Единствено образованието може да ни спаси, като нация и държава
Геополитически измерения на въпроса
Днес геополитическата конфронтация на нации и обединения от нации придобива все повече информационен характер, най-ярко демонстриран от т. нар. цветни революции, чрез които политическа дестабилизация се достига по пътя на информационната война, т.е. чрез информационно-културно-психологическо въздействие върху съзнанието и подсъзнанието на индивиди и групи от индивиди. Ефективността на това въздействие зависи до много голяма степен от нивото на образованост на обекта на въздействие - колкото е по-добре образован даден човек, толкова е по-трудно той да бъде манипулиран. Очевидно е, че състоянието на образованието става най-важен фактор в геополитическата борба (не по-маловажен от степента на социалната поляризация на обществото), който намалява способността на дадена държава да се протовопоставя на външни (геополитически) заплахи и влияния, едно от най-важните от които е
пропагандата
Едуард Херман, специалист в областта на корпоративната власт и корпоративния контрол, и Ноам Чомски разработват модел, който е главна компонента на тяхната критика на медиите. Големите медийни институции са огромни корпорации, а някои от тях са част от мегакорпорации.
Както и всеки друг бизнес, те предлагат продукт на пазара. Продуктът, който те продават са аудитории (читатели, слушатели и зрители). Купувачите са други корпорации, които могат да просъществуват в нашето модерно време преди всичко чрез рекламата. Външно влияние над тях се упражнява най-напред от държавната власт (която също е под корпоративен контрол) чрез собствените й пропагандни институции (дипломация за масите и др.) и от постоянен поток от хора на отговорни медийни позиции. Това е най-основната структура. При това положение какви очаквания можем да имаме по отношение на медийния продукт на система, в която корпорации продават аудитории на други корпорации интимно преплетени със структурата на държавната власт [1]?
Чомски дава пример за допустима критика, която се отразява широко в медиите, и друга възможна, много по-фундаментална, която се отминава с гробно мълчание. Неговият пример е за Виетнамската война на САЩ. Масово дискутираната правилна критика на войната, представяна от най-отявления либерален критик Антони Люис, е че войната започва с най-добри намерения да се прави добро, но към 1969 става ясно, че става дума за провал, поради факта, че не могат да се реализират поставените цели в Южен Виетнам на приемлива за американците цена. Това е „лявата критика“ на войната, широко отразявана от медиите. Въпросите дали е правилно да се вършат престъпления, най-големите престъпления след Втората световна война, да се атакува друга държава, да се убиват милиони хора, да се разрушава страната, никога не са били поставяни. Такива въпроси просто не могат да бъдат задавани [1].
Технологията на видеотяването
Освен структурата на медийния контрол, друг фундаментален проблем, който трябва да се реши за ефективна информационна война, е подготовката на масите за лесно манипулиране, защото нерядко се налага обработване на фактите по метода на непрекъснатото и постепенно «огъване» в резултат на което “бялото” може успешно да се квалифицира като “черно”. Ясно е, че хора с критично и аналитично мислене представляват опасност не само с личното си участие или неучастие в дадено мероприятие, но и с влиянието, което неизбежно оказват на околните. Оттук веднага следва, че за успешно информационно-пропагандно манипулиране е добре масата или «опасната класа» да бъде необразована или полуобразована. И че е най-изгодно да е «атомизирана», т. нар. «самотна тълпа», съставена от изолирани индивиди без що годе постоянни социални връзки (нещо, което днес започва скоростно да се реализира с разпространението на всякаква комуникационна електроника). Нищо ново тука, тези идеи, отдавна експертно разработени и успешно приложени, са интегрална част на идеологията и практиката на либералния глобализъм, насочени стратегически към промени в образованието.
Последните 25 години предоставят достатъчно факти за да се прецени накъде води либерализацията на образованието не само в България, но и навсякъде. Ето мнението от 2009 на професор Сергей Петрович Капица, син на Пьотр Капица, нобелов лауреат по физика, и сам физик [2]: «Постигнахме това, че създадохме страна на идиотите». Ако се приеме гръцкия превод на идиот като човек, който живее така като че ли заобикалящият го свят не съществува, става веднага ясно за какво става дума: обедняване на образователните програми в училищата, намаляване на относителното «тегло» на фундаменталните дисциплини за сметка на второстепенни, които биха могли самостоятелно да се усвояват ако има изграден фундамент; сливане на основни предмети (език и литература или физика, химия и биология под шапката на естествознание), което води до повърхностно вестникарско «запознаване» с обекта; въвеждане на тестова система, която не учи човека да формулира проблеми, а да подбира един от няколко вече готови отговори (вид социална дресура, при която избирате само от това, което ви се предлага и получавате захарче ако познаете).
