• Няколко въпросителни във връзка със случая Валери Жаблянов
През трите десетилетия преход най-лесно се оказа да бъде поискано и гласувано отстраняването на председателя или на заместник-председателите на Народното събрание. Дотолкова свикнахме с тази демократична парламентарна хватка, че вече я приемаме за шоу, с което скъпите народни представители понякога разнообразяват своето всекидневие.
Така се случи и с отстраняването на зам.-председателя на 44-ото НС Валери Жаблянов преди няколко дни. Не възнамерявам да коментирам фактите, по-скоро ще ги опиша и подредя за по-голяма прегледност.
Първото, което ми направи впечатление, е, че актът с отстраняването на Жаблянов се състоя по време на тържественото честване на четири години от събитията на украинския майдан. Тези събития са забележителни и с това, че световният неолиберализъм за първи път след 90-те години на 20 в. си разреши толкова открито да използва ударните сили на фашизма в една отделно взета страна за осъществяване на своите цели.
Отстраняването на Жаблянов стана след успешно проведения Луковмарш, уникална манифестация на въздигащия се неофашизъм в България, на Балканите и в Европа. Луковият марш, фактически разрешен от държавата, показва, че в България фашизмът и нацизмът имат дълбоки корени, че техните укрепнали филизи вече не крият агресивната си природа. И че както в Украйна, но по-предпазливо, неолибералите „отвън и отвътре” се нуждаят остро от горивния материал на крайно радикалните движения. Най-близко до ума е да се предположи, че подобно срастване на власт и неофашизъм ще бъде валидно в близко бъдеще не само за Украйна, но и за останалите „фронтови” държави, членки на НАТО.
Отстраняването на Жаблянов беше реализирано след завръщането на Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ, от молитвена закуска в Белия дом, каквото и това да означава. В дните преди отстраняването на Жаблянов президентът Румен Радев отправи такива обвинения срещу премиера Бойко Борисов, заради които преди век-два хората на честта са си обявявали дуели.
През последните седмици водещи политици на ГЕРБ афишират пещерен антикомунизъм, съпроводен не само с реабилитация на българския неофашизъм и неонацизъм, но и с използване на техни елементи и практики в новите исторически условия. Такива „идеологически” деформации скъсяват пътя на партия ГЕРБ до черносотничеството на Евгений Бакърджиев.
Според мен ГЕРБ няма полза от воденето на политика, която компрометира моралния облик на способни дейци-професионалисти от тази партия като Димитър Николов – кмет на Бургас, Йорданка Фандъкова – кмет на София, Томислав Дончев – вицепремиер, и други. Не е в интерес и на Бойко Борисов – премиер и председател на ГЕРБ, да се ангажира с провокаторите на демокрацията. Би могъл да се поучи от горчивия опит на БСП, която предложи и прие в парламента самоубийствения за нея Закон за досиетата. Фактически нейни кадри конституираха Комисията за досиетата. И какво? Днес най-ефикасен инструмент на българския антикомунизъм не са недоносените речи на Спас Гърневски от трибуната на Народното събрание, а тъкмо Законът за досиетата и Комисията за досиетата, поднесени от лидерите на БСП като данайски дар на лява България.
Мотивите за отстраняването на Жаблянов са съшити с бели конци и са направо смехотворни. Те лесно ще бъдат отхвърлени от всяка що-годе на ниво съдебна инстанция у нас и в Европа. Затова няма да се спирам върху тях. Ще добавя единствено, че в друга страна - член на ЕС, би било невъзможно в национален парламент да се регистрира от страна на управляващите такава липса на въображение, стил и култура.
Повече ме интересуват някои
детайли, които подготвиха отстраняването на Жаблянов.
В тях се втъкават мотиви, които вероятно и занапред няма да бъдат изяснени.
Какво знаем за „произшествието”?
Изпълнителното бюро на БСП подготвя декларация-протест срещу Луковмарш, която бе публикува на интернет страницата на партията. На следващия ден от текста е заличено изречението „правят се, че не разбират, че Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. В това изречение има две по-съществени определения.
Едното е, че Народният съд започва да работи преди края на Втората световна война и преди сключването на мирен договор. Второто е, че Народният съд е бил необходим и неизбежен като военновременно правосъдие.
Във въпросното изречение, заличено от декларацията, няма оценки - примерно справедлив, или несправедлив е бил Народният съд? Тотално зло ли е, или не? Има ли невинно осъдени, и ако има, БСП какво мисли в такъв случай? Издал ли е Народният съд присъди над политици и държавници, които присъединиха България към Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио? Тези политици и държавници разрешили ли са преминаването през българската територия на войските на Вермахта към Източния фронт? Подпомагали ли са войната срещу СССР и западните съюзници с транспорт, с продоволствие и с облекла за Хитлеровата армия? Обявили ли са война на САЩ и Великобритания? Има ли сред осъдените от Народния съд субекти, проявили се като окървавени палачи на българското антифашистко движение? Има ли сред тях убийци на деца, на юноши, на синове и дъщери на народа, тръгнали да бранят основни човешки ценности пред заплахата от световно господство на хилядолетния нацистки райх?
Ще повторя – такива изводи и заключения няма в изречението. А би трябвало, макар и имплицитно, БСП да изрази отношението си към Народния съд. Това е вина и на Жаблянов, ако той действително се окаже автор на едното единствено изречение!
