Нова Зора

На 24 март 1980 г., по заповед на дикторския режим, е застрелян архиепископът на Салвадор Оскар Ромеро, който от 1977 г. е глава на католическата църква в страната.
Традиционно църквата защитава управляващите и привилегиите на богатите, но сред католическите дуповници в Латинска Америка по онова време възниква прогресивно направление, наречено Теология на освобождението, чиито последователи – сред тях има много членове на йезуитския орден - са повлияни от марксизма и се обявяват в защита на бедните и потиснати маси.
В Салвадор цари огромно социално неравенство, 40 % от земята е в ръцете на 13 фамилии едри земевладелци, а мнозинството от хората тъне в мизерия и става беззащитна жертва на произвола на супербогатите и тяхната “запазена” политическа власт.
Оскар Ромеро бил считан за консерватор и назначението му за върховен католически прелат (архиепископ) първоначално е приветствано от правителството. Но много свещеници са разочаровани, особено тези, които са открити последователи на марксизма. Прогресивните духовници се опасявали, че репутацията на Ромеро като консерватор ще се отрази негативно на Теологията на освобождението и на нейната дейност в служба на бедните.
Случва се нещо съвсем различно. По същото време е убит прогресивният йезуитски свещеник Рутилио Гранде. Личен приятел на Ромеро, той работи за създаването на групи за взаимопомощ сред бедните селяни. Смъртта му дълбоко разтърсва Ромеро. При вида на мъртвото тяло той решава да поеме по пътя на Рутилио.
Архиепископ Ромеро започва да говори срещу бедността, срещу социалната несправедливост, срещу убийствата и изтезанията, извършвани от салвадорския режим. Насилието от страна на правителството и близките до него въоръжени банди особено се засилва през гражданската война. Диктаторският режим обаче има и пълната подкрепа на Съединените щати.
Архиепископ Ромеро критикува военната помощ, предоставяна на режима от Вашингтон, и посочва, че тази помощ ще засили несправедливостта и кървавите репресии срещу хората, които са се организирали в защита на своите основни човешки права.
Архиепископът критикува остро преследванията, убийствата и ужасните изтезания, на които са подложени католически служители - свещеници, монаси и монахини, - които защитават бедните.
На 24 март 1980 г. архиепископ Ромеро е застрелян по време на литургия в църквата.
На погребението му идват над 250 000 души от цял свят. По време на церемонията, срещу опечалените - очевидно по заповед на режима, - са хвърлени бомби и хората са обстрелвани от покривите на съседни сгради. Мнозина  загиват...
Дори и след този престъпен инцидент повечето последователи на идеята на отец Ромеро продължават да отдават почит на своя архиепископ-мъченик.
Оскар Ромеро се ползва с огромен авторитет сред католиците по цял света, но не само сред тях.
Негова статуя е поставена сред статуите на десет мъченици на 20 век, на сградата на Уестминстърското абатство в Лондон. Тече и процедура по неговата канонизация като светец от католическата църква...
Случаят с архиепископ Ромеро е поредното доказателство, че не е унищожено чувството на почит към жертвоготовните защитници на потиснатите, унижените и оскърбените. Ще добавим и че навсякъде хората се отвращават от търгашите, които Христос прогонил от храма. Но... всъщност те са навсякъде, демагогстват, лъжат, служат на мамона и богатството и мислят на първо място за властта и за съдържанието на собствените си банкови сметки.
Кокалът, както казват, не се изпуска лесно...