В средата на 2018 г. Книгоиздателска къща „Труд“ издаде документалната книга на журналистката Петя Минкова, зам.-главен редактор на в.“168 часа“, „Истината за Ким Филби“. Книгата е с подзаглавие „Конспирацията „Ротшилд“ – как шпионина на ХХ век манипулираше Хитлер, Сталин, Чърчил и Рузвелт“.
За неосведомения читател и особено за младите хора ще потвърдим, че Ким Филби действително е сочен от изследователите на разузнаването като „шпионина на ХХ век“. Той, заедно с още четирима англичани – Гай Бърджис, Антъни Блънт, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос, са сътрудничили на съветското разузнаване от средата на 30-те до средата на 50-те години на ХХ век. Наричани са „Кеймбриджката петорка“ /защото всичките са завършили Кеймбридж/ или още „Великолепната петорка“. Уникалното при тях е, че за първи път в историята на шпионажа една тайна служба, каквато е КГБ, успява да вербува агенти издигнали се на най-високи нива в противниковия държавен механизъм, че те се знаят помежду си, че сътрудничат на съветското разузнаване почти две десетилетия без да допуснат провали от разузнаването по време на хилядите срещи с тях, че всичките остават живи и никой от тях не е съден за шпионската си дейност. Както по време на Втората световна война, така и след нея и петимата агенти доставят изключителна по обем и качество политическа, военна и научнотехническа информация за Англия и САЩ.
Руснаците узнават буквално след часове за най-важните политически събития в тези страни, за тяхното отношение към световни и регионални събития, за позициите им по време на конференции и преговори, за предстоящи техни акции в различни части на света. Те оказват съдействие в успешното добиране до тайните на американската атомна бомба. За възможностите и професионализма на съветското разузнаване и неговите сътрудници говори и историята с края на петорката, при която Ким Филби, Гай Бърджис и Доналд Маклейн след разкриването им са изтеглени в Съветския съюз, където живеят до смъртта си, а останалите двама от петорката не са съдени тъй като получават имунитет срещу признанието, че са сътрудничили на съветското разузнаване.
Шпионина на ХХ век
Ето как представям Ким Филби в моя „Речник на разузнаването и контраразузнаването“, издаван през 2005 и 2011 г.
„ФИЛБИ, Ким (1912-1988) – англичанин, завършил Кеймбриджкия университет. Вербуван през 1934 г. от съветския разузнавач Теодор Мали, който използва при вербовката жена му Алис (Лици) Фридман, комунистка, работеща за Коминтерна. Като журналист пребивава в Испания по време на Гражданската война (1936-1939), където е награден лично от генерал Франко с „Червен кръст“ за военни заслуги. Предлагал е на съветското разузнаване да убие Франко, но то не се съгласява. През 1941 г. влиза в МИ-6 със съдействието на Гай Бърджис, който вече работи там. По време на войната в сътрудничество с Управлението за специални операции провежда редица блестящи акции в Испания, Португалия, Северна Африка и Италия, за което е награден с Ордена на Британската империя. В края на войната е завеждащ отдел в МИ-6, отговарящ за неутрализиране на чуждо проникване в организацията и преди всичко за борба с комунизма и съветското разузнаване. От 1947 до 1948 г. е резидент на МИ-6 в Турция. След това е представител на МИ-6 в ЦРУ и ФБР във Вашингтон. Предава редица операции, извършвани от ЦРУ и МИ-6 в източноевропейските страни. В течение е на разкритията на операция „Венона“ и успява да предупреди съветското разузнаване, че Маклийн е в опасност. След бягството на Маклийн и Бърджис в Съветския съюз през май 1951 г. е заподозрян и уволнен от МИ-6. Успява да разубеди английските власти и общественост, че е шпионин. Лично министърът на външните работи Харолд Макмилън го оневинява при един парламентарен дебат през 1955 г. Със съдействието на МИ-6 Филби отива като журналист в Бейрут. Там връзката му с КГБ продължава. През 1962 г. ЦРУ и МИ-6 окончателно се убеждават, че е съветски агент. Това става след показанията на беглеца Анатолий Голицин и на неговата приятелка отпреди войната Флора Соломон, която уведомява, че Филби е правил опит да я вербува за съветското разузнаване. През януари 1962 г. е разпитан в Бейрут и срещу обещание за несъдебно преследване признава писмено за своето сътрудничество. Веднага след това избягва в Съветския съюз. Работи за КГБ като съветник. През 1971 г. се жени за Руфина Пухова, която е четвъртата му съпруга. Написва книгата „Моята тиха война“, станала световноизвестна. През 1973 г. и след това на няколко пъти посещава България. След смъртта му е погребан в Москва с военни почести. Носител на орден „Червено знаме“. През 1990 г. е издадена пощенска марка с неговия лик като герой на КГБ. От професионална гледна точка се смята за най-големия шпионин на ХХ век.“
За живота и дейността на Ким Филби са издадени много книги в Съветския съюз и в Англия. В България най-добрият негов изследовател е ген. Тодор Бояджиев, който се познавал лично с него, придружавал го е при посещенията му в България и е поддържал връзка с него до смъртта му. Своите впечатления за него той отразява през 2013 г. в книгата си „Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев“.
