Професор Пиърс Робинсън изследва пропагандните манипулации, които медиите разпространяват в подкрепа на империалистическите завоевателни и разрушителни военни интервенции в Ирак, Сомалия, Босна, Косово и другаде. Войни, демагогски представяни за някакви “хуманитарни” акции в защита на местното население.
Заедно със свои колеги проф. Робинсън анализира разпространяваните в САЩ и Великобритания официални и лъжливи версии за войната против Сирия (например реанимираната лъжа, че сирийското правителство било извършило химически атаки срещу собственото си население - обвинение, което послужи като претекст за нанасяне на американски въздушни удари по сирийски правителствени обекти), а също недоказаното твърдение, че Русия била натровила със смъртоносен газ установилия се във Великобритания бивш руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия...
Обективната и добросъвестна анализаторска дейност на тези британски изследователи стана причина срещу тях да бъдат предприети истински медийни гонения. Тъй като отказват да приемат на доверие официалните лъжи и полагат усилия да разкрият истината, тези изследователи биват гръмогласно обявени за “апологети” на сирийския президент Асад и за разпространители на “дезинформация”.
Войната, разпалена от Вашингтон против Сирия през 2011 г., имаше за цел да бъде свалено законното сирийско правителство и то да бъде заменено с американска марионетка. Тайната операция на ЦРУ и Саудитска Арабия, наречена
“Дървесината на платана”,
„Timber Sycamore”, противоречаща на международното право, предвиждаше финансирането, въоръжаването и организацията на военната интервенция на наемническите ислямистки групировки, които да се сражават против сирийската правителствена армия с цел смяна на режима в Дамаск.
Продължаващата вече осма година война има трагични последствия: разрушаване на Сирия, смъртта на половин милион души и страданията на милиони сирийци.
Мащабната, добре организирана и
добре финансирана пропагандна кампания
играе голяма роля за формирането на изопачени и манипулирани представи за тази война сред обществото.
Усилено се раздухват обвинения против режима в Дамаск и се омаловажават престъпленията на ислямистите. Голям пропаганден шум беше вдигнат около недоказаното обвинение за извършена уж от сирийското правителство в предградието Дума химическа атака, която бе удобен претекст за американските военни удари. На правителството на Асад изобщо не му е била нужна такава химическа атака при положение, че претърпелите военно поражение ислямисти вече се изтеглят оттам. (Всъщност именно поражението на своите ислямистки наемници Западът не може да прости на сирийското правителство и на подкрепящите го Русия и Иран).
Проф. Робинсън изследва в продължение на години медийната пропаганда,
аргументираща американските войни в Близкия изток. Той отбелязва, че след края на „студената война” западните управляващи среди започват да налагат мнението, че Западът имал право да нарушава суверенитета на други страни и да извършва против тях военни интервенции, за да защити човешки права. Това е активно пропагандираната от медиите идея за “хуманитарна интервенция” (която нейните критици наричат “хуманитарен империализъм”).
По време на войната против Ирак от 2003 г., успоредно с лъжливото обвинение за съществуването на иракски оръжия за масово унищожение, послужило като главен аргумент за военната интервенция на САЩ и Великобритания, се използваха и аргументите, че режимът на Саддам Хюсеин нарушавал човешките права в своята страна.
Изследвайки събитията в Ирак, проф. Робинсън добре е съзнавал рисковете на тази дейност. По същото време журналистът Андрю Гилиган оповестява по телевизията, че британското правителство било наредило на разузнаването да “преувеличи” (всъщност да изфабрикува) твърденията за съществуване на иракски оръжия за масово унищожение.
След като става известно, че информаторът на Гилиган е бил специалистът по бактериологично оръжие д-р Дейвид Кели, Кели е намерен мъртъв. Официално се твърди, че той сам посегнал на живота си, но мнозина считат, че е убит заради разкритията си.
Тези драматични събития не разколебават Робинсън и заедно със свой колега той публикува изследване, което заключава, че британското правителство е прибегнало до преднамерена измама с твърдението, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение.
