Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 38 (16 октомври 2018) ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ

Е-поща Печат PDF

Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер. Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за извършване на погроми и за социални и  политически чистки. Трудно и болезнено се осъзнава, че Европейския съюз е за САЩ, с извинение, износен ... презерватив.Затова

ключовият въпрос за България

днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защитава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на който са изложени нашата страна и нашият живот. Положителна промяна може да настъпи само след решаването на следната тестова задача : защо в социалния авангард, в съдилищата, в университетите и академиите, в правителството и в Народното съъбрание седят завършени бездарници, бандити, съмнителни типове и други „наши хора”, по партия, по нация, по вяра и т.н.


Каква е тази паразитна линия на еволюцията на човешкия вид , този механизъм на опростяване на конструктивните връзки, на разума, възгледите и психофизиологичната конструкция на живота ? Но, докато столичните журналисти събират в своите студия за благоприлични обсъждания и шумни ток-шоута едни и същи „титани” на мисълта, нищо добро не може да се очаква. Интелектуалната „обратна еволюция” е пред нас : все повече хора вярват, че Слънцето се движи около Земята, а Теорията на Дарвин е зловредна измислица на световната конспирация, вярват в таласъми, Рамбо, Плана „Дълес” и космичските гости. На повечото канали на телевизията господстват лица с нетрадиционна сексуална ориентираност, бандити с прякори, тяхните любовници наред с глутница екстрасенси, феномени, „доказани” ясновидци, шамани и многобройни „експерти по непознаваемото” – жени и мъже с неопрятен вид и с болнав блясък в очите.

Къде са българите?

Българите са в помийна яма, народното съзнание е извратено, възникналите социални групи говорят на различни езици и имат противоположни понятийни приоритети. Вместо народ е налице колониален субстрат, който е лесен за експлоатация. На обществото е неизгодно да се лекуват децата и възрастните хора, тъй като не са източник за генериране на добавена стойност. Загубено е цялото поколение на прехода - те не четат, не се интересуват от политика, безразлични са към миналото и песимисти за бъдещето, егоисти са, най-много от всичко обичат парите, бракът за тях е булчинска рокля, духовността - слушалки в ушите. От една страна липсва елементарна социална солидарност, от друга – ново мракобесие, тежки форми на фобия спрямо всичко и всички, неосвоен и непреведен на нов език исторически опит. Всичко това е много интересно от филологична гледна точка, като антропологично предизвикателство, но е трагично на равнището на ежедневния бит. Може да си спомним думите на Кузма Прутков : „ Много неща са ни неразбираеми не защото нашите понятия са слаби, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите понятия”.

В последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медийното пространство упорито се налагат жени с англосаксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна. Спомнете си лицата на Бойковите любимки, както и от кабинета на Орешарски. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рожденните дни – се насажда англосаксонския пример за подражание (по националните радия вече се говори и рецитира на английски). Това става толкова натрапчиво, че надминава менталната агресия от турското робство.

Приближаващата катастрофа

И е по-опасно от нея, защото въздейства върху начина на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят. Впрочем, наблюдаването не е даже доктрина, а завършено религиозно учение, според което от брауновската суета на личните въжделения, придпочитания и намерения се ражда изобилието-рай. Приближаващата се катастрофа и възможния глобален край са закономерно следствие от подобна религия на хаоса и на скотските мотивации. Главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко : капитализмът отне човешкото в човека.

Практически всеки ден събитията в света ни поднасят нови и нови жизненоопасни проблеми и ни карат да се гърчим за тяхното смилане и преглъщане. Нашето лично и обществено проблемно поле се разширява неимоверно и излиза извън възможностите за осмисляне. И тогава ни налагат съвременния бренд : „Забавлявай се, забавлявай се !”, който превръща цялата планета в малоумници, ревящи и блъскащи се в глобалната забавачница. Някои български журналисти ги наричат „сополи” и ги пращат да се изразяват „в рамките на дивашкото общуване в Мрежата – само там и никъде другаде”. И, когато космическото блъфиране стане всекидневна практика за всички „играчи” на световната сцена, милиони и милиарди нищо неразбиращи хора ще бъдат хвърлени в гигантските спецоперации на Глобалния проект, където господстват извратени понятия и неразрешими противоречия - човечеството ще премине в мрачната зона на варварски фантазии и нощни кошмари. От тази „каша на злото” се ражда чудовище, което на съвременен научен език се нарича биовласт. По нейните закони осъзнават своите структури транснационалните властови субекти, по същите закони възникват особени биополитически механизми с много финна настройка и с множество преференции, които създават парадигмата на Новия световен ред. Същността на тази парадигма, отнесена към човешкия индивид, е неговата диссолюция (разлагане), т.е. крайна деградация от гледна точка на Традицията, която финишира с отстраняването на раждаемостта като такава.

Пътят на спасението

Противопоставянето на такава мрачна и отчайваща картина на бъдещето е трудно, изпълнено с мъки и жертви и започва с преминаването от оцеляване към осмисляне на реалността. Всеки жив организъм, за да оцелее трябва да работи в три режима :

Да реагира на настоящето – това е непосредствено мислене.

Да планира утрешния ден – това е тактическо мислене.

Да мисли за бъдещето – това е стратегическо мислене.

Във всяка хармонична държава има групи хора, притежаващи различни равнища на мислене : непосредствените въпроси се решават от търговците или от кметовете ; тактическите въпроси се предоставят на политиците и на висшите държавници ; стратегическите въпроси се оставят за философите (учените) или на представителите на религиите. Като цяло народът (обществото) трябва да осмисля в единство и трите режима. За реализация са нужни : иманентни способности и натрупани знания и опит, интелектуално безстрашие и физическа храброст за действие.