Последното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) не направи изключение от правилото участниците да се разотиват по-скарани, отколкото са влезли.
Лидерът на ПП „Воля” Веселин Марешки дори не изчака края на дискусията, а замина да запълва дупките по булевардите на Варна... Разбирай, да нагледа своя горивен и аптечен бизнес. А пък заместник-председателят на ГЕРБ и председател на парламентарната група Цветан Цветанов, изтълкува пред медиите не текста на приетата от КСНС резолюция, а този на проекта за такава, предложен от екипа на президента Румен Радев!?! Четейки го, както дяволът чете Евангелието, Цветанов отбеляза, че ако бил приет президентският проект, България щяла да излезе от НАТО и ЕС!!! Видите ли, евроатлантическият избор на България е в опасност, понеже президентът Радев работи за чужди държави. И по-конкретно, за Русия, защото в предложения текст не се осъждала употребата на химически оръжия от страна на режима на Башар Асад и подкрепящата го Русия, а се подчертавало, че ракетните удари на САЩ, Великобритания и Франция по обекти на сирийската програма за производство на химически оръжия са нанесени без санкция на Съвета за сигурност на ООН, на НАТО и ЕС. Вероятно Цветанов недоумява и защо Радев е против западните санкции срещу Русия, при положение че от Москва не са му подарили дори едни копчета за риза, както направиха от ЦРУ... За присъствието му на молитвените закуски в Белия дом, сега - не, за тях да не говорим.
Както винаги, президентът Радев не си остави каруцата в калта. Напомняи мигновено на Цветанов за значението на образованието, липсата на което пречи да се схване същността на прочетените текстове. Най-унищожителна бе бележката на Радев, че най-добрият начин за окарикатуряване на европейската идея е тя да се асоциира с хора, които от сутрин до вечер говорят за евроатлантически ценности, без да разбират смисъла и съдържанието на това понятие.
И кое от казаното от Радев е невярно?
Това, че ракетните удари по Сирия бяха нанесени в разрез с международното право ли? Имаше ли резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да ги легитимира? Нямаше. Както нямаше и решение на НАТО и ЕС техни членки да участват в агресия срещу суверенна страна, член на ООН. Нима евроатлантизмът се свежда до папагалското повтаряне на лъжите на нашите „съюзници разбойници” относно употребата от Русия и режима в Дамаск на забранените химически оръжия? Започвайки от твърденията за „анексия” на Крим и „незаконния” референдум за присъединяването му към Русия, от която е бил откъснат през 1954 г., минавайки през „отравянето” с „Новичок” на агента на МИ-6 Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солзбъри, та чак до „газовата атака” в анклава Дума на предградието на Дамаск Източен Гута – това е верига от лъжи, целящи да отвлекат вниманието от вътрешните проблеми на „съдружниците в престъплението”.
Посредством ударите с ракети „Томахоук”, нанесени по празни бараки в Сирия, Тръмп се опита да омекоти натиска на демократите в САЩ върху самия него по повод на намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Националният демократически комитет дори заведе дело за обезщетение срещу предизборния екип на президента, руското правителство и основателя на „Уикилийкс” Джулиан Асанж... понеже били повлияли върху резултата от президентските избори в полза на Тръмп. Да допуснем, че Русия и Асанж са интервенирали незаконно, но защо пък демократите съдят и предизборния екип на Тръмп! Спечелването на изборите не е ли цел на всеки предизборен щаб?!
Ако слушаме
„мамелюците на евроатлантизма”,
трябва да приемаме на вяра всичко, което ни казват от Вашингтон, Лондон, Париж и Брюксел, дори то да звучи налудничаво. Само че оттам започнаха да ни вземат на подбив, плюейки на жалките опити на нашите управляващи да поставят регионалните проблеми в дневния ред на НАТО и ЕС. Например Еманюел Макрон каза неотдавна, че не е време за евроинтеграция на страните от Западните Балкани преди ЕС да е реформирал себе си. Тогава какво ще остане от нашето председателство на Съвета на ЕС? Нищо, освен едно раздвижване на въздуха, сиреч вятър.
Относно посредничеството на България за уреждане на отношенията ЕС - Турция и ЕС - Русия и най-вече евроинтеграцията на Западните Балкани, Виктор Орбан беше прав, като каза, че Борисов е забил брадвата си в прекалено дебело дърво. Неотдавна Анкара отхвърли като „неприемливи” констатациите в доклада на ЕК за напредъка, където се казва, че Турция все повече се отдалечава от Европа. На Ердоган беше казано директно, че при настоящото положение на демокрацията и човешките права, няма да има отваряне на нови преговорни глави. Що се отнася до облекчаването на визовия режим за турските граждани, вместо Турция с такава привилегия бяха наградени ОАЕ! По този повод Хаккъ Йоджал написа в „Миллиет” (23 април): “ЕС трябваше да направи само две крачки срещу 72-те крачки на Турция: визовото облекчение и помощта за бежанците. Обаче ЕС осигури безвизов режим не за Турция, а за ОАЕ. Какви стъпки и по кой критерий са направили ОАЕ, за да заслужат тази привилегия вместо Турция? Кои човешки права съществуват в ОАЕ и другите страни от Персийския залив, а в Турция ги няма?”.