По същото време Пиърс Робинсън достига и до извода, че ако не се знае какво представлява пропагандата, не става ясно и защо медиите действат по един или друг начин и защо гражданите поддържат едни или други становища по политическите събития.
За да разбере какво представлява пропагандата, изследователят следва да проучи механизмите на информационната манипулация, счита проф. Робинсън.
Когато в печата се появява твърдението, че Западът подпомага ислямистите в Сирия против правителството в Дамаск, проф. Робинсън се замисля дали съществува връзка между сирийската война и другите войни на Запада за смяна на режимите, примерно в Ирак, дали тези войни не са брънки от една и съща политическа стратегия.
Генерал Уесли Кларк твърди, че след събитията от 11 септември 2001 г. в Пентагона била обсъждана възможността в рамките на няколко години САЩ да нападнат седем държави - първо Ирак, после Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и накрая Иран. Освен това, проучвайки официални документи за войната против Ирак, проф. Робинсън узнава, че британският министър-председател Тони Блеър и американският президент Джордж Буш са обсъждали въпроса как да ударят по Ирак, Иран и Сирия, както и коя от трите страни да понесе първа ударите.
Неспособността на западните граждани да проумеят същността на политическите събития се дължи отчасти на манипулациите и клеветите на официалната пропаганда и медиите. А върху научните работници, както и върху журналистите, властта упражнява силен натиск, за да ги накара да вършат и говорят онова, което тя иска от тях, както и да избягват неудобните за нея теми. Но преодолели колебанията си, редица изследователи започват да задават въпроси за истински важните неща, между които е и войната, а благодарение на своите задълбочени познания те са в състояние да оспорят официалните версии и твърдения. По тази причина пропагандата ги подлага на ожесточени нападки, стреми се да ги злепостави, като ги нарича привърженици на “конспиративни теории”, “апологети” (на чужди държави) и “отрицатели” (на “правилните” версии). Полага усилия да ги представи и за глупави или неморални, дори за побъркани хора...
В хода на своите изследвания проф. Робинсън започва да разбира какво представлява пропагандата, нейните механизми и действие, а също и собствената си идеологическа слепота и идейни наочници, това, че той самият се е намирал дотогава под въздействието на тази пропаганда.
Проф. Робинсън осъзнава, че Западът е затънал във фазата на войните,
в която пропагандата играе много важна роля за формиране на мисленето на западните хора по начин, който да улеснява предприемането на тези войни.
Така например много хора на Запад приемат тезата, че САЩ водели някаква “война против тероризма”. (Терминът “война против тероризма”, подобно на термина “хуманитарна интервенция”, е едно измамно понятие, използвано за оправдание на собствения държавен тероризъм на Вашингтон и неговите съюзници.)
Проф. Робинсън е убеден, че накрая истината винаги става известна.
В момента Западът претърпява неуспех в Сирия - първи неуспех на една война за смяна на режима след 11 септември 2001 г. В такива случаи възникват пререкания и стълкновения между политиците, а
тайните започват да излизат наяве.
Така се появиха Документите на Пентагона за времето на Виетнамската война.
Ако един изследовател се страхува да търси истината за войната и пропагандата за нея, защото е изплашен или защото медиите го атакуват, той трябва да се откаже от професията си и да се захване с нещо друго.
Няма смисъл да бъда учен, ако не желая да изследвам пропагандата в случаи като сирийския, счита Робинсън.
Има и нещо друго: войните, разпалвани от Запада, са много разрушителни. И каквото и напрежение да внася в живота на изследователя някоя ругателска вестникарска статия, това е нищо в сравнение с положението на хората, които живеят в условията на война, например майките, които са загубили своите деца... И това е един основен морален въпрос за западните учени.
Проф Робинсън се надява, че изследванията му ще подпомогнат усилията на гражданските (антивоенни) движения и организации.
В навечерието на Първата световна война много хора не са съзнавали какво ги очаква. И преди да могат да го осъзнаят, те бяха хвърлени в една катастрофална война, която помете цяло поколение млади мъже.
Сегашната обстановка донякъде напомня онова време. Налице е едно население, силно манипулирано от пропагандата, поради което неговата способност да контролира и възпира управляващите е много отслабена и това прави от света твърде опасно място.
