• 200 години от рождението на Александър II - Цар-Освободител - самодържец, император на Русия
В съзнанието на българската общественост руският император Александър II остава със спомена за освобождението на България от петвековното османско владичество, поради което той е удостоен с почетната титла „цар-освободител“. В руската история обаче тази титла той получава във връзка с друго важно събитие - премахването на крепостното право, извършено в началото на 60-те години на ХIХ в.
Нито един от другите представители на руската царска династия не е бил удостояван с такава всенародна любов.
Императорите Петър I и Екатерина II остават в руската история като „Велики“ и „Велика“, доколкото полагат неимоверни усилия за териториалното разширение на империята и укрепване на нейното положение като важен фактор в политическия живот на Европа през ХVIII в.
До началото на радикалните промени у нас в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век, независимо от характера на политическата обстановка в страната, никой не се е осмелявал да принизява освободителната мисия на Русия. След това, в продължение на редица години, станахме свидетели на прояви, които влизат в крещящо противоречие с историческите факти.
Особено ярка бе демонстрацията за омаловажаване ролята на Русия за освобождението на България тази година, когато се навършват 140 години от Освобождението на България. Формалният повод за това станаха думи, изречени от руския патриарх Кирил, по време на посещението му у нас във връзка с 3 март. А той не каза нищо скверно, не отрече участието на войници от Полша, Финландия и отдругаде в тази война.
Обърна внимание само на факта, че всички те са воювали в състава на руската армия, а не като представители на съответните държави, които тогава просто не съществуваха на политическата карта на Европа.
Другият момент на демонстративно омаловажаване на събитието, който също заслужава особено внимание, е започването на самата Руско-турска война от 1877-1878 г. Обръща се внимание на големите колебания на император Александър II дали да предприеме тази война, без обаче да се посочват причините за това му поведение.
А причините са добре известни – повече от две десетилетия след Кримската война (1853-1856 г.) Русия не успява да излезе от кризата, в която изпада в икономическо и военно отношение. Империята продължава да изостава в икономическото си развитие и една от главните причини за това е крепостническото положение на руското селячество.
Налице е огромна литература, в която обстойно е изложено фактическото положение на руските селяни. Ако за по-широкия кръг от българското общество тази литература е непозната, тя има прекрасна възможност да се запознае със съдбата на руското селячество и от гениалното творение на Николай В. Гогол „Мъртви души“, което доскоро се изучаваше в средния курс на българските училища.
Проблемът за крепостничеството занимава руските владетели и преди император Александър II. Известно е, че императрица Екатерина II, спечелила си име на един от най-просветените монарси на своето време, сериозно се е замисляла за неговото премахване и дори подготвя известни проекти в тази насока. Срещайки обаче силната реакция на помешчическото съсловие, Екатерина не се решава да ги приложи на практика.
Ето така този проблем остава да бъде решаван от нейните наследници. Нито Александър I, нито Николай I правят това, тъй като тяхното внимание е привлечено към решаване на други важни проблеми – войната с Наполеон (1812 г.), въстанието на декабристите (1825 г.) и др. събития.
Император Александър II наследява руския престол в момент, когато Кримската война още не е приключила. Поради тази причина някои от биографите му обръщат внимание на факта, че малко преди да почине, неговият баща, Николай I, с тъга споделил на смъртния си одър: „Сине, исках да ти оставя една силна и уредена Русия, вместо това ти наследяваш само големи грижи и тежки проблеми“ (цитираме по памет).
От многолюдното семейство на Николай I, Александър II е първото мъжко отроче (роден е на 17/29 април 1818 г.), от което произтича обстоятелството, че той ще бъде и престолонаследник. След него се раждат още 10 други деца в императорското семейство, от които у нас по-голяма известност получава Николай Николаевич, който е назначен за главнокомандващ на руската армия, действала на Балканите по време на Освободителната война, и под чието ръководство, тя достига до Цариград и приключва с подписването на Санстефанския мирен договор. Този договор по волята на западните велики сили е принизен до „прелиминарен“, т.е предварителен. За българския народ обаче той остава едно от най-ярките събития, доколкото очертава естествените граници на възобновената българска държава.
Все във връзка с Освободителната война интересно е да се отбележат и още някои други моменти от поведението на император Александър II. След като войната започва, императорът не остава в Санкт Петербург, а лично пристига на р. Дунав, за да стъпи на българската земя. Посещава редица селища, сред които и гр. Плевен, където получава сабята на предалия се Осман паша в знак на признание от последния за победата на руското оръжие.
