Нова Зора

Когато в речта си пред 73-тата сесия на Общото събрание на ООН американският президент Доналд Тръмп заяви, че само за две години неговата администрация е направила повече от всички предходни, присъстващите в залата държавни и правителствени глави избухнаха в смях. Засегнат от отношението им, Тръмп каза, че не е очаквал такова отношение, но беше щедро компенсиран от един „лидер“, когото трима папи са галили по главата. И, чиято държава, в продължение на половин година председателстваше и домакинстваше Съвета на ЕС. Естествено, става дума за Бойко Борисов и България, този „остров на стабилността“ в региона и евроатлантически водач на Западните Балкани. Ей това пусто „успешно“ евро председателство кара завистниците да омаловажават подвига на правителството в София, като акцентират на факта, че сме най-бедната и най-корумпираната страна в Европа. И, че по свобода на медиите сме на 114 място в света, далеч зад Унгария, а по икономическа свобода споделяме компанията  на Уганда и Монголия.

Ако вярваме на казаното от Борисов пред българските журналисти, благодарение на българското европредседателство ЕС е стартирал преговори за ново споразумение за партньорство със 79 страни от Африка, Карибите и Тихия океан. А отиването му в ООН вместо президента Радев е било поискано от американската страна. Само че още през февруари заместник министърът на външните работи Георг Георгиев беше споделил, че България настоява Борисов да посети САЩ, а не обратното. Но, тъй като ден преди форума на ООН Борисов присъства на среща, организирана от Тръмп под заглавие „Глобален призив за действие и справяне с проблема с наркотиците“, той изрече още една неистина: че България била избрана за съдомакин на този форум, заради приноса си в тази борба. Постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли беше казала преди това, че съдомакини са 31 страни, но това Борисов го подмина като ненужен детайл от пейзажа.

Важното е, че успя да причака Тръмп на слизане от трибуната, да му стисне ръката и да се фотографира с него за историята. Казват, че повторил опита си, понеже го заснели в гръб, но охраната на Тръмп го отблъснала. Защо ли им се е видял опасен за сигурността на американския президент, това е покрито с мрака на неизвестността. Борисов, разбира се похвали с познанствата си с държавния секретар Майк Помпео - „като свършена работа“ и осведоми българските журналисти, че двамата с Тръмп често си говорят по телефона. И, че имало какво да направят през следващите 1-2 месеца. Освен това, както отбеляза Борисов, „Стратегическото партньорство в НАТО и преодоляването на опасностите във военната сфера са теми, които много ни интересуват и двете страни..Така че, когато идвам в САЩ, в лицето на ФБР и Сикрет сървиз, и на ДЕА (Агенция за борба с наркотиците, б.р.), срещам само приятели“.

Защо обаче Борисов спомена само за следващите 1-2 месеца? Да не би отново да е решил „да хвърли кърпата“, че толкова отчаяно се стремеше да се фотографира с Тръмп? Или ще почне да пише мемоарна книга „Моят живот от Банкя до „Дондуков“-2“? Естествено, след футбола и тениса, Борисов най-обича да пише във „Фейсбук“, но книгата е друго нещо,

Но, млъкни, сърце.

Има хора за писане, има хора за тичане подир топката. Истина е, че рейтингът на премиера пада, но този на парламента е едва 22%. И, въпреки това хората, които виждат на хоризонта предсрочни избори са „само“ 40%. А Ахмед Доган, на когото отиде на крака американският посланик в София, Ерик Рубин, все още не е казал, че има алтернатива на управлението на ГЕРБ и ОП. Никой не знае какво се е говорело на тази среща и дали проблемът за алтернативата е бил поставен на масата.

Междувременно, БСП се „среща с народа“, но „Алтернатива за България“ ще стане материална сила едва когато гневът овладее масите. Тоест, след като хората започнат да плащат горещите сметки за отопление, хляб и здравеопазване. Ленин би казал, че все още няма революционна ситуация, когато низините не искат да живеят, а върховете не могат да управляват по старому. Коалицията ГЕРБ-ОП скърца като биволска кола, но все още не е срещнала камъчето, което ще я преобърне. Така или иначе, хендека е близо.