Наистина, в Саудитска Арабия едва отскоро жените могат да шофират автомобили и да излизат навън без придружител мъж. След близо 40-годишна забрана, беше разрешено и киното. Но нито САЩ, нито Великобритания или Франция са обстрелвали с ракети страната, управлявана от най-корумпираната династия на света...
Що се отнася до „канала за комуникация” между ЕС и Русия, с който Борисов оправда факта, че България не изгони руски дипломати след случая “Скрипал”, той очевидно е поверен на Волен Сидеров и отчасти на Красимир Каракачанов. Докато заместникът на Борисов по партия Цветан Цветанов говори като ястреб-русофоб. Де да беше толкова критичен към Турция или Великобритания, която със своя Брекзит постави под въпрос самото съществуване на ЕС. А в Турция приятелят на Борисов „Тайпи” се готви да възстанови султаната, прокарвайки през Меджлиса решение за провеждането на предсрочни парламентарни и президентски избори на 24 юни т. г.
Замисълът е прозрачен:
да се използва милитаристичната вълна, вдигната от операциите „Щитът на Ефрат” и „Маслинова клонка” в Африн, преди тя да е засенчена от очертаващите се икономически катаклизми и разочарованието от замразените по същество преговори с ЕС. Спечелването на тези предсрочни избори е въпрос на живот и смърт за Ердоган. Нищо че Държавният департамент на САЩ и ЕК се съмняват в демократичността на вота, който ще протече в условията на удължено за седми път извънредно положение (OHAL). При това половината от депутатите на опозиционната Демократична партия на народите са в затвора, а други опозиционни партии нямат разрешение да участват в изборите. Висшата избирателна комисия допуска до изборите само 10 партии, между които и партията “IYI Parti” (Добра партия) на отцепилата се от Партията на националистическото действие (ПНД) Мерал Акшенер. Очертават се две предизборни коалиции, като и в двете ще има по една националистическа формация.
Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) сключи „републикански съюз” с ПНД на Девлет Бахчели, докато Народнорепубликанската партия (НРП) на Кемал Кълъчдароглу ще се коалира с партията на Мерал Акшенер. За да се преодолеят спънките около регистрацията й за участие в изборите, по нареждане на Кемал Кълъчдароглу 15 депутати от НРП преминаха към “Добрата партия” на Акшенер и тя стана парламентарна сила. При това положение Висшата избирателна комисия я допусна до участие в изборите със 7 гласа „за” и само 2 „против”.
При желание, и от турската опозиция има какво да научим. Както има какво да научим и от Австрия, Холандия и Германия, които забраниха турски политици да правят предизборна пропаганда на тяхна земя. В нашето отечество обаче такива работи не стават. Европейци сме, ама недотам!..
Що се отнася до „коалицията на лъжците” и по-специално до един от нейните членове - Великобритания, британският министър Стив Бейкър, който отговаря за развода с ЕС, каза нещо, което обяснява поведението на Тереза Мей. А именно, че британските депутати можели да принудят Мей да се съгласи с провеждането на втори референдум, когато наесен парламентът гласува споразумението за раздяла с Брюксел.
Това обяснява и британското участие в ракетните удари срещу Сирия. Може би самата Тереза Мей се чуди как да се измъкне от капана Брекзит, в който я набута нейният предшественик Дейвид Камерън, обещавайки предизборно референдум за излизане на Обединеното кралство от ЕС.
На свой ред и Брюксел се мъчи да насърчи завръщането на блудната овца в стадото, като се солидаризира с откровените британски бълнувания за руско нарушение на британския суверенитет.
Макрон също гони свои интереси, в името на които е готов да погази всички международни норми. Затова на фона на бурните социални протести във Франция, той се е посветил на войнствената дипломация, опитвайки се да убеди Тръмп „да остане в Сирия”. Понеже, както Макрон заяви неотдавна: „Не бива да бъдем слаби пред Путин” (23 април).
Мизерни цели, отстоявани с непочтени средства!
Но кой е казал, че политиката е поле на морала и почтеността? „Тя, пише Стефан Цвайг, има толкова малко общо с етиката, колкото астрономията и геометрията!”.
Очевидно за някои политици моралът е нужен, само ако не могат да го прескочат.
След посещението си в Белия дом на 23-24 април Макрон се похвали, че той и Тръмп били „гарантите” на световния ред. С такива лъжливи „гаранти” световният безпорядък не ни мърда!
