Миналата седмица президентът на САЩ отново отправи остра критика към Германия и нейния канцлер Ангела Меркел заради орязването на разходите за отбрана. “Германия е най-голямата държава в Европейския съюз, а има много малък дял в разходите за отбрана в своя бюджет. В същото време ние носим огромна тежест и на практика гарантираме безопасността на целия ЕС и на Германия. А след това Меркел плаща на Русия милиарди долари за доставка на руски природен газ и петрол. Така ние, американците, изглеждаме като идиоти - плащаме им сметките, а те пълнят джобовете на Русия”, каза Тръмп пред свои избиратели в щат Монтана, цитиран от сайта Breitbart.
Това е втората силна критика на американския президент към партньорите от НАТО, които, според него, не дават достатъчно пари за отбраната на Европа, а карат САЩ да плащат сметките им.
След „труса” Западни Балкани, превърнал се в слоган за българското домакинство на заседанията на Съвета на ЕС (Съветът на Европейския съюз, от английски Council of the European Union, е орган за управление на Европейския съюз (ЕС), който заедно с Европейския парламент осъществява законодателната власт на ЕС. Той е и водещата институция при вземането на решения - бел. ред.), горещите теми в Европа и в света съвсем не свършиха. Независимо от рапортуването „що е щъркел свършил” в София, големите въпроси стават по-сложни и по-заплетени, а политическият пейзаж очертава едно доста набръчкано чело – общо за повечето политически лидери на съвремието.
На този не особено слънчев фон се разчу, че САЩ възнамеряват да предложат разполагане на модернизирани атомни бомби в европейски военни бази. Да не пропускаме, че такива бази у нас има доста... Преди години там бяха „деактивирани” сума ти ракети СС-300, което изобщо не се отрази на здравето на хората и на чудната българска природа!!! А сега казват, че стоварвали нови граждани „с бежански произход” в помощ на българската ни родина. Не сме благодарили още обаче... Въпросът за базите щял да бъде повдигнат на предстоящата среща на върха на НАТО в Брюксел - на 11 и 12 юли того.
На практика става дума за трансформация на американски тактически атомни бомби B 61, които, европейски медии го твърдят, от 60-те години на миналия век са разположени в Германия, Холандия, Белгия, Италия и Турция. Сега тези умни оръжия ще бъдат оборудвани с GPS-навигация. Комисията по бюджета към Конгреса на САЩ възнамерявала да похарчи едни 25 млрд. долара за 30 години (2017-2046 г.!!!) за модернизация на тактическите ядрени сили. Твърде дълъг период все пак, но кой знае.
Вместо ретроспекция - през юни т.г. военновъздушните сили на САЩ проведоха първи изпитания на новата управляема атомна бомба “B 61-12”, а стратегическите „невидими” бомбардировачи “B-2 Spirit” й помагаха... Бомбите “B 61-12” трябва да са съвместими с платформите на многофункционалните изстребители пето поколение „F-35 Lightning II”. Планирано е първата партида “B 61-12” да влезе в експлоатация през 2020 г.
Дотук добре. Това съобщават български сайтове по въпроса. Онова, което се губи от „пейзажа”, изглежда горе-долу по следния начин.
Предстои среща Путин-Тръмп, която би могла да разтресе цял свят. Лидерите на Русия Владимир Путин и на САЩ Доналд Тръмп ще се видят на 16 юли в Хелзинки, където ще обсъждат множество наболели проблеми. В различни медии взе да се просмуква информация за вероятните теми на разговорите. Според някои издания двамата държавни глави няма да отварят въпроса за статута на Кримския полуостров, но има хипотези, според които ще разгледат други, не по-малко интересни теми.