Петя Минкова много съвестно е използвала всичко, което досега е писано за Ким Филби. Тя се възползва и от книгата и интервютата, които е взела от ген. Тодор Бояджиев и двама руски разузнавачи. И е успяла да пресъздаде с подробности живота на Ким Филби от раждането до смъртта му. Кое е новото и бих казал оригиналното в нейното документално разследване. Това е, че е използвала разсекретени и неизвестни досега секретни документи в британския архив за дейността на Ким Филби. Те й дават основанието да твърди, че Ким Филби и неговите приятели не са сътрудничели реално на Съветския съюз, а са били част от една интелектуална група начело с банкера Виктор Ротшилд, която водена от стремежа си за установяване на глобален мир и недопускане осъществяването на агресивните планове на Хитлер е давала информация на съветските специални служби. Всъщност тази теза не е на Петя Минкова, а е разпространявана в последните години в Англия САЩ, за да омаловажат делото на „Кеймбриджката петорка“. Няма съмнение, че изнесените секретни документи в Англия са подбрани така, че да оказват манипулативно влияние върху медиите и най-вече върху изследователите на периода около Втората световна война. Това е и стремеж на английските специални служби да оправдаят най-големият си провал в своята вековна история.
Истината е много проста
Петимата от Кембридж и много други агенти на съветското разузнаване през този период са сътрудничели на Съветския съюз, защото са били солидарни с левите идеи на съветското общество и с неговата политика. Голяма част от тях са водени в това си сътрудничество и от идеята, че трябва да помогнат на Съветския съюз във войната му срещу хитлеристкия агресор. Т.е. това е било в интерес и на Англия, която воювала с Германия и на останалите западни страни, които са били вече окупирани от нея. Че това е така достатъчно е читателите да прочетат подробности относно това сътрудничество на петимата от Кеймбридж в десетките книги посветени на разузнаването, сред които ще спомена:
„Моята тиха война“/1972/ на Ким Филби, в която той разказва за връзката си със съветските специални служби;
„Пет плюс КГБ“/1995/ на Юрий Модин, който лично е ръководил „Кеймбриджката петорка“ след 1947 г. и който организирва бягството на Бърджис и Маклийн през 1951 г. в Русия.
„Ловец на шпиони“/1987/ на английският контраразузнавач Питър Райт, в която той обвинява не само Ким Филби и останалите, но и директора на МИ-5 Роджър Холмс, че е агент на съветското разузнаване.
„Обществена тайна“ /1995/ на Стела Римингтън, директор на МИ-5 от 1991-1996 г., която разказва за параноята обхванала английските специални служби след разкриването на „Кеймбриджката петорка“ и съмнението, че има още неразкрити агенти на съветското разузнаване в Англия.
„КГБ – поглед отвътре“/т. I, 1992/ на Кристофър Андрю и Олег Гордиевски / бивш офицер от КГБ, изменник/, в която те разказват за сътрудничеството на „Кеймбриджката петорка“ в полза на Съветския съюз.
„Тайната история на КГБ или архивът на Митрохин“ /2001/, в която авторите Кристофър Андрю и бившият анализатор на КГБ Василий Митрохин разказват, въз основа на изнесените в Англия съветски архивни документи, агентурната история на Ким Филби и неговите приятели.