Системи, водещи до периферност
Пренебрегването на фундаменталните дисциплини води до това, че за добро образование ще трябва да се плаща и то много. До каква скандална степен могат да стигнат промените се вижда от едно изказване на министър на образованието: “Недостатъкът на съветската образователна система е, че се е опитвала да формира човек-творец, а сега нашата задача се състои в това да се създаде квалифициран потребител.» [3]. Система, която готви потребители (в случая се има предвид потребители на вече установени чужди резултати) подготвя държавата да бъде периферна област в световната система - суровинна база, пазар и доставчик на работна ръка. Подразбира се, че продуктите за квалифицираните потребители ще се създават извън страната, на “Запад”, в “царството на творческия порок” като става дума, без съмнение, за стока от “втора прясност”. За нас остава живота на тотално, но квалифицирано “потреблядство” [2].
Новоосвободените от тоталитаризма страни вече 25 години следват примера на САЩ, където олекотяването на учебните програми в училищата отдавна е довело до много ниски резултати по математика, физика и химия. В добавка, там всеки учител има право да преподава по свой собствен метод и даже по свой собствен учебник, защитен от уволнение по профсъюзна линия, да не говорим за местните училищни настоятелства, които са под най-съществено религиозно влияние.
Обиране на каймака
Тази политика на образование в Щатите е само в привиден контраст с високото ниво на американските университети, който контраст се обяснява със следната особеност. Ако ученик в гимназията не показва даже и средни способности, то той е оставен да крета и да завърши със своя собствена скорост. На отличниците се предлага възможност за екстра кредити (точки) с последващо приемане в университет по избор, ако успешно се завършат специални допълнителни програми. Така ножицата се разтваря още от гимназията, отбирайки около 8% елитарни студенти за най-добрите университети, където се приемат и много чужденци с високи интелектуални показатели. Горните 2% от всички ученици се обучават в заведения, с упор на фундаментални дисциплини, което осигурява универсална интелектуална подготовка с възможност за самостоятелно усвояване на по-специални дисциплини. В тези заведения няма и следа от тестова система. Такова едно обиране на «каймака» на средната и бедната класа има за социален резултат ликвидиране на възможността да се излъчат водачи от средите на «опасните» маси, които да се превърнат в организатори на ефективна социална борба.
Много подобни реформи на образованието се финансират отвън от частни и държавни фондации (Защо?), например от Сорос и подобните му, а местните чиновници, които получават парите, са готови да реформират каквото и да е и до каквато и да е степен. За съжаление, започва да се налага мнението, след 25 години опит, че дългосрочната обективната цел на тези реформи е всъщност пълно компрометиране на образованието. В подкрепа на това мнение е световната тенденция за понижаването на неговото ниво.
Да се спрем на Болонската система,
която е възприета в цяла Европа. Висшето образование се разглежда като пазарен продукт, подчинявайки се на логиката на пазара, а не на своя вътрешна логика. Приближаването на университета до реалния живот пък води до замяна на знанието с компетентност, която е набор от практически приложими знания, търсени на пазара в даден момент, без да се дава гаранция, че след получаване на дипломата специалистът ще има работа. При негативен сценарий се препоръчва преквалификация за добиване на друга компетентност, търсена в момента, но отново без гаранция за бъдеща заетост. Постановката осигурява много добър бизнес на хората, които раздават дипломите, подготвяйки специалисти-винтчета, които да пасват на доста конкретно профилирани структури. Последното принуждава университетите да предлагат много широк спектър от тесни специалности. Например, в Стопанската академия в Свищов (с небезизвестния бивш ректор проф. д-р Величко Адамов) можете да придобиете следните специалности:
Аграрна икономика, Бизнес информатика, Екомениджмънт, Застраховане и социално дело, Икономика на индустрията, Икономика на туризма, Икономика на търговията, Индустриална бизнес икономика, Маркетинг, Международни икономически отношения, Приложна макроикономика, Прогнозиране и планиране, Публична администрация, Статистика и иконометрия, Стопански и финансов контрол, Стопанско управление, Стратегическо и бизнес планиране, Счетоводство и контрол, Финанси.
При образование с по-универсален характер, както подобава на един университет, подобен широк спектър от тесни специалности би се покривал от няколко профила с по-фундаментален характер, които биха давали възможност за самостоятелно допрофилиране «на място», при постъпване на работа, и то без принципиални проблеми. Тази многоспектърна политика превръща университетите в нещо като професионално-технически училища, които не подготвят студентите да мислят самостоятелно! Самостоятелното мислене, базиращо се на фундаментална подготовка, е качество, което единствено може да осигури универсалност и гъвкавост за посрещане на капризите на пазара на труда. Университет - универсалност! «Пазарната практичност» на образованието директно води до разрушаване на Университета като феномен на европейската цивилизация. По ирония на съдбата, системата, която води успешно до унищожението му, е създадена точно там, в Болоня, където през 1088 година се открива първия университет на Западния свят (Universita di Bologna).