В потвърждение на факта, че императорът държи изключително много на започналата война с Османската империя е и решението му да включи в нея и своя престолонаследник Александър Александрович, който през 1881 г. го замества на руския престол. Друг не малък жест, който император Александър II прави, е привличането в редовете на руската армия и на хесенския принц Александър Батенберг, племенник на неговата съпруга. Дали още тогава той е кроял планове за посочване на неговата кандидатура за владетел на Българското княжество, не е известно. Всъщност това не е могло да се мисли тогава, тъй като условията, на които е трябвало да отговоря бъдещият български владетел, се установяват от Берлинския конгрес чак през лятото на 1878 г.
Безспорен обаче е фактът, че след престолонаследника Александър Александрович, Александър Батенберг е една от най-високопоставените личности, близка до руския императорски двор, участвала във войната от 1877-1878 г. Спираме се нарочно на този факт, тъй като развоят на последвалите след края на войната събития се стича така, че той се оказва най-подходящата личност за най-високия пост в освободеното Българско княжество.
Някои от биографите на император Александър II посочват, че причината именно Хесенският принц да бъде определен за този пост, се дължала на желанието на руския самодържец да направи по-скоро един жест към своята съпруга, с която иначе не живеел добре.
След Освобождението на България от османско иго император Александър II сериозно се замисля за нейното бъдещо устройство. И макар че решаването този проблем е бил възложен на княз В. А. Черкаски, една определено консервативно мислеща личност, с изработването на проекта за ?ългарската конституция в лицето на т. нар. Органически устав е натоварен един от най-известните либерални предсктавители на руската юриспруденция С. И. Лукиановq и то с уговорката, че той ще бъде по-скоро препоръчителен, отколко задължителен за депутатите в бъдещото Учредително събрание.
Търновската конституция е добре известна. По своя демократичен дух тя е могла да се мери с тези на най-демократичните в Европа държави. Интересното в случая е, че това не става без съгласието на самия император Александър II, което e особено впечатляващо поради факта, че самият той е цар-самодържец на страна с краен абсолютичен режим на управление.
На Търновската конституция Александър II гледал като на своя рожба. Поради тази причина посреща определено негативно предложението на своя племенник за нейната отмяна или промяна в по-консервативен дух.
Император Александър II е бил обладан от либерални възгледи и по редица проблеми от вътрешно естество за Русия. Последвалото му убийство в началото на март 1881 г. слага край на тяхното решаване от консервативния му наследник император Александър III. За нас последиците от това убийство се изразяват в потъпкването на Търновската конституция, извършено от княз Александър I Батенберг след държавния преврат от 27 април 1881 г.
Посочените тук само няколко факти от поведението на император Александър II към нас, българите, към България изобщо, са предостатъчни, за да му отредят изключително високото място, което той заема в новата ни история, и голямата любов, на която той се радва близо столетие и половина вече.
На 27 април, в София, с тържествена церемония, бе отбелязана 200-годишнината от рождението (29 април 1818 г.) на император Александър Втори. Националният инициативен комитет за честване на 140-годишнината от освобождението на България от турско иго и посолството на Русия в България събраха пред паметника на Цар Освободител общественици, политици, дипломати, депутати и творци. Вълнуващо слово произнесе зам.-председателят на 44-ото НС Явор Нотев. Топли думи на гордост и признателност за Александър Втори, за неговото бащинско отношение към руската държава и народ, за мащабната модернизация на Русия и за нейното велико дело във възкресението на българската държавност и в съдбата на балканските народи, произнесе Н. Пр. Анатолий Макаров, посланик на Русия в България. Той припомни заветните думи на Царя самодържец: “Задачата на Русия е не да разрушава, а да създава”. Н. Пр. Макаров припомни, че този принцип винаги е бил ръководещ за същността на руската външна политика.
След Явор Нотев венци и цветя поднесоха Анатолий Макаров, Виктор Авдеев, аташе по отбраната, Алексей Новоселов, съветник по културните въпроси, Станка Шопова, фондация “Устойчиво развитие”, Борис Громов, директор на Дома на Москва в София, проф. Станислав Станилов, Румен Петков, Коста Пеев, РКИЦ, Минчо Минчев, “Нова Зора”, Снежана Тодорова, председател на СБЖ, Боян Ангелов и Димитър Христов от Съюза на българските писатели, както и много други представители на обществени организации, граждани и хора с памет за историята.
