Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 25 (19 юни 2018) БЪЛГАРСКОТО ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО: РОГА И КОПИТА

БЪЛГАРСКОТО ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО: РОГА И КОПИТА

Е-поща Печат PDF

Започнало с фанфарни обещания за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, българското председателство на Съвета на ЕС ще се запомни повече с неща, които изобщо не бяха сред първоначално оповестените приоритети на София.

Някой спомня ли си за трите „к” на Лиляна Павлова? Сиреч, за консенсуса, кохезията и конкурентоспособността? Не, вместо с тях, България се нагърби с посредническа роля в отношенията между ЕС и Турция и даже домакинства среща на върха с Ердоган в Евксиноград. Едва ли един такъв форум, дори и да бъде повторен до края на нашето европредседателство, би могъл да спаси споразумението между ЕС и Турция относно бежанците, което беше подписано от бившия турски премиер Ахмет Давутоглу на 18-и март 2016 г., понеже за Ердоган по-важно беше да получи обещаните от ЕС 6 млрд.евро за справяне с бежанската вълна, а не къде ще бъде препотвърден този ангажимент на Брюксел.

 

Интересно защо София не се нае да посредничи и за нормализирането на отношенията ЕС-Русия. А дали премиерът Борисов не се е опитал да се договаря с Путин от името на ЕС по време на кратката си визита в Москва на 30 май? И след като е получил отказ, скоропостижно е съкратил визитата си в руската столица с цели два дни... Когато след 11 месеца отказ да отговаря на депутатски питания Борисов благоволи да посети Народното събрание, на въпроса на Антон Кутев какво е договорил с Путин и как е защитил българския национален интерес, той реагира гневно: „Отидох да проверя какво е трасирал президентът Радев и се оказа, че нищо не е трасирал!”. След това обяви публичните рейтинги за нищо незначещи, понеже ГЕРБ имали по-висок рейтинг от БСП, а Мая Манолова имала по-висок рейтинг от президента Радев. И си тръгна сърдит и намръщен като градоносен облак. На свой ред председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов изтъкна, че управляващите отстоявали българския национален интерес навън, чрез водената външна политика. Къде е това навън? Може би в Брюксел, Лондон, Берлин, Париж, Анкара и Скопие, Вашингтон и Тирана? Ако вярваме на евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков, „пробивът” срещу пакета „Мобилност” на Еманюел Макрон е показал способността на управляващите да намират съюзници в Европа. Благодарение на това българските предложения относно транспортния бизнес в ЕС намерили одобрение в европейската комисия по транспорта и нашите превозвачи били защитени от намеренията на Макрон да ги разори в угода на френските превозвачи.

Проправителствените медии дори обявиха, че Макрон е капитулирал пред българите. За жалост „пробивът” се оказа само във фантазиите на Андрей Новаков и съпартийците му. Понеже българските предложения не са обсъждани в ЕП, а само в комисията по транспорта. А и според редица представители на транспортния бизнес в България прокараните предложния само са утежнили ситуацията, вместо да я поправят. „Победата” се оказа просто поредната хвалба в навечерието на европейските парламентарни избори и дори Борисов призова да не се преувеличава постигнатото. Тоест, Новаков и компания се саморекламираха за нов евродепутатски мандат, но ключът за номинирането на кандидат-депутати не е у тях.

Какви национални интереси, каква интеграция на Западните Балкани?!

Според Карин Кнайсп, министър на външните работи на Австрия, която ще поеме европредседателството от нас, понятието „Западни Балкани” е доста несполучливо и изкуствено. Тя предпочитала да говори  за сближаването на държавите от Югоизточна Европа с ЕС. (Аделхайд Файлке, www.dw.de). Тя казва още: „Ние можем единствено да се възползваме от една определена динамика по този въпрос. Самите страни са тези, които ще трябва да реализират на дело множество реформи. В Босна и Херцеговина например става дума предимно за реформа на изборното право, която е нужна с оглед на изборите, определени за 7 октомври. Нашата задача тук не е да предложим нещо, а да напомняме на въпросните страни, че трябва да продължават по пътя на реформите. Най-вече обаче ние ще се застъпим за региона пред онези наши колеги от ЕС, за които въпросните държави са малко по-далечни в географско и историческо отношение, и ще им покажем, че той е важен. (....) Касае се за много различни държави с крайно различни предпоставки по отношение на населението и на управлението. Тези държави не бива да се хвърлят в един общ кюп - те трябва да продължат в условията на положително състезание помежду си при провеждането на нужните реформи. А ЕС трябва да се фокусира над съществените, големите теми, по които се нуждаем от общи решения - такива са например защитата на външните граници на ЕС, общата политика по външните работи и сигурността, както и опазването на климата. Там, където националните държави или регионите могат да намерят по-добри решения, защото са по-близко до гражданите, нямаме нужда от повече Европа”. („Сега”, 08.06.2018).

