• данък “капитализъм”?!?
В неделя, на 25 март, при пожар в търговския център „Зимна вишна”, в сибирския град Кемерово, загинаха 64 души, включително 41 деца. Все още се търсят причините за ужасната трагедия и кой е виновният, а в социалните мрежи и по медиите бяха излъчени кадри, свидетелстващи за огромната съпричастност сред обикновените хора, които без мисъл за своето собствено оцеляване се хвърлили в пламъците, за да спасяват деца и безпомощни хора.
Някои от тези безименни герои вече са идентифицирани, като например преподавателката по чужди езици от кемеровската гимназия № 17 Татяна Дарсалия. В съдбовния 25 март, когато лумнали пламъците на пожара в търговския център, тя също била вътре заедно с 14-годишната си дъщеря. Учителката успяла да изведе навън детето си, а после се върнала в горящата сграда и спасила живота на още няколко деца, но пламъците не я пощадили. Линейката на спешна помощ я закарала в болницата, близките и колегите на Татяна се надявали до последно, че ще оцелее, но уви, Татяна така и не се завърнала при тях...
В класовете, където преподавала Татяна Дарсалия вече има неин портрет с надпис „Много ви обичаме”, нарисуван от третокласничка. Стана ясно и още едно име на спасител – Дима Полухин, 17-годишен курсант от кадетския корпус на Министерството на извънредните ситуации. Дима Полухин извел навън три деца, сгушени в ъгълче на сградата, които плачели и викали за помощ.
Въпреки тежкия и плътен дим, кадетът успял да изведе трите деца и ги предал на майка им. Други евентуални жертви на пожара били спасени благодарение на треньорите и охраната в търговския център.
На 28 март, деня, обявен за траур в Русия, кметът на Рига Нил Ушаков оповести, че депутатите от Рижката Дума ще предоставят 50 000 евро за семействата на пострадалите. Към траура се присъедини и президентът на Беларус Александър Лукашенко.
По този повод политическият анализатор Михаил Хазин направи извода, че трагедията в Кемерово показва порочността на концепцията за либералната приватизация.
„Трагедията в Кемерово повдигна отново един важен въпрос, а именно доколко концепцията за либералната приватизация е съвместима с нормалното съществуване на обществото. Същността на тази концепция е в следното – чиновникът, който се оказва контрольор на някакъв актив (все едно дали държавна собственост или управленски потенциал, или просто може да подписва документи, които иначе са невалидни) не само че има право, а е длъжен да получи печалба. Ако той пожелае да провежда някаква политика чрез този ресурс (например да развива бюджетно държавно предприятие или отрасъл), върху него се стоварва неистов натиск както от по-ниско стоящите (защо ги карат да вършат някаква работа, която не съответства на държавната политика), така и от вишестящите (а нашият пай къде е?).
Натиск има и от страна на семейството (защо жените на твойте колеги се возят в порше, ягуар и пежо, а аз карам рено? Защото децата им учат в лъскави британски и швейцарски училища, а нашите в съседното?), и от страна на бизнеса (този гад вместо да прибере плика, постоянно ни кара да плащаме данъци!) Най-важното обаче е, че това никому не е нужно... И се появяват огромни проблеми с кариерата...
С това се сблъсках аз самият още през 1998 г., в процеса на подготовка на посланието на президента. Тогава писахме, че е време да се премине от политиката на приватизация към политика на управление на държавното имущество! Ама как пропищя тогава либералният лагер! Възраждали сме Държавния план, мачкаме частната инициатива и „ефикасния” частен собственик го заменяме с „неефикасен” чиновник и т.н. А пък тогава получавах огромна подкрепа, много чиновници от съветската школа още работеха в апарата...
Аналогична бе и ситуацията с единствената спряна (незаконна, въпреки че всички бяха такива) приватизация на Руското държавно застраховане. С държавното застраховане обаче частниците напълно се загробиха и така „ефикасността” на либералната приватизация лъсна изцяло. И какво ли да показваш, та нали видният приватизатор Кох, който сега е в редиците на „демократите”, неведнъж обясняваше през 90-те години – „Всичко ще окрадем!”
Онези, които сега имат претенции към случилото се в търговския център в Кемерово (лошо построен, лошо се експлоатира, не може да се евакуира), забравят нещо просто: всичко бе направено както трябва и правилно! Според предписанията на либералната приватизация.
Според тази концепция всеки сам отговаря за своята сигурност (либерализъм!), а държавните чиновници са длъжни да извлекат дивиденти от своите пълномощия. Мога да ви уверя, че те наистина ги извлякоха!
А пък загиналите деца... Е, това е данък капитализъм. Явно не са се адаптирали към пазара – както обичаха да казват Гайдар-Чубайс. Или просто са жертва на невидимата ръка на пазара. И понеже е невидима, няма нужда никого да наказваш!
А сега да видим последиците.
Високият рейтинг на Сталин, срещу което лаят последователите на либерализма, е свързан с едно-единствено обстоятелство – народът иска да бъде осъдена концепцията на приватизация (нека повторя – цялата държавна машина е изградена според тази концепция!) и тя да се отмени! Което автоматично изисква възстановяване на отговорността на чиновника пред обществото и държавата, и естествено, рамките на тази отговорност се асоциират със Сталин!
Високият резултат на изборите е аванс на обществото към Путин именно в рамките на този подход. Това е очевидно, и затова либералният Запад се запени толкова и преди изборите (надяваше се, че с натиск ще върне народа към либералните релси), и след изборите.
А трагедията в Кемерово е сериозният вътрешен повод (външните бяха доволно много) да се откажем от концепцията за либерална приватизация.
След делата за Литвиненко и Скрипал дори и наивникът разбира, че Путин и близкото му обкръжение няма да оцелеят, ако зад тях не застане Русия. Така не оцеляха Милошевич и Кадафи.
Пак ще повторя – за да застане Русия зад Путин (а тя е готова, както го показаха резултатите от изборите), той е длъжен незабавно и явно да се откаже от моделите на либералната приватизация. Подчертавам – не да наказва отделни чиновници, а да се откаже от концепцията!
Иначе ще се озове в ситуацията на Горбачов след Сумгаит и други размирици по границите на СССР. Ние добре знаем, че тези бунтове се готвеха и бяха координирани от Москва (и не само, а по-точно от онези сили в Москва, които го направиха и отдавна работеха за бъдещите ни „партньори”).
Достатъчни са само Скрипал и Литвиненко и никой няма да ни даде парче пица да продадем...
Представителите на „партньорите” в обкръжението на Путин са много повече отколкото при Горбачов, а и нивото на държавния апарат, свикнало на приватизация от 25 години, доста е паднало. Значи, трябва да се действа рязко и активно.
Алтернативата каква е? Алтернативата е Югославия. А налудничавата наглост в действията на „партньорите” към Русия, мотивирани от явни провокации и очевиден блъф, показва, че не е сигурно дали ще се разберем както подобава.
Вече няма как и няма за кога.
Приличието е отхвърлено като неефикасно, нещата са на етап съревнование на волята и вяра в своята правота!