Политически експерти с различни национални флагове предполагат, че все пак нито Путин, нито Тръмп ще заобиколят изцяло конфликтните точки като например въпроса за сблъсъците в Украйна, който непременно ще заяви своето присъствие... По този проблем двете държави заемат противоположни позиции, но безредиците твърде много дотегнаха и на Русия, и на САЩ. Вече четири години събитията в Украйна активно се развиват и за това време САЩ започнаха да си дават сметка, че политическите дейци там едва ли са достатъчно подходящи за осъществяване на американските цели. Освен това по време на предизборната кампания на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън цялата управляваща върхушка на руската съседка в един глас взе страната на Клинтън. А украинските медии често споменаваха Тръмп по един не особено приятен начин...
На свой ред Русия се усеща доста изтощена от действията на лидерите на републиките в Донбас, които активно взеха да теглят чергата всеки към себе си и едно след друго изработиха доста спорни решения по различни въпроси. Разбира се, това не значи, че представителите на Русия ще оставят жителите на републиките сами с проблемите им, по-вероятно е подобни гледища за украинския въпрос да подтикнат двамата президенти към решение да се търсят нови пътища за регулиране на конфликта. Това означава, че има вероятност ситуацията в Украйна да се промени кардинално след срещата на Путин и Тръмп.
Има и един друг въпрос, който пряко засяга интересите на двете държави. Ситуацията в Сирия може да се определи като “улица без изход”. Вярно е също, че отделни политици всячески се опитваха да разпалват огъня на войната отново и отново, но вече е ясно, че конфликтът до голяма степен не е толкова остър. А пък и Доналд Тръмп сякаш не проявява интерес към него. Вероятно подобно отношение може да се тълкува по следния начин - САЩ са готови да оставят на самотек ситуацията в Сирия, но при условие, че няма да се отвори ирански коридор към Средиземно море.
Да не забравяме, че има една тема, която световните медии доскоро раздухваха - става дума за намесата на Русия в изборите на различни страни, включително и непосредствено в САЩ, както заяви в интервю добре познатият ни Болтън - Джон Болтън. Еднозначният отговор на Владимир Путин бе - Русия никога не се е месила в политическата дейност на други държави. И понеже този отговор не предизвика възражения сред съветниците на Тръмп (а както знаем, Болтън е активен русофоб), може би това твърдение е прието за истинно.
Твърде вероятно е Путин и Тръмп да потърсят пътища за решаване на онези въпроси, които, на първо място, ще са изгодни и за двете страни. Очевидно е също, че всеки компромис ще се възприеме от отделни политици и в двете страни като открита слабост на двамата лидери. Но ако погледнем решенията с очите на здравомислещия прагматик, може да стигнем до обратния извод.
Във всички случаи резултатите от срещата на върха Путин - Тръмп ще покажат най-добре как ще вървят световните дела. Ясно е, че целият свят ще следи внимателно преговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп.
Междувременно, на 29 юни, сп. “Таймс” излезе с кратък анализ. Според него лидерите на Евросъюза са обсъдили опасенията си, че “политиката на натиск” към членовете на НАТО от страна на президента Тръмп може да доведе до разпад на алианса.
Доналд Туск, президентът на Европейския съвет (съвета на министрите на ЕС - бел. ред.), в интервю от 28 юни, описва в мрачни краски идващите събития.
“Въпреки нашите непрестанни усилия за запазване единството на Запада, трансатлантическите отношения днес са подложени на огромен натиск поради политиката на президента Тръмп”, заяви Туск, който е бивш министър-председател на Полша, а и дисидент от времето на комунизма...
Г-н Туск се опасява, че Доналд Тръмп води САЩ в посока, която е враждебна на установения международен ред, включително и по линия на НАТО. Той дори помоли лидерите на ЕС да излязат вън от планираната тема - как да се борят със задаващата се търговска война, поради едностранно въведените американски мита за стомана и алуминий. Актуалната тема за ЕС е много по-важна от желязото и алуминия, тъй като е време да се разгледа въпросът за потенциалното разрушаване на следвоенния западен алианс – настоява Туск.
“За съжаление, армиите и дивизиите са вън от рамките на международната търговия. Затова, въпреки че се надявам на нещо по-добро, призовавам ЕС да се готви за по-лошото. Тоест, за разпада на Северноатлантическия алианс” – смело отбелязва Туск.
