Нова Зора

МОЛИТВА ОТ БОТЕВ ВРЪХ

 

Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,

моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-

дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни

и зеления пламък на знамето с български лъв!

Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани

и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит...

Като млад богомолец издигам душата си в длани

от върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.

И те моля, земя, помогни ми докрай да остана

влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни,

залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна

и сърцето ми в извор, в камбана и меч превърни!

Аз съм кръвен потомък на твойте борци и поети -

помогни ми до гроба и в гроба да бъда такъв:

да живея, пронизан от клетвени, светли завети,

в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв.

Помогни ми за тебе да плача, да пея, да страдам,

с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,

с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада -

с твойте песни - божествена, българска, моя земя!

УЧАСТ

Трябва в нещо да се вярва,

в нещо хубаво и просто!

Александър Геров

Така навярно съм орисан -

да се държа за своя корен,

по чувство, по душа и мисъл

да бъда като всички хора;

да мога рана да превържа,

да мога да издам присъда;

сълза да мога да избърша

и целият сърце да бъда!..

Не знам доколко ще сполуча -

човек понякога се лъже.

Но с тази осъзната участ

живея радостен и тъжен.

Живея! И до болка вярвам

във всичко хубаво и просто.

И моя най-висока мярка

е синеокият А п о с т о л!

ПУСТОТА

На баща ми Любен

Тежат ръцете уморени,

кръвта безропотно мълчи.

И само кръгове червени

горят пред моите очи.

Сред тази гробна и огромна,

и безпощадна пустота,

добре че мога да си спомня

за моя белокос баща.

Добре че мога да го зърна

как, гологлав и замечтан,

държи едно пшенично зърно

на своята широка длан.

Добре че можем с него дълго

да крачим двама в утринта.

И той да ме изтръгне мълком

от тази смъртна пустота.

ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко-

или от всичко си лишен-

и късаш думите на срички,

за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче-

или от плач си отвратен-

от бели вълци и гризачи,

които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,

сънувай неговия сън,

и ако всичко си отрекъл-

повикай Слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен

от собствената си съдба,

и вместо да усетиш рамо-

усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато

животът вече изгори-

вдигни се пак и без остатък

останките му събери.

Живей! И всяка адска жега

с капчукова вода полей!

Дори да ти коват ковчега,

живей, Приятелю, живей!…