За новата книга „Гасена жар“ от Георги Карауланов – достойният строител на съвременна България
Има една генерация наши сънародници, родени между 1930 година и Втората световна война и израснали в селска България. Това е поколението, което още от юношеска възраст просто е попило вдъхновяващата идея за строеж на една нова индустриална социалистическа България. Това са хора, които с отговорност и невероятен ентусиазъм са построили десетки заводи и енергийни комплекси, превръщайки за 25 години любимото ни Отечество в „икономически тигър“ на Балканите.
Героят на социалистическия труд Георги Карауланов (Карата) безспорно е един от най-видните строители на съвременна България, оставил следи от творческия си труд в Димитровград, ТЕЦ „Марица-изток“, Кремиковци, София и даже в братския (тогава) Съветски съюз.
Срещите и работата с много най-различни хора дават на този самобитен автор безброй сюжети за неговите разкази, всеки един от които е като глътка вода от извора на живия живот. В „Гасена жар“ размислите на Карата звучат като изповед пред връстниците му комунисти и в същото време като предупреждение за младите българи, на които засега успешно се сменя „чипа“ с нови ценности. „Днешната демокрация няма нищо общо с равенството и справедливостта. Дали това не е привилегия за света на мъртвите?“- пита риторично в книгата си Георги Карауланов.
Оценката на Карата за днешния български ден е унищожителна. „Това общество се крепи на насилието и бухалката. То никога не е било справедливо и по-справедливо няма да стане“.
С особена любов Георги Карауланов пише за „свещения“ (лично за него) град Димитровград. „Там направихме от три села град. Работехме с убеждение. Парите, които съм вземал тогава са нищожни в сравнение с днешните. Но съм си слагал душата вътре, в темелите.“
Последната книга на Георги Карауланов „Гасена жар“ е равносметка на неговия интересен живот, на победите, радостите и тревогите, пък и на заблудите на един честен човек. „Аз живях и горях в дните на тази приказна кауза и никога не питах постижима ли е тя“- признава той. „Сега ме яде съмнението, че ние, които й вярвахме, не бяхме дорасли за нея и затова я погазихме“.
Огромно е огорчението на строители като Георги Карауланов, отдали всичките си сили за възхода на България, за планираната разруха и присвояването на благата от всичко постигнато от т.н. „нови българи“: Баневци, Бакърджиевци, Костовци, Томовци, Догановци, Доневци, борци и борчета, мутри, царедворци и гербери. Той не крие презрението си към „демократите“, които продадоха на скрап построените от неговото поколение заводи и разрушиха мавзолея на Георги Димитров. „Това не са хора, това могат да направят само идиоти!“- категоричен е той.
Поредната книга на Георги Карауланов е изповед на мъдрец, който не храни илюзии, че установилият се несправедлив свят може бързо да се промени. Той чака неизбежната промяна, но ако си отиде от този свят преди нея, ще си отиде с чиста съвест и със съзнанието за своя достойно изживян живот в името на България и на българския народ.
„Не съм ни род, ни вярата предал
и чист ще ви посрещна горе в небесата.“
Редакцията на в-к „Нова Зора“, чийто уважаван автор е Георги Карауланов, пожелава здраве и дълъг творчески живот на автора на „Гасена жар“. Ние в „Зора“, винаги сме били оптимисти, че България ще пребъде. И сме работили да приближим онзи ден, в който мътилката на „демокрацията“ ще изтече в канализацията на историята. И ликовете на достойните строители на съвременна нова България отново ще заблестят. И ще настане отново времето на съзидание, защото в градежа на всяко време са необходими всеотдайността и добрият пример на хора, като Георги Карауланов.
