ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 19
Русия е прекият и единствен духовно-политически и геополитически наследник на Византия след падането н Константинопол. Впрочем, точно само заради това се е наричала „Свята”.
„Свята”, „богоносна” и „богоизбрана” я е направило провиденциалното приемане на византийското наследство, верността в пълнотата на православната традиция (включително и социално-политическите и даже икономическите аспекти). Особено важно е да се подчертае, че не просто фактът на разпространението на Православието като вероизповедание й е придало тази святост, защото православни църкви има и в други страни и сред други народи. Но именно съчетанието на православната вяра с мощната и свободна политическа империя, с царството, с царя в съчетание с националния руски Патриарх, догматичната и богословската, есхатологичната правомерност на това название. И честно казано, Русия престава да бъде „свята”, когато „симфонията на властите” и православното политическо устройство са отхвърлени първо от втория Романов (раскол), а след това от сина му западопоклонник и унищожител Петър Първи.
Както и да е, от началото на 16 в. Русия става главният идеологически и цивилизационен противник на Европа. След това следва продължителен геополитически дуел с Англия на Изток, а в последните времена и „студена война”.
Историята не е линейна,
тя често прави отстъпления, завива встрани, подчертава детайлите, акцентира върху парадоксите и аномалиите. Но въпреки това осевата линия е очевидна. Безусловно, съществува някакъв Manifest destiny в широкия смисъл на думата. Тя довежда Запада до американския модел, до американския начин на живот, до свръхдържава, а Изтокът (поне християнският Изток) през вековете се въплъщава в Русия. Като абсолютно симетрична антитеза на пазарния есхатологизъм на протестантите англосакси е социалистическата вяра в златния век на съветските руснаци. „Краят на света”, по либералния сценарий, и неговата противоположност – „краят на света”, по руско-православния, социален, евразийски, източен сценарий.
Логиката на историята постоянно и на най-различни нива отчетливо осветява основополагащия дуализъм – САЩ и СССР, Западът и Изтокът, Америка и Русия. В икономиката, политиката, геополитиката, богословието и културата има ясна, плашещо ясна, антитеза като нагледно разгърнат пред нас
промисъл за драмата на света,
за двата полюса на континенталния дуел, на великата война на континентите – физически и духовни.
Деспенсационализъм
Осъзнават ли самите американци богословската подплънка на геополитическото си противопоставяне с Евразия и Русия? Безусловно да и понякога много по-ясно, отколкото руснаците.
Съществува особено протестантско есхатологично учение, което се нарича „деспенсационализъм”, от латинската дума “despensatio”, което може да се преведе като „промисъл”, „замисъл”.
Съгласно тази теория Господ има един „замисъл” за християните англосакси, друг, за евреите, и трети, за всички останали народи. Англосаксите се смятат за „потомци на десетте колена на Израил, които не се връщат в Юдея от Вавилонския плен”. Тези десет колена „са си спомнили за произхода си и са приели протестантизма в качеството му на основно вероизповедание”.
„Промисълът” за протестантските англосакси, според мнението на привържениците на диспенсационализма, е такъв – преди края на времената трябва да настъпи смутната епоха („великата скръб”, tribulation). В този момент силите на злото, „империята на злото” (когато Рейгън нарече СССР „империята на злото”, той имаше предвид именно този есхатологичен библейски смисъл) нападат протестантите англосакси (и в същото време и всички други „отново родени” (born again), за кратко време ще се възцари „мерзостта на запустението”).
Главен отрицателен герой на „смутната епоха”, tribulation, е „цар Гог”. И сега - много важен момент – този персонаж устойчиво и постоянно се отъждествява в есхатологията на диспенсационалистите с Русия.
За първи път това отчетливо е формулирано по времето на Кримската война, през 1855 г., от евангелиста Джон Камминг. Тогава той отъждестява с библейския „Гог, принц на Магог”, предводителя на нашествието срещу Израил, предсказан в Библията (Иезекиил, 38-39), с руския цар Николай I.
