Нова Зора

Обстановката в Сирия започна силно да се влошава след като през декември м.г. президентът на Русия Вл. Путин обяви частично изтегляне на руските въоръжени сили от Сирия. Въпреки че се запази много активното присъствие на руската авиация, решението за изтегляне беше възприето от много участници в сирийската война като признак за слабост и те придобиха смелост да атакуват по-агресивно.Така се стигна до нападенията с минахвъргачен огън и дронове против руската военно-въздушна база Хмеймим и свалянето на руския изстребител “Су-25” над провинция Идлиб.
В същото време САЩ обявиха подкрепата си за създаването на наброяващ 30 хиляди души кюрдски пограничен корпус на сирийско-турската граница, което предизвика турската военна офанзива против завладения от кюрдите анклав Африн, на сирийска територия.
Сирийското правителство, което доскоро поддържаше напрегнати отношения с кюрдите, започна активно да ги подкрепя в битката им против турската армия, а сирийските кюрди получиха и уверения в подкрепа от страна на Иран.
От своя страна, сирийската армия предприе голяма офанзива против контролирания от ислямистите анклав в провинция Идлиб с активна руска военновъздушна подкрепа. Обаче в Идлиб са разположени и турски части, очевидно с намерението да възпрат сирийското напредване, и това доведе до престрелки между турските и сирийските части.
А „Ислямска държава“ започна да се съживява в районите, които преди контролираше източно от река Ефрат, тъй като подкрепяните от САЩ кюрдски милиции, които се намираха там, се изтеглиха на запад, за да се сражават с турската армия. Това изтегляне даде възможност в районите източно от река Ефрат, напуснати от кюрдите, да навлязат сирийски племенни бойци, верни на правителството в Дамаск. С напредването си те станаха обект на американска бомбардировка, при която по различни данни загинаха между 25 и 150 сирийци.
Предполага се, че американската бомбардировка е целяла да попречи на проправителствените племенни бойци да отнемат контрола над сирийските нефтени кладенци от други племенни бойци, които първоначално бяха съюзници на „Ислямска държава“, а сега са свързани с подкрепяните от САЩ кюрди. Американската акция предизвика гневната реакция на руското Министерство на отбраната, което обвини САЩ, че със своето „незаконно военно присъствие“ в Сирия цели да завладее икономическите активи на страната, а не да се сражава против „Ислямска държава“.
Всичко това е много объркващо и меко казано, обезпокоително.
Междувременно руското съгласие с атаката на Турция против контролирания от кюрдите анклав Африн предизвика кюрдските обвинения в „предателство“ от страна на Русия. Заговори се за руско-турски „съюз“ против кюрдите, Сирия и Иран. За разлика от тези твърдения проницателният индийски коментатор и бивш дипломат М.К. Бадракумар изразява по-правдоподобното мнение, че руско-турските отношения са пред срив и предстои сближаване между Турция и САЩ, а Вашингтон ще насърчи разрива между Русия и Турция, като обещае, че ще подкрепи установяването на нещо като турски протекторат над Сирия. Главна причина за недоволството на Ердоган от Русия е опасението, че неговият голям план да установи постоянно турско предмостие в Сирия, страна, която някога е била част от Османската империя, може да остане неосъществен, докато Русия настоява за запазването на единството и териториалната цялост на Сирия. И ако пукнатината в руско-турските отношения се разшири и доведе до разрив между двете страни, това ще бъде в интерес на САЩ, защото ще им позволи да създават нови реалности на земята в Сирия и ще укрепи американските позиции при намирането на решение на сирийския въпрос.
От всичко това е заинтересован и Израел. Все пак Вашингтон ще иска Ердоган да се откаже от плановете си за разширяване на военните операции против кюрдите, защото не може да си позволи да скъса съюза със сирийските кюрди, както това иска Анкара.
Предположението на Бадракумар, че в Сирия се заражда сближение между САЩ и Турция, насочено против Русия, не е съвсем неправдоподобно. Президентът Ердоган си остава непреклонно враждебно настроен към сирийския президент Асад и категорично отхвърля предложенията на различни турски среди за сближение с Дамаск. Ето защо не е невъзможно Ердоган да предприеме заедно със САЩ действия против сирийското правителство.
Всичко това хвърля светлина върху основната слабост на руската стратегия в Сирия. Тя прекомерно много зависи от сътрудничеството с един толкова непостоянен и непредвидим човек като Ердоган, а същевременно спъва неговите амбиции в региона на Близкия изток.

Това, че руската дипломация успя в продължение на последните две години да запази сътрудничеството с Ердоган, е наистина забележително постижение, което изискваше непрекъсната и неуморна работа от страна на президента Путин и неговите дипломати.
Кризата в Сирия налагаше президентът Путин отново да работи с Ердоган. В тази обстановка се състоя спешен телефонен разговор между двамата президенти, вероятно по инициатива на руския лидер. Според прессъобщението на Кремъл те са обсъдили положението в Сирия. Турският президент е изразил съболезнованията си за смъртта на руския военен пилот Роман Филипов, чийто самолет “Су-25” беше атакуван от ислямистки бойци в зоната за деескалация на военните действия в Идлиб, където беше установено примирие съгласно решенията от Астана. Двамата президенти се споразумели да се подобри координацията на руските и турските войски и специални служби против терористичните групи, които нарушават примирието. Путин и Ердоган подчертали значението на строгото и неотклонно съблюдаване на споразуменията от Астана относно зоните за деескалация на военните действия в Сирия. Те подтвърдили своята взаимна подкрепа за политическото и дипломатическото решение на сирийската криза, базиращо се на Резолюция № 2254 на Съвета за сигурност на ООН и в съответствие с решенията на Сирийския конгрес за национален диалог, състоял се на 30 януари т.г. в руския курорт Сочи.
Двамата лидери отбелязали значението на сътрудничеството между Русия, Турция и Иран по въпросите на Сирия, както и бъдещите контакти на различни нива между трите страни.
Може би скоро ще се проведе среща между президентите на Русия, Турция и Иран, както се говори - в Истанбул.
Ако такава среща наистина се състои, има някаква надежда, че тримата лидери ще съумеят да постигнат споразумение, което да предотврати задълбочаването на кризата и да продължи осъществяването на сирийския мирен процес.
Бистра СТАЙКОВА
(по данни от сайта DURAN, 9.2.2018г.)