Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 37 (9 октомври 2018) КАК И ЗАЩО БЪРНИ САНДЪРС ПРЕДАДЕ ЮДЖИЙН ДЕБС?

КАК И ЗАЩО БЪРНИ САНДЪРС ПРЕДАДЕ ЮДЖИЙН ДЕБС?

Е-поща Печат PDF

В младостта си наричащият себе си социалист Бърни Сандърс беше обявил за свой герой забележителния американски социалист Юджийн Дебс (1855-1926) . През 1979 г. той дори направи документален филм за него, озаглавен „Юджийн В.Дебс: профсъюзен деец, социалист, революционер“. Сандърс и сега държи портрета на Дебс на стената в офиса си, но политическата му кариера вече коренно се различава от политическия път на човека, когото бе провъзгласил за свой кумир. Дебс тръгна от учтивото несъгласие и достигна до смелата съпротива против властта, което го прати в затвора и съкрати живота му. А Бърни Сандърс тръгна от учтивото несъгласие и достигна до откритото подчинение на същата тази власт. Той стана овчарско куче на Демократическата партия със задачата да връща обратно в партийната кошара тези, които са се отлъчили от стадото. За разлика от други такива овчарски кучета – и това го прави още по-лош от тях - в началото на политическата си дейност с цел да привлече левите антиавторитарни среди, Сандърс се афишираше като верен последовател на Дебс, но впоследствие, в интерес на политическата си кариера загърби идеите на своя герой, както и на поуките от неговия живот.


На двадесетина и нещо години, Дебс беше вече преуспяващ политик на Демократическата партия, но постепенно заемаше все по-леви позиции. Наближавайки 40 години и хвърлен в затвора за ръководството на железничарска стачка, на него вече му беше ясно, че и Републиканската, и Демократическата партия са притежание на управляващата капиталистическа класа. Дебс премина от несъгласие към неподчинение и то не само спрямо Демократическата партия, но и спрямо самото американското правителство.

Сандърс започна политическата си дейност, като социалист и противник на войните, който отхвъля обвързаността на Демократическата и Републиканската партия с големите капиталистически корпорации. Но след като започна да прави успешна политическа кариера и да го избират на различни важни длъжности в щата Върмонт, той превключи към подкрепа за кръвопролитните американски военните интервенции, както и за големите военни разходи на държавата и влезе в орбитата на Демократическата партия. Той опозори Дебс като подкрепи кандидатурата на Демократите за президентските избори – близката до корпорациите и подкрепяща американските войни Хилари Клинтън. Също като Дебс, Сандърс започна с несъгласие, но за разлика от Дебс възприе позиция на пълно подчинение, като се подчини дори и на Демократическата партия, на която Дебс беше обърнал гръб. Първоначалното несъгласие на Сандърс даде първи тласък на политическата му кариера, а послушанието му спрямо управляващата класа запази кариерата му непокътната.

Като младеж Юджийн Дебс работеше като железничар, а и след като напусна тази сфера запази лоялността си и тесните си връзки с работниците от отрасъла. Той стана успешен политик на Демократическата партия и печелеше всички избори, на които се явяваше. На 29 годишна възраст беше избран за член на парламента на щата Индиана, но се разочарова от законодателния процес и не пожела да кандидатства за преизбиране. Ставайки ръководител на Американския профсъюз на железничарите, той първоначално вярваше, че пробемите могат да се решават посредством разумни преговори и компромиси с управата на железниците, но после осъзна, че това е наивност. През 1894г. железничарите от компанията „Пулман“ решиха да стачкуват, защото компанията намали заплатите им. Дебс предупреди, че правителството ще се намеси с военна сила, но след като работниците взеха решение за стачка, той я оглави. Правителството наистина хвърли армията срещу стачката, както беше предвидил Дебс, и успя да я смаже. Самият Дебс беше осъден на 6 месеца затвор.

Когато започна този негов първи престой в затвора, той все още не беше социалист. Но както той самият писа по-късно, той осъзнаваше реалността на класовата борба, която по думите му се разкриваше във всеки блясък на щиковете и във всеки изстрел на пушките [на армията, хвърлена срещу работниците]. Той загуби всякакво доверие в Републиканската и Демократическата партия, за които му стана ясно, че са твърдо контролирани от големите корпорации - на Бърни Сандърс всичко това е известно много добре. Дебс осъзна, че класата на собствениците има на свое разположение армията, а също армия от детективи, гангстери и убийци, че тази класа притежава голямата част от вестниците, двете големи партии, съдебната власт. От 1900г. Дебс беше пет пъти кандидат за президент като през 1912г. получи 12 % от вота, а през 1920г. докато отново се намираше в затворническата килия – 3,4%.

