Какви кошмарни времена
върху главите ни се струпаха!
И цялата страна е в струпеи,
като след гибелна война.
А как е възможно и в такт,
с подскоци пъргави скандирахме.
И пипнахме, каквото дирехме,
спечелихме - и още как!
Но тъкмо в общия ни дом -
с права и ценности до шията,
като вълна ни люшна сприята
на чисто нашенски синдром.
И се видя като на длан
в какво сме цъфнали и вързали,
и накъде сме се забързали
като при мор необуздан.
И се разбърза от глух и сляп
сред тези съсипани наоколо,
че ножът е опрял до кокала
не само за самия хляб.
И току-виж, че сме на път,
след всички пъклени сценарии,
в една страна, но с две Българии
да спретнем пак народен съд...
