Нова Зора

или защо оцелява българската царска династия?

Из политическите спомени на Григор ЧЕШМЕДЖИЕВ

... Изглежда, че наистина на Добро поле е имало предателство. И в такъв смисъл мълвата или всичко що се говори открито и което се споменава с недомлъвки за станалото на Добро поле, не е създадено случайно, а само е непълно изяснено... О, Господи, или истина е това, че има предателство и нашият войник съзнателно е бил изложен на смърт и на позорно унищожение...

Наистина нашите войници са се били храбро и самоотвержено на Добро поле, както са се били като орли и като лъвове по всички позиции, където страшната воля на кървавия бог Марс ги бе поставила. Аз видях това проклето Добро поле макар и малко отдалеч, защото обикалях позициите на съседната Преславска дивизия. Имаше нещо мъчително и срамно, угнетително и зловещо в бягството на тумби, на тумби от войници, напуснали Доброполските позиции и съседните до тях, и поели без организация и без всяка дисциплина всички пътища, които водеха към Прилеп, към Плетвар и към Градско. Добро поле стана за мен триж по-трагично и загадъчно и затова, колкото и време да минаваше, колкото и мъчнотии да срещах в издирването истината за него, аз не изпусках нито едно обстоятелство, което можеше да ми го представи по-близо до истината и в повече светлина.

Прочее, аз се добрах до това, че нашите войници са се били, но са били надвити, защото противникът ги е превъзхождал с артилерия, с картечен и пушечен огън и то многократно. Не само това, но един запасен полковник ми поднесе следното крайно интересно обстоятелство. Няколко дни преди пробива на Добро поле неговият брат - щабен артилерийски офицер, е бил изпратен да вдигне 72 оръдия - 18 батареи от Доброполския фронт и да ги пренесе на Битолския фронт. Опитах се много пъти да проверя това обстоятелство и да се снабдя при възможност с писмени данни. Не успях. За Добро поле не само мълчат зловещо, но и не дават да се разпитва.

Винаги ме е измъчвало едно положение, което се създаде на Балканите след голямата война. А именно, че българската държава запази своята форма на управление. Цар Фердинанд абдикира (дни след загубата при Добро поле - б.а.), обаче синът му Борис III продължава да управлява. Сиреч, династията на Фердинанд не изчезна. Големи, с историческо значение династии, които от векове са управлявали големи народи - Романовската в Русия, Хохенцолерите - в Германия, Хабсбургите - в Австро-Унгария, султаните в Турция - всички тия вековни династии изчезнаха и вече са само един тъмен исторически спомен. Дори гръцката династия бе изчезнала и напоследък възстановена от Англия. Само династията на цар Фердинанд, който направи толкова пакост на англичани и французи, само неговата династия остана да управлява в малката България. Има наистина нещо необяснимо, загадъчно и крайно странно в тоя любопитен факт - от бурята на войната да бъдат сметени и повалени вековни, с дълбоки корени династии, а да остане да управлява една династия, ненавиждана отвън и презирана отвътре.

... Един цар, като Фердинанд, който е в състояние да изрече думи, които е изрекъл пред един от своите министри - Михаил Маджаров, още в 1896 г., че прави голяма жертва с покръстването на Борис, но ако се случи така, че да изгуби династията си и да бъде принуден да напусне България, той ще откъсне главата на своя православен син - такъв цар, когато дава нареждания да прибират всичко от дворците му, за да го изнасят със себе си, ако е спокоен, значи е осигурил своята династия и своя наследник. И събитията потвърдиха това наше заключение. Опакованите и натоварени вещи в пломбирани вагони се отправят през западната граница, през Сърбия и Виена, до назначението им. ...Онова, което ме интересува и което читателят трябва да запомни, е, че цар Фердинанд предвижда, че катастрофата иде и взема мерки да запази по-ценните си неща, като ги изнесе.

Напоследък ми стана известен един пресен факт, че един командващ бойна дивизия, находяща се в съседство с Добро поле, е намерил начин да се свърже по телефона лично с цар Фердинанд, за да го помоли да се разпореди и заповяда на всички войскови части не само да не се оттеглят, но едновременно да отпочнат атака против англофренците. Цар Фердинанд по телефона не само не се е съгласил да се започне атака, но е дал съгласието всички да отстъпят и да се спасяват, кой както може. Както и стана. Защото такава бе волята на ония тайнствени сили, които в момента разпореждаха със съдбините на страната и ковеха нейното плачевно ново бъдеще.

Когато разбягалите се от някои войскови части войници се струпаха около Деве-баир и оттам се насочиха към гр. Кюстендил, дето бе от началото на войната българската главна квартира, тогава фактически главната квартира не съществуваше. Тя бе изгубила ума и дума от разразилите се бури по фронтовете и от неочакваността на настъпилите резултати. Най-главният човек в главната квартира - главнокомандващият генерал Никола Жеков, бе изпратен да се лекува. Аз не искам да кажа, че той е бил посветен в плана на цар Фердинанд, макар че не би било чудно това. Но тъкмо тука заслужава да отбележа, че и през 1913 г., когато цар Фердинанд, за да разстрои Балканския съюз, създаде 16 юни, обяви Междусъюзническата война и причини първата наша народна катастрофа, той също така смени тогавашния министър-председател Иван Ев. Гешов, като го прати във Виена да си лекува ушите. Също и сега бе сменен главнокомандващият, за да се по-лесно и по-удобно оперира...

...Вътре в страната Жеков държеше най-добре връзки с Мърфи - представителя на Съединените щати, и може би този представител да е извършил най-голямата работа в изпълнение плана на Фердинанд. И двете тия катастрофи са неразривно свързани с черното име на цар Фердинанд и никога, колкото и усилия и да правят знайни и незнайни царедворци, талантливи и бездарни пишущи братя, никога няма да умият това черно име. Дори аз мисля, че ще трябва нашият речник да се попълни с нова дума - фердинанствувам - и тоя глагол да изразява всичко най-низменно и долно, позорно и подло, жестоко и предателско и всичко въобще, което може да унижи и опозори човека. И тая дума да се предава от век на век, за да буди гняв на всички поколения, които идат след нас.

Григор Чешмеджиев (1879-1945) е политик, общественик и журналист. От ранна възраст се включва в социалистическото младежко движение. Той е от онези социалисти, които подкрепят деветоюнския преврат, по-късно еволюира,а през 1944 г. е  министър в правителството на Кимон Георгиев през 1944 г.