Дебс получи своето най-жестоко наказание от Демократическата партия и правителството на САЩ, когато се обяви против влизането на страната в Първата световна война. Президентът от Демократическата партия Удроу Уилсън беше преизбран през 1916г. заради обещанието си да запази неутралитета на страната си, но под натиска на „Уолстрийт“ се обяви за намеса на САЩ във войната и яростно нападаше несъгласните с такава намеса. През 1918г. Дебс произнесе в Кентън, щата Охайо, антивоенна реч пред хиляди присъстващи. Той заяви: „Войните винаги са се водили заради завоевания и грабеж…господстващата класа винаги е обявявала войните, подчинената класа винаги е водила битките“. Освен това Дебс рече: „Казват ни, че сме велика свободна република, че нашите институции са демократични, че сме свободен и самоуправляващ се народ“. Слушателите отговориха с висок подигравателен смях. Заради тази си реч Дебс беше осъден на 10 години затвор. Омразата на президента Уилсън към Дебс, беше така непреклонна, че дори и след войната той отказа да го помилва въпреки силно влошеното здравословно състояние на затворника. Това направи едва следващият президент през 1921г. Но здравето на Дебс беше вече непоправимо съспано. Той и по-рано страдаше от главоболия, ревматизъм, и жестоки болки в гърба. Затворът изостри страданията му, а затворническата храна напълно разруши стомаха и бъреците му. Дебс почина през 1926г. преди да е навършил 71 години.

Бърни Сандърс знае много добре колко тежък е бил животът на Дебс и за жестокото отношение към него от страна на американското правителство и Демократическата партия . Сандърс знае каква е съдбата на истинските противници на авторитарното управление в САЩ. В най-добрия случай те биват избягвани подобно на Ралф Нейдър, посветил живота си на последователната борба за разкриване на злоупотребите с политическата власт и властта на мощните капиталистически корпорации, на чиито телефонни позвънявания Сандърс не е отговарял от 2000г насам. В по-лошия случай те биват хвърляни в затвора, както това се случи на Дебс. В най-лошия случай биват убивани подобно на Фред Хемптън, член на партията „Черните пантери“ , разстрелян от ФБР и полицейски части при тяхно нападение срещу „Черните пантери“ през 1969г.

Като хитър политик Бърни Сандърс отдавна е наясно, че ако си присвои етикета на социалист, това изгодно ще го отдели от останалите политици, ще му придаде ореол на бунтар и ще го направи много популярен сред онези американски граждани, които жадуват нещо ново и прогресивно. И наистина, социологическите допитвания показват, че през 2017г. Бърни Сандърс вече беше станал най-популярният политик в САЩ. Но задължителното условие, за да продължи безпрепятствено успешната си политическа кариера, е да не преминава от евтиното несъгласие към скъпо струващото неподчинение спрямо авторитарната власт. Сандърс знае много добре, че който проявява истинско неподчинение, бива разпънат на кръст от големите корпоративни медии, както това се случи на Дебс и Нейдър. На него му е известно, че ако само провъзгласяваш безопасно несъгласие и не преминаваш към неподчинение, това не те прави заплаха за авторитарната власт, която лесно игнорира подобни прояви. Тази власт се чувства заплашена само от стратегическото неподчинение и затова го наказва с всички възможни средства. Защото без предизвикателството на стачките трудещите се ще продължат да бъдат експлоатирани, без неподчинение неморалните корпорации и готовите на насилие правителства ще бъдат непоклатими, без отказа на смелите мъже и жени да бъдат послушни войници безумните войни ще продължават и в бъдеще.

Може би за да си възвърне част от своята загубена чест, Бърни Сандърс, трябва да се извини на хората за това, че предаде Дебс, а също така продаде остатъците от душата си, за да бъде избрана Хилари Клинтън за президент на САЩ, което, впрочем, не стана, а победи Доналд Тръмп.

(Материалът е на базата на статията When Bernie Sold Out His Hero, Anti-Authoritarians Paid by Bruce E. Levine, Counterpunch, September 19, 2018)