Лидерите на ЕС все повече се опасяват, че на срещата на върха на НАТО през юли г-н Тръмп ще постави под съмнение бъдещето на алианса, мотивирайки претенциите си със символичните разходи за отбрана на страните от ЕС.
Това бе очаквано следствие – първо, Тръмп отказа да подпише декларацията от срещата на Г-7, второ, директно обясни, че освен профицита на търговския баланс между ЕС и САЩ причината е и в нежеланието на Европа пропорционално да сподели разходите на Америка по НАТО.
Сега лидерите на ЕС мислят как съгласувано да увеличат военните си разходи и сътрудничеството, за да намалят зависимостта от американската поддръжка. “Европа е длъжна да поеме сама огромната отговорност за своята сигурност”, заявявят те в комюнике, публикувано в “Таймс”. “Затова Евросъюзът прави решителни крачки за укрепване на европейската отбрана чрез разширяване на инвестициите във въоръжените сили, чрез развиване на свой потенциал за оперативна готовност”.
Та докато Тереза Мей и други европейски лидери преговаряха в Брюксел за бъдещето на западния военен алианс и Г-7, г-н Тръмп започна нова атака срещу ЕС за профицит от 150 млрд. долара в търговията между ЕС и САЩ. “Ние, разбира се, обичаме всички страни от Европейския съюз - заяви Тръмп на републикански митинг в Северна Дакота. - Но това не значи, че ЕС вечно ще ни язди, ние не можем да допуснем такова нещо. За САЩ спускането по хребета приключи”... – метафорично заключи Тръмп.
Много европейски правителства споделят тревогата на г-н Туск, че решенията на президента Тръмп, включително и търговският протекционизъм, излизането от ядрената сделка с Иран и от Парижкото споразумение за климата, са елементи от следването на една и съща политика.
“Ние все повече се тревожим, че това не са просто инциденти. Нещата започват да изглеждат все по-плашещо - казва високопоставен дипломат от ЕС, който посочва американската политическа доктрина, съгласно която “Америка няма приятели, тя има само врагове”.
“Подобна ситуация е твърде опасна - твърди “Таймс”, цитирайки източник от ръководството на ЕС. - ЕС реши да отговори на митническите санкции на САЩ с налози за мотоциклетите “Харлей Дейвидсън” и джинсите “Ливайс”, но всъщност това е нищо в сравнение със заплахите на г-н Тръмп да удължи и да повиши митатата за автомобилите.”
Германия е най-разтревожена, тъй като е най-зависима от износа и продажбата на автомобили в Америка, понеже ЕС най-вероятно тръгва към пълномащабна търговска война със САЩ.
Ангела Меркел, канцлерът на Германия, е в смут: “Сега ние следва да обсъждаме не търговските войни, а как да започнем преговори със САЩ, за да предотвратим възникването на търговските бариери”. Не й стига драмата със Зеехофер, а сега и Америка се озъбва...
В такава бурна атмосфера ние, мислещите българи, очевидно трябва да проявяваме повече разбиране за мотивите и аргументите на политическото ни ръководно тяло. А то, на свой ред, трябва ясно да заяви има ли грижа за българския гражданин и съответно данъкоплатец, има ли програма за излизане от „клиничната смърт”, както бе определено демографското статукво на България към 29 юни того – Петровден, и как с повишаване на цените на безусловно необходимите за живот ток, парно, вода, телефони и други присъщи и незаменими елементи на съвременния живот атрибути, българите и България ще останат на мястото си. Живи – на първо място, и суверенни като държава – пак на първо място... Не е ли срамно да повтаряме безброй пъти как сварихме на супа своите „златни кокошки” и се наредихме на опашката за „социални помощи” от приказния ЕС?!?
Докога?! Господ бави, но не забравя. Знаете ли какво значи това? Това значи - пешката не може да надбяга офицера...