Бегом по тъча

Международната обстановка на свой ред предлага достатъчно проблеми, отвличащи вниманието от трудния път до насъщния. ЕС се зъби на Унгария и Полша, които заплашва със санкции и лишаване от глас в Съвета на ЕС. Последният повод е решението на поляците да намалят до 65 години възрастта за пенсиониране на конституционните съдии, което Брюксел квалифицира като посегателство спрямо независимия съд. Тоест, иска привилегии, от които са лишени останалите полски граждани и крещи че изпълнителната власт се опитва да подчини съдебната! Изправен като между два огъня, Борисов бяга по тъча от категоричен отговор, като у нас подкрепя словесно Унгария и Полша, а навън гълчи Орбан. Но не са малко тези, които смятат, че ако ЕК е искрена, трябваше да започне наказателната си процедура от България, която по свобода на медиите е на 114-то място, докато Унгария е на 70-то. А по критерия икономическа свобода страната ни е в компанията на Уганда и Монголия. Но Борисов гледа да се хареса и на Тръмп, обявявайки от Ню Йорк: „Който в Европа купува руска газ, ще има проблеми“. Тоест, за да не зависим едностранно от Русия, трябва да купуваме американски втечнен шистов газ, ако ще да е три пъти по-скъп. А беше време, когато от Европа Борисов упрекваше американците, че са стиснати и не ни дават оръжие на преференциални цени, докато ние им даваме безплатно бази у нас. Или изкупуваме на преференциални цени скъпия ток от американските ТЕЦ. Вярно, това е заварено положение, но за три мандата Борисов не успя да получи от ЕК отговор на въпроса дали това е неразрешено държавно подпомагане. Ако ЕК каже „да“, дали някой ще се осмели да поиска от американците да продават тока на пазарни цени? Всеки друг, не и Борисов.

За музея на славата

Така, къде с хвалби за себе си, къде с ругатни и клетви срещу „агресивната“ опозиция, къде със сервилност към „големите началници“, управляващите се надяват да довършат мандата, без да бъдат съдени. Само бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков ще изпие горчивата чаша, след като съдът му запорира имотите и авоарите. След него антикорупционната комисия подхвана и бившия министър на финансите в първото правителство на Борисов, Симеон Дянков. Борисов твърди, че за един намек махал депутати от ПГ на ГЕРБ, но не желае да влезе в историята като първия министър председател на България, подавал оставка три пъти предсрочно, въпреки спечелените избори. Подобен актив не става за музея на славата, поради което Борисов отчаяно се нуждаеше от документирано ръкостискане с Тръмп. Защото визитата му в Белия дом в края на 2012 г. беше изпросена, но Обама му натри носа, натискайки го да обяви, че зад атентата в Сарафово стои Хизбулла. Но тъй като нямаше никакви доказателства за съпричастността на Хизбулла, бе пусната в употреба термина „обосновано предположение“. Обосновано от кого и с какво?

Излиза, че Големият бял брат е прав, дори когато е черен. При белия американски президент Доналд Тръмп отношението на Белия дом към управляващите в София е същото: натиск, докато приемат условията на американската администрация, ако и те да противоречат на европейските ценности. Дори една снимка им се свиди. Е, Плевнелиев успя да се фотографира с Обама и неговата съпруга, а Борисов публикува във Фейсбук профила си снимка с Доналд Тръмп и Мелания Тръмп. И, „чистосърдечно“ предостави това документално свидетелство за поредния си външнополитически „успех“ на авторите на завистнически „анализи“ и „коментари“. Но тъй като той се позова на протокола на Белия дом, у нас възникна въпросът: кога е правена тази снимка?

Защото 73-тата сесия на ООН се проведе в Ню Йорк, а Белият дом е във Вашингтон. Нима Борисов и Тръмп са пропътували от Ню Йорк до Вашингтон, само за да се снимат за историята? На чии разноски е пътувал нашият премиер, ако изобщо е ходил до Белия дом? А ако не е, защо пробутва тази фалшификация? „Мръсниците“ и „гадовете“, които отравят малкото радости на Борисов, няма да пропуснат възможността да го клъвнат по носа. Да му мислят пиарите на ГЕРБ като Тома Биков, Румяна Коларова и Антон Тодоров..