С други думи, австрийското европредседателство няма да работи за интеграцията в ЕС на страните от Западните Балкани, а ще ги остави да се оправят сами, в конкуренция помежду си. Ерго, този приоритет на София ще се нареди до другите пропагандни клишета на управляващите като спирането строежа на магистрали, докато се излюпят малките щъркелчета, осигуряването на тунели за костенурки, гущери, смоци и други твари, преместването на блатни кокичета от министри на Борисов, за да не ги прегазят магистралите, както и преместването на археологически находки. Или „спасяването” на Черноморското крайбрежие от застрояване на плажната ивица, узаконявано често от Министерство на туризма с формулировката „преместваеми търговски обекти”. Вицепремиерът Симеонов не само води война с шума в развлекателните заведения и неугледните бараки в българските курорти, но дори даде на прокурор ведомството на министър Николина Ангелкова, отричайки да воюва с нея. Тя пък нарича „панаири” неговите акции.

Както и да е. Две седмици преди края на българското европредседателство стана нещо, което събуди по-голям интерес към България в ЕС, отколкото всички международни форуми, проведени в София през 2018 г. Една крава, наречена от стопанина си Пенка, побягна от „европейска” България в Сърбия, но когато стопанинът й я докара оттам с ремарке, чиновниците от Агенцията по безопасност на храните настояха бегълката да бъде евтаназирана, понеже дошла от страна, която не е членка на ЕС. Дори се усъмниха дали Пенка е бременна, както твърди стопанинът й. Бюрократите от агенцията се събудиха и размахаха като щит съответната евродиректива, изискваща Пенкиното усмъртяване. Че като се събуди животнолюбивата европейска общественост, като започна една подписка в защита на нашата крава – ум да ти зайде! Да беше бежанец, отдавна да са го зарязали, но за спасяването на Пенка се събраха набързо към 10000 подписа, които бяха връчени на Брюксел. След което от ЕК и Агенцията по безопасност на храните обявиха, че Пенка може да живее, но трябва да мине през определен карантинен период.

Кравата-беглец се оказа почти толкова свещена, колкото нейните посестрими

в Индия, пред които спира целият градски трафик.

Славата на рогатото добиче озари като слънце България, като направи повече за нейната международна известност, отколкото европредседателството. Ако министър-председателят наистина е толкова „зелен”, колкото се представи в ЕП, докато отговаряше на германската зелена евродепутатка Ска Келер (същата, на която вицепремиерът Валери Симеонов обеща да й намаже ските и да я прати с камионетка на ГКПП „Капитан Андреево”), трябва да разтури бездушното и лениво чиновническо свърталище, наречено Агенция по безопасността на храните. И да награди кравата Пенка с някой и друг чувал царевица: за това, че показа на двукраките в какъв абсурден съюз са набутали страната им. Съюз, много по-загрижен за правата на ненормалниците джендъри, отколкото на обикновените хетеросексуални. Апропо, на 9 юни в София се проведе гей парад и поход в защита на нормалното семейство. Да не забравим, че на този ден през 1923 г. е извършен превратът срещу законно избраното правителство на Александър Стамболийски. В известен смисъл земеделският вожд беше убит повторно.

По ирония на съдбата, българското европредседателство може да завърши, не дай боже, с ратификация на Истанбулската конвенция. След като се увенча с рогата и копитата на една крава, само това оставаше, за да станем за резил и пред говедата! Май в „тази страна” и биковете са станали джендъри, поради което Пенка временно е напуснала нейните и на ЕС предели в опит да си намери истински бик.

Какво ли биха казали другите Пенки, Сивушки и Белчовци, ако можеха да говорят?

Кога българинът от разказите на Йонков се превърна от другар на рогатите, в техен джелатин? Трябваше ли Пенка да се превърне в суджук заради една европейска директива, само защото са я върнали в България, вместо да я оставят в чужбина, както няколко милиона двукраки българи? И щъркелите, жеравите и лястовиците ли ще избиваме, понеже идват от страни, нечленки на ЕС?

Впрочем и Пол Маккартни от “Бийтълс”се включи в защитата на Пенка - сър Пол Маккартни призова феновете си във фейсбук да подкрепят петицията за помилването на животното. „Ще бъде чудесно, ако помилваме кравата, пише Маккартни, тя не е направила нищо лошо”...