Размисли на проф. д-р Бончо АСЕНОВ
Работил съм 22 години в системата на МВР и конкретно в Държавна сигурност. През 1992 г. излязох от системата, но продължих да бъда обвързан с нейните проблеми докато пишех и издавах книгите си „Теория на контраразузнаването“,“Теория на разузнаването“, „Основи на оперативно-издирвателната дейност“ и още няколко други, свързани с историята на разузнаването, контраразузнаването и полицията в света и в България и ролята и значението им в тяхното в обществено-политическото развитие. И през цялото това време не си позволих нито веднъж да подложа на критика МВР и НСС/ДАНС/, а също ДАР/НРС/, защото бях съпричастен към техните проблеми. Аз разбирах че те обективно се нуждаят от реформа и преориентация при новата оперативна обстановка след 1989 г.; че те имат нужда и от подкрепа и от страна на държавата, и от обществото ни, че не по-малко важна е и подкрепата на всеки гражданин на страната ни, за да могат те да изпълняват своите цели и задачи, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред.
Като бивш оперативен работник и преподавател по специални дисциплини най-много се вълнувах и ме болеше от снижаването на професионализма в тяхната дейност. Бях убеден и сега мисля така, че причината е намаляването на агентите (секретните сътрудници) и специалните разузнавателни средства. Защото безразсъдното и демонстративно разкриване на досиетата на бившите сътрудници на разузнаването и контраразузнаването пречи на сегашните специални служби да вербуват и ползват нова агентура, тъй като тези, които могат да им помагат, ще се страхуват от подобно отношение към тях в бъдеще. И от това ще печелят престъпните и подривни елементи в обществото. Ползването на специалните разузнавателни средства в условията на обществена остерия и подозрителност създават в оперативният работник нагласата да не ги използва, пред риска от евентуални скандали и неприятности. Но в борбата срещу престъпността не може да мине без тях. На оперативните работници в тези служби им се плаща основно заради умението да ползват тези средства в своята дейност. Така е било, така е в цял свят, така и ще бъде. В противен случай все повече ще се разрастват организираната престъпност и корупцията, ще се увеличават терористичните актове, ще се разширява наркобизнесът, ще се застрашават правата, свободите и животът на българските граждани. Казвал съм го и пак ще го повтаря – сега основен проблем, който трябва да разреши оперативният състав на българското разузнаване, контраразузнаване и на МВР е – да възстанови и създаде действащ и ефективен агентурен апарат, чрез който единствено може да осъществи поставените пред него задачи при сегашната оперативна обстановка в страната, в района и в света.
Тези мои мисли, които съм изразявал в книгите си, в доклади и статии ги припомням на читателите на в.“Нова Зора“ по повод две събития станали в последно време в България, които генерират главния въпрос: случайно или нарочно бяха създадени условията за обезсилване на специалните служби.
Първото е разкриването на фабриката за нелегални цигари в Карнобат. Всъщност, оказа се, според главния прокурор Сотир Цацаров, че са били 5 фабрики за производство на нелегални цигари в България. Ума ми не го побира този факт. Обясненията, които дава г-н Цацаров пред парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабанда граничат с абсурда. Говори се за халета, за машини, за поточни линии, за стотици български и чужди работници, за огромни печалби, за продажби на тези цигари зад граница и всичко това се вършело толкова тайно, че едва сега се разбира. Министър председателят г-н Бойко Борисов казва, че всички тези фабрики „повече от година и половина ги преследваме и не можем да стигнем до тях“, защото, видите ли, „работят изключително конспиративно“. И това го казва един бивш главен секретар на МВР! Ще работи в Карнобат цяла фабрика за цигари, с десетки работници, с изнасянето на тирове с цигари и никой няма да знае за какво става въпрос? Да оставим контролните органи на различните министерства. Но къде е икономическото направление в ДАНС? Къде е икономическата полиция? Къде са техните агенти и доверени лица, които още преди фабриките да започнат нелегалното производство на цигари да уведомят ръководещите ги оперативни работници, а те ръководството на ДАНС и МВР, за това „черно“ производство, за тази контрабанда? Че аз, в разговор с мой приятел от Карнобат разбрах от него, че целия град знае за тази фабрика, а се оказва, че само заинтересованите държавни органи не знаят! Да припомня, че г-н Бойко Борисов ни уверява, „че по същия начин се работи за алкохола, горивата, месата и захарните изделия“. Така че не мога да приема неговото твърдение, че „прокуратурата и службите, работят много тихо, много внимателно, без никаква публичност или шум“ и че „много професионално се събират доказателствата“ за това. Ако това е така, започвам да си мисля, че ДАНС и МВР, че и прокуратурата, са знаели за тези фабрики, но им е наредено от определени сили да не вдигат шум за тях, защото част от печалбата е отивала в нечии партийни каси и лични джобове.
А ето и другият случай!
С кипърската застрахователна компания „Олимпик“. Не съм навлизал, а и не искам да навлизам в подробности относно сагата с нея. При която над 200 000 шофьори, застраховали се при нея, трябваше да сключват договор „Гражданска отговорност“ с друга застрахователна компания, защото се оказа, че на „Олимпик“ е отнет лиценза от Комисията за финансов надзор през май тази година и е в ликвидация. При това след като е отнет лиценза й още известно време български граждани са продължили да си застраховат колите в нея. Е, питам, къде е икономическото разузнаване на ДАР и икономическото направление на ДАНС, които е трябвало първи да разберат, че третата по големина в България застрахователна компания е пред фалит и да не допуснат стотици хиляди българи да бъдат ощетени по този начин?
Тези два случая показват и друго нещо. До какво доведе намаляването на ефективността на специалните служби в България. Доведе до огромни материални загуби за държавата, за обществото, за обикновените български граждани. Това е един от резултатите на преходния период, който изживява страната ни. И това става, за съжаление, за сметка на милионите обикновени български граждани-данъкоплатци, за сметка на благоденствието и просперитета на българския народ.
