На първа страница на в. „Нова Зора” (бр. 22 от 29.05.2018 г.) е публикувана статията на Панко Анчев „Интелигенцията на служба при Великия инквизитор”. Това е сериозно и задълбочено изследване, което заслужава само адмирации. Аз няма да правя рецензия на статията, а само ще внеса някои пояснения, които допринасят за по-доброто разбиране на проблема по същество.
След като отбелязва, че според неолибералните философи „интелигенцията е руско явление, което в гражданското общество от западноевропейски тип е непригодно”, защото вече „няма народ, нито интелигенция, а само гражданско общество”, възниква въпрос: а какво е интелигенция и кои са интелигентите?
Още в самото начало на статията г-н Анчев дава свое определение: „Интелигенцията произлиза от народа, изразява го и го води в неговия исторически път... Чрез нея той се самоосъзнава, а благодарение на него тя придобива способността да го води в историята и да съхранява душата и облика му, да бъде неговия ум, чувствителност и съвест”. Според това определение г-н Анчев обявява интелигенцията за социална категория, за съсловие. Тук се крие голяма философска опасност... Именно такъв подход е добре дошъл за неолибералните философи, които използват несъмнените социални промени в структурата на обществото, за да обявят интелигенцията извън съвременното гражданско общество и като му лепнат “руския произход”, съвсем да го затрият...
Но ето една красива история, която е
исторически факт,
а вие сами си правете заключението. Навремето я прочетох във в. “Завтра”. Ето разказът на Олег Чагин, но преразказан от мен. И дори преразказана, тази история има отношение към обществените процеси у нас, и не само у нас.
В древен Рим основната сила на държавата била армията – в нея служили всички граждани на Рим. Ако не служиш или не работиш за армията на Рим, ти не си гражданин на Рим, не си римлянин! Това е цялата система на римската държава!
По онова време римската армия се състояла от легиони, легионите от кохорти, кохортите от центурии, центуриите от манипули. От последното име идва и терминът „манипулация”.
Легионът имал 5 кохорти, кохортата – 10 центурии, центуриите – 10 манипули, манипулата – 10 легионери. Така легионът наброявал 5 000 войници (структурата на римския легион е претърпяла много промени, тук се има предвид изначалния вариант.)
Вътре в легиона йерархията е била следната: новобранци, обучени, опитни, ветерани и елит.
От новобранци е била първата кохорта. Във втората са били воини, участвали в сражение. Третата кохорта е била от воини, участвали в няколко сражения, четвъртата – воини, участвали в цяла кампания.
Петата кохорта се наричала „непобедимата кохорта”, или последните хиляда.
В нея били воини, участвали в цялата война.
Петата кохорта влизала последна в боя и решавала изхода на сражението.
Този кохорта никога не е отстъпвала без заповед. Тя или побеждава, или загива! Затова се наричала „непобедимата”, защото никой не могъл да я победи. Можело да бъде единствено унищожена!
С унищожаването на петата кохорта се смятал за унищожен и целия легион, защото непобедимите охранявали орела на легиона.
Римляните наричали воините на петата кохорта интелигенти, т.е. разбиращите („интелигент” на латински значи „разбиращ”).
Защо „разбиращите”?
Много просто. Защото на тях нищо не е трябвало да им се обяснява. Те сами знаели и разбирали какво трябва да правят, как и кога да го правят. Не било нужно да им се обяснява как се прави „костенурка”, кога да се вдигне щитът, а кога не, кога да разтворят строя и кога да го уплътнят, кога да работят с късия меч (гладио) и кога – с пилума (копието).
Тези воини са били съкрушаващата мощ на Рим.
От тях е била набирана преторианската гвардия и кохортите на Сената.
Патриции, сенатори, трибуни, цензори, претори и прочее смятали за чест да бъдеш интелигент, т.е. воин от „последната кохорта”. Защото да си интелигент, значело, че си професионалист от най-висока военна класа и следователно си достоен да се сражаваш рамо до рамо с най-добрите мъже на Рим, да бъдеш техен представител.
Интелигенцията била скелетът на римското общество!
На интелигенцията се е държал Рим!
* * *
Интелигент не значи „знаещ”. Интелигент значи „разбиращ”. Затова и има такова определение сред хората – „природно интелигентен”. Разликата е значителна – може много да помниш и да знаеш, и да си тъп като галош...
А сега да попитаме кой може да бъде отнесен в България към интелигенцията? Много ли са хората, които с право на висок глас може да наречем „интелигенти”?
И когато си отговорим, ще сме разбрали защо държавата, и ние, сме на това дередже. И защо само пискаме и се тръшкаме и какви хора ни управляват!..