Ще спра дотук. Фактите и конкретно живота на всички от „Кеймбриджката петорка“ категорично потвърждава ангажираността им със съветското разузнаване. Очевидно е, че в Англия е подета кампания за обезличаване на тяхното дело с твърдението, че не са били агенти на съветското разузнаване, а са служили на каузата на една група интелектуалци в Англия. Че това не е така говори и факта, че и петимата от Кеймбридж продължават да сътрудничат на съветското разузнаване след края на Втората световна война до разкриването им. И в тази кампания волно или неволно се включват и изследователи като Петя Минкова. Разбира се, оценявам, че е нейно право да приеме и защитава въпросната теза, но фактите необоримо говорят, че те не отговарят на истината.
Допълнение към главното
И понеже съм започнал да анализирам нейната книга, ще спомена още следните неща:
Силно е преувеличена ролята на Ким Филби в историята на Втората световна война. Да се твърди, че той и неговите приятели са оказвали съществено влияние върху Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Труман и първите ръководители на специалните служби, че те скарват Сталин и Хитлер, че са съкратили войната с няколко години и благодарение на тях нацистите губят войната не отговаря на обективната истина. Това е силно преувеличаване на ролята на разузнаването в историята на човечеството. Да напомня, че на Запад след войната се издадоха книги за съветската резидентурна група „Дора“ в Швейцария, ръководена от унгареца Шандор Радо с твърденията, че благодарение на нейната информация Русия печели войната. По подобен начин се възхвалява разузнавателната дейност на Рихард Зорге в Япония, на ген. Владимир Заимов в България и други съветски разузнавачи и агенти. Ще повторя, разузнаването е само един от факторите оказващ влияние върху външната политика и международните отношение, но обективно то е зависимо от тях във всеки етап от развитието на света.
Не е вярно, че Ким Филби информира Сталин за германската секретна операция „Барбароса“, касаеща план за провеждане на война срещу Съветския съюз. Истината е, че руското разузнаване не се добира реално до тази операция, но то уведомява Сталин, че Германия ще нападне Русия на 22 юни 1941 г.
Не Филби, а Зорге уведомява Сталин в края на 1941 г., че Япония няма да воюва с Русия и тогава Сталин изтегля дивизиите си от Далечния изток, с помощта на които отблъсква от Москва хитлеристките войски.
Да се твърди, че Ким Филби е предотвратил падането на комунистическия режим в Албания и така е „пропуснат историческия шанс Берлинската стена да падне 49 години по-рано“ е наивно.
Аз обаче съм изненадан от
позицията на ген. Тодор Бояджиев,
на когото Петя Минкова е отделила голямо внимание в книгата като „най-информирания филбист“. Той е човекът, който най-добре познава Ким Филби, който е разказвал многократно в средствата за масово информация за своите15 годишни преживявания с Филби и е издал и книга за него. Никъде в тези свои разкази, той не прокарва тезата, че Филби не е бил агент на руското разузнаване. И сега, когато му се представя книга с такова твърдение, на която е написал предговора, той не реагира и не се дистанцира от тази теза прокарвана от автора на книгата. Напротив, смята, че тя „излага, и то по много убедител начин, съвсем нова и различна хипотеза за „Кеймбриджката петорка“ и конкретно, че „те не са нито руски, нито британски или нечии други агенти, а са агенти на кауза, споделена между тях в 30-те години на миналия век“. Тази морална подкрепа на Бояджиев на тезата на Минкова влиза в противоречие с всичко което досега е говорил и писал за „неговия приятел“ Ким Филби.
Истината за Ким Филби и “Кеймбриджката петорка“ отдавна е написана и от техните приятели, и от техните врагове. Опитите в Англия и САЩ да се пренапише историята на „Кеймбриджката петорка“ и по този начин да се омаловажи един от най-големите успехи в историята на съветското разузнаване, са част от опитите да се пренапише съвременната история на човечеството и конкретно да се отрече ролята на Съветския съюз за победата над хитлеристка Германия.
И ако има нещо хубаво в книгата на Петя Минкова, то това е, че тя припомня на нейните читатели и конкретно на младите хора историята на “шпионина на ХХ век“ Ким Филби. Пък те със сигурност ще си направят сами извода на каква кауза и по какъв начин Филби и неговите приятели са служили през съзнателния си живот.