С особена сила тази тема отново се повдига през 1917 г., а в епохата на „студената война” става фактически официалната позиция на „моралното мнозинство” на религиозна Америка.
Друг „промисъл” според учението на диспенсационалистите съществува у Бог по отношение на Израил. Под „Израил” те разбират буквалното възстановяване на еврейската държава преди края на времената.
За разлика от православните и всички останали нормални християни
протестантските фундаменталисти са убедени, че библейските пророчества
за участието на народа Израилев в събитията от „края на времената”, трябва да се схваща буквално, строго старозаветно и че те се отнасят към тези евреи, които продължават да изповядват юдаизма и в наши дни. Евреите в края на времената трябва да се върнат в Израил, да възстановят държавата си и да се подложат на нашествието на Гог, т.е. на „руските”, „евразийските” (това „диспенционалистко пророчество” по странен начин буквално се изпълва през 1947 г.).
Нататък започва най-странната част на „диспенсационализма”. В момента на „великата скръб” се предполага, че англосаксонските християни ще бъдат „взети” на небето (rapture) като „на космически кораб или летяща чиния и там ще преживеят войната на Гог (руснаците) с Израил. След това те (англосаксонците) заедно с протестантския „Христос” отново ще се спуснат на земята, където ще ги посрещнат победилите Гог израилтяни, които веднага ще приемат протестантизма. Тогава ще започне „хилядолетното царство” и Америка заедно с Израил съвместно и неразделно ще господстват в трайния рай на „отвореното общество”, „обединения свят”.
Тази екстравагантна теория
би могла да е достояние на някакви маргинални фанатици, ако не бяха някои обстоятелства.
Първо, убеден „деспенсационалист”, искрено вярващ в буквалното изпълнение на този есхатологичен сценарий, е някой си Сайрус Скофилд *, известен с това, че е съставител на най-популярната англоезична библия – „Scofild Reference Bible”, разпространена в тираж от милиони екземляри. В Америка тази книга може да се намери на всяка крачка. И ето този Скофилд вмъква в библейския текст собствените си исторически коментари и пророчества за бъдещите събития, издържани в духа на радикалния „деспенсационализъм” по такъв начин, че на неопитния читател му е трудно да отличи собствено библейския текст от авторската диспенциионалистка трактовка на Скофилд.
По този начин пропагандата на християнството в англосаксонския свят, и особено в САЩ, от самото си начало носи в себе си компонента на „патриотичното” американско възпитание (“Manifest Destiny”), русофобската есхатологична индоктринация и подчертания ционизъм.
С други думи, в „диспенсационализма” е въплътена най-новата форма на тази многовековна идеология, която е залегнала в основата на дуализма Запад-Изток, за който говорихме.
В някои текстове на съвременните диспенсационалисти „промисълът” се свързва с най-новите технически достижения и тогава възникват представите за „ядрения деспенсационализъм”, т.е. разглеждането на „атомното оръжие” като някакъв елемент на Апокалипсиса. И отново Русия (СССР) тук се явява в качеството на „силата на злото”, на „ядрения цар Гог”.
Популяризатор на този „атомен диспенционализъм” е
евангелистът Хал Линдзи,
автор на книгата от интерпретации на пророчествата „Бившата велика планета”, излязла в тираж 18 милиона екземпляра (за времето по тираж това е била втората по разпространение книга след Библията). Негов горещ привърженик е не някой друг, а Роналд Рейгън, който редовно кани Линдзи да чете лекции на атомните стратези на Пентагона.
Друг „ядрен диспенционалист”, телевизионният евангелист Джери Фолуел, при същия този Рейгън става най-близкият съветник на правителството, участвал в закритите му заседания и консултациите на генералитета, където се обсъждат въпросите на атомната безопастност.
Така архаичните религиозни есхатологични концепции прекрасно заживяват в толкова светското и прогресивно американско общество на високите технологии, геополитическите анализи и блестящо разработените системи за политически мениджмънт.
