Нова Зора

1. Либерализмът е тоталитарна идеология

Коя е доминиращата идеология на съвременния Запад и неговия геополитически авангард Съединените американски щати? Това съвсем не е безсмислен въпрос. Той засяга пряко всеки от нас. Нека сме откровени – ние загубихме в глобалния геополитически конфликт. Ние сме победени. И затова трябва да знаем точно и стриктно кой е господарят в новите условия на световното разположение на силите, какви са основните черти на мирогледа му, какво мисли за света, историята, съдбата на човечеството, за нас самите? И това е необходимо на всички – и на този, който възнамерява да се смири и да служи покорно на новите господари, и на този, който отказва да приеме това положение на нещата и иска въстание и отвоюване на нова геополитическа свобода.

Внушаваха ни мисълта, че на Запад изобщо няма никаква идеология, че там цари плурализъм на позициите и убежденията, че всеки е свободен да вярва в каквото си иска, да мисли, говори и прави каквото си иска. Това е абсолютна лъжа, обикновен пропаганден ход, заимстван от арсенала на „студената война”.

Всъщност, за Запад има доминираща идеология, която е не по-малко тоталитарна и нетърпима, отколкото всяка друга идеология, само че нейните форми и принципи са своеобразни, философските й предпоставки са други, историческата основа в корените й е различна от тези идеологии, с които сме свикнали и са ни познати.

Тази идеология е либерализмът. Тя е основана на догмата за „автономния индивид” (т.е. на последователния индивидуализъм), на „приложната рационалност”, на вярата в технологичня прогрес, на концепцията за „отвореното общество”, на въздигането на „пазарния” принцип на „свободната търговия” не само в икономически, но и в идеологически, социален, философски абсолют.

Либералната идеология е „дясна” в тясно икономически смисъл и „лява” по смисъла на хуманитарната реторика. При това всички други съчетания на лявото и дясното или просто лявото и дясното сами по себе си либерализмът ги отхвърля, демонтира, маргинализира, обявява за неофициални.

Либерализмът е тоталитарен по осбен начин.

Вместо преки физически репресии против инакомислещите, той прибягва до тактиката на мекото задушаване, постепенно изтикване в периферията на обществото, икономическо задушаване на дисидентите и опонентите и др. Но фактът си остава факт – доминиращата идеология на Запада (либерализмът) активно се бори с алтернативните политико-идеологически проекти, но за постигането на целите си използва по-фини методи, “по-меки”, по-усъвършенствани в сравнение с другите форми на тоталитаризъм, но заради това пък много по-ефективни. Либералният тоталитаризъм не е брутален, не е открит, а е завоалиран, призрачен, невидим. Обаче заради това е не по-малко жесток.

Наличието на „доминираща идеология” на Запада постепенно все по-ясно се признава и в нашето общество. Наивността на ранната перестройка и мечтите за „плурализъм” и „демокрация” постепенно се изпариха дори и сред най-ярките реформатори.

Реалността на либерализма и идеологията на либерализма станаха очевидни и следователно постигнахме много по-голяма определеност. Поддръжниците на Запада по необходимост ще трябва отсега нататък да разделят всички идеологически предпоставки на конкретния либерализъм (а не на някаква мъглива „демокрация”, под която всеки разбираше нещо неясно и неопределено), а неговите противници се обединяват чрез неприемането на тази идеология. Това е повече или по-малко понятно.

Но либерализмът има още един по-скрит пласт. Става дума за някои богословски и религиозни предпоставки, които в крайна сметка са довели Запада именно до този идеологически модел, който се е вкоренил в него и днес е станал доминиращ. Този пласт не е толкова универсален и еднозначно признат, както вулгарните щампи за „отвореното общество” и „правата на човека”, но затова пък именно той се явява базата и тайният източник на управляващата планетата либерална идеология, която сама по себе си е само върхът на айсберга.

Става дума за протестантската есхатология.

2. САЩ са квинтесенцията на Запада

Днес никой не се съмнява, че светът се управлява от единствената останала пълноценна свръхдържава – САЩ. Това не е просто само най-могъщата във военно отношение западна държава, това в някакъв смисъл е резултатът от западния път на развитие, неговият пик, неговото максимално достижение. САЩ са основани и построени като изкуствено конструирано образувание, лишено от историческа инерция, традиции и пр. по мерките на най-радикалните рецепти, изработени в хода на цялото развитие на западната цивилизация. Това е върхът на тази цивилизация, нейният венец.