Но да предположим, че Жаблянов е написал изречението, за което става дума в декларацията-протест срещу Луковия марш. И това изречение наистина е крайно зловредно и разминаващо се с политиката на партията. В такъв случай не Жаблянов, а този, който на най-високо равнище подписва документа, би трябвало да понесе санкциите. Тъй като не авторите на черновата, не експертите, не тези, които в предварителния вариант са написали някакви фрази, отговарят за последната редакция на материала. И това е аксиома, проверена от живота и практиката!
Ако пък Жаблянов си е позволил да упражнява публицистичните си заложби за сметка на БСП и не е предупредил своите другари за своята намеса в написаното, санкциите ги прилага партията според уставните постановки. Но пред обществеността, пред парламента отговорността за смисъла и съдържанието на декларацията продължава да я носи ръководителят, който представлява организацията, ведомството, службата или партията, от чието име е издаден документът, становището или в случая – декларацията.
Тук за мен две неща са странни. Първо, информацията, че Жаблянов е автор на изречението бе изнесена публично пред медиите не от централата на ГЕРБ, или да речем от канцеларията на партия „Воля”, не я подадоха подли антикомунисти, а депутат на БСП. Така ръководен деец на партията даде старт на кампанията срещу Жаблянов, приключила с неговото отстраняване. Второ, прокламирана беше гореща защита на гражданина Жаблянов, но не и на съдържащите се квалификации в изречението за Народния съд!
Тези вътрешнопартийни ходове, които предопределиха „одисеята” на Жаблянов, колегите му от наивност, поради тщеславие да се проявят, поради чувството си за истина ли го направиха? Или защото така е трябвало?! Не се ли е търсел повод, за да бъде продължена „инерцията” с неотдавнашното отстрелване на по-крупни фигури в БСП? Навремето Тодор Живков имаше навика на всеки четири или пет години ефикасно да отстранява втория или третия човек в партията, който би могъл (дори хипотетично) да застраши поста му. Тази продължила десетилетия игра много прилича на детската „Ти си следващият...”, „Ти гониш...”, но през онези години тя въобще не предизвикваше усмивки сред набелязаните.
Лично за мен, а и за стотиците хиляди членове и симпатизанти на социалистическата партия, е далеч по-важно не ръката, отстранила фигурата на Жаблянов, а как днес БСП оценява значението и ролята на Народния съд?! Кои са мотивите на партийното ръководство, че трябвало да отпадне изречението за Народния съд в последната редакция на декларацията?
Явно е, че консенсусното изречение, написано прекалено общо и предпазливо, е внесло смут и е пробудило недоволство в личности, стоящи по-горе от Жаблянов в номенклатурата на БСП! Защо най-сетне те не излязат на видело и не заявят какво е становището им за онова „неудобно” минало на партията, включително и за Народния съд? Депутатът от БСП Жельо Бойчев направи опит в медиите да разясни кое как е, но разяснението бе мъгляво и несполучливо.
И тук се появява съмнението. Особено като се знае, че немалко водещи лица в БСП и сега действат систематично за изличаване от съзнанието на ляво мислещите българи „паметта” за историята на партията. Особено като се има предвид, че след 10 ноември 1989 г. новите лидери на БСП погледнаха с недобри очи и с омраза дори пътя, извървян от собствената им партия, и най-вече периода между 20-те и 90-те години на 20 в. Все очаквам момента, когато от трибуната на поредния партиен конгрес ще бъде оповестено, че БСП е всъщност новородена, че е съвсем нова политическа формация и че нейната летопис започва от 1989 г. И че за онези предишни десетилетия нека да отговарят „сталинистите”, „ленинистите”, „димитровистите”, „живковистите”.
На 21 февруари 2018 г. ГЕРБ, ОП и „Воля” гласуваха единодушно за отстраняването на Валери Жаблянов от поста му. И той беше отстранен! ДПС не участва в гласуването, като по този начин облекчи процедурата по отстраняването.
От трибуната Жаблянов произнесе умна и прочувствена реч, с което доказа, че е ляв интелектуалец и че притежава безспорни политически качества. И си тръгна. Отиде при парламентарната си група, за да изпълни ритуал, задължителен и все още незабравен от времето на Тодор Живков - да благодари на лидера и на ръководството, че ще защитят казуса Жаблянов и пред българския, и пред европейския съд.
С тези слова не подценявам изразената солидарност на парламентарната група на БСП с личността на Валери Жаблянов, нито намерението й да търси справедливост в българската и в европейската съдебни системи. Намирам за правилно и решението на БСП да не издига кандидат за овакантеното заместник-председателско място. И много се надявам тази позиция да не е от до пладне! Важно е също да се прецени какво губи и какво печели парламентарната група от подобно решение.
Но има нещо, което не мога да премълча и това е моята изненада и огорчение, че защитата на личността Жаблянов бе разделена като с китайска стена от изречението за Народния съд, станало повод за една парламентарна драма. Смисълът и значението на това изречение бе подминат и се подминава гузно като срамен грях. Отдавна е време ръководството на БСП да се раздели с двойните стандарти, със задкулисните съображения и роли, които имитират политически позиции и умело маскират лични интереси.