Впрочем, именно диспенсационализмът обяснява необяснимата иначе безусловно произраелска позиция на САЩ, която изцяло и много често противоречи на геополитическите и икономическите интереси на страната. Солидарността на протестантските фундаменталисти със съдбата на земния Израил, възстановен през 1947 г., в очите на протестнтите е пряко и внушително потвърждение на трактовката на Скофилд и неговата Библия, основана на дълбинни богословски есхатологични сюжети.
За нас е много важно, че са толкова дълбоки и устойчиви антируските, антиизточните, антиевразийските принципи на американското мислене. Това са глъбините на отрицанието, ненавистта на вкоренената и внимателно разраснала се вековна враждебност.
Трябва да кажем, че „диспенсационализмът” сам по себе си е потресаващо убедителен. С негова помощ стават логични, понятни и осмислени много събития от съвременноста. В това число възстановяването на Израил, „студената война”, етапите на американския път към еднолично планетарно господство, разширяването на НАТО на Изток и др.
Те няма да спрат, докато не ни унищожат до последния човек
Да съберем всички елементи в едно. Получаваме страшна (за руснаците) картина.
Силите, групите, мирогледът и държавните образувания, които съвкупно се наричат „Запад” и които след победата в „студената война” станаха едноличен властелин на света и зад фасадата на „либерализма” изповядват стройна есхатологична богословска доктрина, в която събитията от светската история, технологичният прогрес, международните отношения, социалните процеси и прочее се тълкуват в апокалиптична перспектива.
Цивилизационните корени на този западен модел стигат до дълбоката древност и в някакъв смисъл определен архаизъм е запазен и до ден-днешен паралелно с технологичната и социална модернизация. И тези сили твърдо и последователно ни отъждествяват нас, руснаците, с „духовете на ада”, с демоничните „орди на цар Гог от страната Магог”, с носителите на „абсолютното зло”. Библейското споменаване на „князете Рош, Мешех и Тувал” се тълкуват като еднозначно указание за Русия – „Рош (= Русия”), „Мешех” (= „Москва”), Тувал (= „древното название на Скития”).
С други думи, русофобията на Запада, и особено на САЩ, в никакъв случай не произтича от фарисейската грижа за „жертвите на тоталиризма” или от прословутите „права на човека”. Става дума за
последователна и доктринално оправдана демонизация на източноевропейската цивилизация
във всичките й аспекти – исторически, културен, богословски, геополитически, етичен, социален, икономически и др.
Иска ми се да обърна особено внимание върху многостранното съвпадение на далечни едно от друго концептуални нива на „западната идеология” – привържениците на капитализма в сферата на икономиката, теоретиците на индивидуализма във философско-социалната област, геополитиката на ниво континентални стратегии, богословите, които оперират с есхатологичните и апокалиптични доктрини на „диспенсационалисткия смисъл” - всички те приемат еднозначното и съвпадащото си във всички случаи отъждествяване на Русия с „империята на злото”, с историческия негатив с напълно отрицателния герой на световната драма.
Всичко това е много, много сериозно.
Световните войни и разпадът на империите, изчезването на цели народи и раси, класовите конфликти и революциите са само епизоди от великото противопставяне, чиято кулминация трябва да стане последната апокалиптична битка, Endkamph, в която на нас е отредена най-важната роля. В очите на Запада - изцяло и напълно негативна.
Те няма да спрат, докато окончателно не ни унищожат. Всички нас, всичките ни деца, старци и жени. Със старозаветна жестокост и либерален цинизъм. Намеренията им са очевидни и ужасни.
Нашето спокойствие, блеене, тъпота и нашият мързел на този фон изглеждат престъпление.
* В Учебната Библия на Скофилд, деспенсация е “период от време, през което човек е изпитван по отношение на покорството си на някакво специфично откровение относно Божията воля”. Деспенсационализмът твърди, че Бог използва различни средства за извършване на Своята воля и даване благодат на Своите люде. Тези различни средства съвпадат с различни периоди от време. Според Скофилд има седем диспенсации: на невинността, на съвестта, на гражданското управление, на обещанието, на закона, на благодатта, и на царството.