По въпроса за войната следва да се води широк обществен дебат, а хората не бива да подценяват потенциалните опасности, пред които са изправени, счита проф. Робинсън.
Освен опустошенията, причинени от войните, трябва да се има предвид, че светът се намира в период на голяма глобална промяна. Китай е във възход, а Русия придобива по-голяма самоувереност. През такива преходни моменти могат да възникнат големи конфликти.
Не бива да се омаловажава рискът от военен сблъсък между двете ядрени сили САЩ и Русия. В едно обозримо бъдеще от 20 или 30 години такъв сблъсък може да възникне и той да излезе извън контрол. Може да не се стигне до ядрена катастрофа, но може и да се стигне, и поради това нашата отговорност е да сме информирани и да задаваме въпроси на своите правителства, заявява проф. Робинсън.
Трябва да бъдем много обезпокоени, че съществува опасност от по-нататъшна военна ескалация в Близкия изток и от възникване на нови войни. В момента хората чакат да видят какво ще се случи в Иран. Ние трябва да имаме информирано мнение за това, което става и да поставяме изисквания пред управляващите. На карта е поставен животът на много хора, счита британският учен.
Що се отнася до случая „Скрипал” и връзката му със събитията в Сирия, проф. Робинсън посочва, че колегите му, специалисти по въпросите на химическата и биологическата война, отхвърлят обвинението на британското правителство, че използваният против Скрипал - баща и дъщеря, нервнопаралитичен газ бил руско производство и че само руснаците можели да го произвеждат. Робинсън подозира, че в момент, в който сирийската правителствена армия нанася на бойното поле поражения на подкрепяните от Запада ислямисти, случаят „Скрипал” се използва като част от голямата пропагандна кампания против Русия, която оказва военна помощ на правителството в Дамаск.
Достъп до информацията по случая „Скрипал” няма, но все пак се знае, че британското правителство не е представило сериозни доказателства в подкрепа на своите антируски обвинения. Има изопачаване и манипулиране на фактите подобно на някогашната измама за наличието на иракски оръжия за масово унищожение.
Проф. Робинсън предлага хипотезата, че опитът за отравяне на двамата Скрипал може да е свързан с политическите събития в САЩ в навечерието на президентските избори от ноември 2016 г. Става дума за известното „Досие Русия-Тръмп”, съставено от бившия британски разузнавач Кристъфър Стийл, и съдържащо компрометиращото твърдение, че Доналд Тръмп бил заговорничил с Кремъл. Досието е било поръчано от ръководството на Демократическата партия, чиято кандидатка Хилари Клинтън се състезаваше против Тръмп. То изиграва ключова роля в кампанията срещу Тръмп, разразила се особено яростно след неговата победа на изборите, използва се и при инициирането на разследвания против президента на САЩ по обвинения за съзаклятничене с Кремъл.
В по-широк план разгорялата се истерична антируска истерия, известна като “Русиягейт”, вероятно цели да принуди Тръмп да предприеме по-решителни агресивни действия в Близкия изток, а също така да отклони вниманието на обществеността на Запад от факта, че западните правителства водят войни в този регион.
Съставителят на „Досие Русия-Тръмп” Кристъфър Стийл е близък със своя бивш колега Пабло Милър - човека, вербувал някога Сергей Скрипал - по онова време руски разузнавач - за агент на британското разузнаване МИ-6. Разкрит като предател, Скрипал е бил осъден на 13 години затвор, но след няколко години зад решетките е освободен поради размяната на шпиони между САЩ и Русия. Той се установява във Великобритания и придобива второ, британско, гражданство. Във Великобритания Скрипал е поддържал контакти както със своя вербовчик Милър, така и със самия съставител на „Досие Русия-Тръмп” Стийл.
Ако се окаже, че Скрипал е имал участие в съставянето на това досие, съществува вероятност някой друг, а не Русия, да е имал мотив да поръча неговото отравяне, предполага проф. Робинсън.
Бистра СТАЙКОВА
(По War, propaganda and smears, WSWS, 24, 25, 26 May 2018)