САЩ са сумарният Запад, неговият геополитически, идеологически и религиозен авангард. Само в САЩ принципите на либерализма са внедрени тотално и последователно от един определен момент и Западът и либерализмът започнаха напълно основателно да се отъждествяват именно със САЩ.

Америка е хегемонът на днешния свят, гигантска геополитическа, стратегическа и икономическа империя, която контролира всички най-важни процеси на нашата планета. При това не просто като една обикновена държава, пък макар и мощна и развита, но именно като идеологически модел, като път на развитие, като съдия и пастир на човечеството, който му налага определена система от идеологически, мирогледни и политически ценности. Империята САЩ, това е империята на либерализма, империята на капитала, империята на постиндустриалното общество като висш стадий в развитието на буржоазния строй.

Безусловно САЩ са преки наследници на Европа и европейската история. Но уникалността на това образувание се състои в това, че Щатите са взели от Европа само едно, най-рафинираното и изчистено направление на цивилизацията – либералния рационализъм, теорията за „социалния договор”, индивидуализма, динамичния технологичен индустриализъм, абсолютизираната концепция за „търговска система”. По-рано всички тези тенденции се концентрираха в протестантска Англия. Британската империя е първият модел (ако не включим в сметката древна Финикия) за изграждането на „чисто търговска цивилизация”, към която логично води западната история. И не случайно главните теоретици на либерализма са именно англичаните Адам Смит, Рикардо и др., а и философите на индивидуализма Лок, Хобс, Мандевил.

Макс Вебер и още по-ярко Вернер Зомбарт убедително показаха по какъв начин западният капитализъм се ражда от протестантската етика и доколко е съществен етно-религиозният фактор за възникването на определени социално-икономически формации.

От Англия щафетата на „търговската система” постепенно премина към САЩ и от втората половина на XX в. лидерството на Америка стана безспорен исторически факт в общия контекст на западната цивилизация.

САЩ са въплъщение на Запада, на западния капитализъм, те са неговият център и неговата ос, неговата същност. И ние сега, от позициите на нашия опит, когато САЩ станаха единственият господар на цялата планета, към което те дълго се стремиха, можем лесно да разпознаем логиката на историята, събираща се като във фокус в една точка (което по исторически причини не можаха да направят онези мислители, които не доживяха до драматичната развръзка на геополитическото, социалното и икономическото противопоставяне на „студената война”).

И така, цялата западна история се събира в САЩ. Всъщност, Западът като геополитическо явление възниква в периода на разкол на Християнската църква на Православие и католицизъм. Католическият ареал става база на това, което по-късно се нарича „Запад”, „Запад” в концептуален смисъл. От този момент нататък хората от католическия свят отъждествяват самите себе си с пълноценното човечество, а своята история със световната история, своята цивилизация с цивилизацията въобще. Всички други цивилизации и традиции презрително са приравнени към „дивите варварски страни”. Показателно е, че в тази група на „не-човеците” попадат не само нехристиянските народи, но и целият православен свят, който всъщност е зоната на реалното, неосакатено, автентично християнство.

Между другото, именно защото православните страни – първо Византия, а по-късно Русия, са християнски, те предизвикват у католиците такова агресивно неприемане.

Православието дава пример за друг тип християнство – универсално, открито, несектантско, радикално алтернативно на целия цивилизационен строй, който е установен на Запад и който доскоро претендираше да бъде единствената форма на християнска държавност. Именно в противопоставянето между католизицима и Православието трябва да се търси възела на диалектическото развитие на историята на цивилизацията и геополитическите процеси през следващите векове.

Историята на Запада трябва да се разглежда от разкола на църквите.

следва

Макс Вебер

(21 април 1864 г.- 14 юни 1920 г.)

Максимилиан Карл Емил Вебер e един от основателите на социологията като научна дисциплина. „Духът на капитализма е кредитоспособният човек”, пише Вебер в „Протестантската етика и духът на капитализма”. Според него истинските измерители и характерни белези на духа на капитализма са заложени през 18 век в проповедите на един от основателите на САЩ Бенджамин Франклин. За Вебер Франклин е олицетворение на капиталистическия дух и протестантската етика. Моралните ценности, според Франклин, цитиран от Вебер, са подчинени и трябва да служат на целта за повече благосъстояние, натрупване на пари и богатство. Затова и носителите на капиталистическия дух са безразлични към църквата...