Жив е той, жив е!... Хр. Ботев Тревожни дни, велики дни ! Не знам прекарвал ли е друг народ такива. триумфи, слава! – а сърцата нам змия гризе, отрова в тях излива. Душмани грозни с низки врагове обграждат ни. Стихия на коварство! На адска завист демонът реве към младото, великото ни царство! И хищни птици яростно кълват меса ни живи, кръв ручи от рани... Затуй ли нашите свети герои мрат - да бъдем грабени, разкъсвани, обрани? Българио, треперя с твоя гнев, треперя с твойта ярост безгранична, треперя с яростта на бесний лев, на кой, настръхнала, си днес прилична; треперя с целий негодующ свет пред тоз позор; с душите възмутени на твойте храбри синове без чет по бойните полета покосени. Но жив е българският бог. Той нас в най-мрачни векове пази: пази ни при Шипка, Сливница, Люлебургаз – и днес той бди въз нашите съдбини. И днес той бди въз нас, невидим страж народен, и не ще да ни остави. О, жив е българский бог, богът наш велик, и чудеса за нази прави. Защото правдата е с наший меч и имаме велико тук призванье и славна рол в историята веч съдбата предвидлива начърта ни. И пак ще одолейм! И по-висок ще бъде нашият полет свободни въпреки всички сили преизподни! О, жив е, жив е българският бог ! 1913 г.