Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЛИРИКА

Е-поща Печат PDF

Иван ДинковЛИРИКА

 

Ти ли си Иване? Откъсни ги

тия твои пръсти, но свири!

От далечни пътища и книги

дните си отново събери.

Митингът ще бъде малко тъжен

и за женските очи голям.

Но защо по шопски да се лъжем:

и на литър, и на килограм?

С нови песни за добра родина

младостта нехайно прошумя:

рано сутринта като коприна,

късно вечерта като басма.

Страшно ли е? Няма нищо страшно.

Всяка ода става реквием.

Спомените носят патронташи,

за да можем лесно да умрем.

Пък и всичко е до знак набрано...

Пък и всичко прави равен сбор...

След смъртта на Димчо Дебелянов

ангелите вече нямат хор.

Ти ли си Иване? Откъсни ги

тия тъмни пръсти, но свири!

От далечни пътища и книги

дните си отново събери.

Мъжка слабост е да търсиш предлог

за голям и шумен рецитал.

Нашият живот е само превод

на един познат оригинал.

 

ПОБЕДА

 

На Бела Цонева

 

Чугунен - есенен, лежа в овесите.

Вечер - по мръкнало, тъй както мъртвите:

тъй както Яворов, тъй както Ясенов,

тъй както българо-чешкият Мърквичка.

Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,

изтича вечното - небето, синьото;

и кротък вятър връща бонбоните -

там - от неделите, там - от годините.

Часът на лампите разгръща пазвата

на светли образи, на святи ликове;

и пак изчезват - в кладенци, в язове,

дълбоки, сенчести - с листа от мигове.

Славянска лирика - за утешение!

По хълбок - кучешки, ръмжа по сушата.

Орляк настръхнали стихотворения

следят очите ми и дебнат мършата.

Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,

небето - вечното, светлее кърваво...

Отдалечавам се бавно от себе си.

Никоя победа не връща мъртвите!


 

Още по темата