Технологията на културно-психологическата примитивизация
За да се покаже катастрофалното състояние на образованието в милата ни родина, директен резултат от почти 30 годишен усилен демократичен преход, не е необходимо да се правят особено задълбочени проучвания и даже каквито и да са проучвания. Понякога само един факт демонстрира най-красноречиво състоянието на дадена социална система. Например, достатъчно е само един журналист да бъде хвърлен в затвора за написването на някаква политическа статия за да се твърди, че съответната държава не е демократична. В случая с образованието е достатъчно само да се спомене, че днес университетите у нас са принудени да въвеждат курсове за ограмотяване на студентите си с очевидното заключение, че образованието им е под прогимназиалното ниво на учениците отпреди 1989. Не трябва да се забравя, че от даден момент нататък системата става самопроизвеждаща се, защото не най-елитната част от тези студенти са бъдещите учители.
Трудно може да се изобрети по-добро средство за перспективна културно-психологическа примитивизация на подрастващото поколение от комбинацията на перманентни реформи с Болонската система. Два важни белега на тази примитивизация са дерационализацията на мисълта и деформацията на историческата памет. Дерационализацията на съзнанието се постига с посредствено усвояване на учебния материал по математика, физика и астрономия - готова плодородна почва за процъфтяване на астрология, мистика, окултизъм и прочее мракобесни форми, най-ефективно и целенасочено култивирана и от киното (“Хари Потър” и сие тука като примери).
Рекламирането от медиите на възможностите на магията и чудесата облекчава манипулирането на човека - много по-лесно е да се внуши на човек вярващ в магии всякаква пропаганда, без да се прибягва до рационална аргументация. Масите се подготвят да приемат като нещо нормално нов тип власт - магическа, основаваща се на претенции за вълшебства и чудеса.
Не по-малка вреда нанасят програмите по история, ликвидирани или съществено орязвани. Резултатът –
загуба на историческо виждане и историческа памет.
Такава програма по история не способства за формирането на патриотизъм и гражданско чувство, водейки до загуба на национална принадлежност.
Формално в Болонската система е застъпена т. нар. специфика на образованието, отчитаща особеностите на отделните страни, но на практика този аспект в образованието влиза в конфликт с официалната политика на Европейския съюз. Ван Ромпой, предишният председател на Европейския съюз е заявявал, че трябва да се откажем от всякакви опити за възстановяване на националната идентичност, че няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом [4].
Призивът на Ван Ромпой, реализиран на практика, означава пълно разграждане на културно-психологическата тъкан на дадена държава или нация, критикуване и обезценяване на културната и история, като провинциални в сравнение с европейските алтернативи. Крахният резултат на всичко това е превръщането на нацията в безструктурна биомаса, с чисто потребителски и сервизни функции, в сферите на икономиката и културата, вече готови и организирани по «най-подходящия» начин за «всички».
Разгулът на бюрокрацията
Перманентните промени на образователните програми стимулират изключително ефективно корупцията. Очевидно е, че от корупцията изобщо и в образованието като частен случай печелят тези с административни позиции и пари; т.е. перманентните реформи усилват още повече социалната поляризация, съответно, социалното напрежение. Чести промени в програмите (задължителни с появата, да кажем, на всеки нов министър) продуцират автоматично съответните нови “специалисти”, култивирани паралелно и от Болонската система, внедрявайки “инновационни” форми на образование, натоварвайки учители и преподаватели в университетите с изискването да “формализират” работата си съгласно последните нови веяния. Работата по формата се счита и става къде къде по-важна от съдържанието. Подобна атмосфера фаворизира далеч не най-добрите учители и преподаватели стимулирайки посредственост в преподавателската работа, създавайки райски условия за образователното чиновничество. Изискването, например, ежегодно да се заменят четените лекции с нови е чист саботаж, имайки предвид, че за един нов курс лекции са необходими 3-4 години, за да се изглади и установи неговата ефективност. Така се нанася двоен удар - понижава се нивото на образованието от една страна и се засилва социалната позиция на чиновника от друга.
За България е достатъчно да споменем абсолютния разгул на бюрокрацията, окомплектована главно от полуобразовани политико-номенклатурни «специалисти» със съмнителни дипломи, в пълна хармония с произвеждането на професори, доктори и доценти «на килограм» от феодални бизнеси, наречени колежи и университети, благодарение на фамозния закон приет по времето на министър Сергей Игнатов.
Класовият характер на Болонската система
От по-обща гледна точка, Болонският процес организира университетската бюрокрация на наднационално ниво, превръщайки я в сегмент на транснационалната корпоратокрация, чиято главна цел е да превърне планетата Земя в глобален унифициран пазар на стоки и услуги, една от които е образованието, пазар лишен от всякаква национална специфика. За нея прекрасното бъдеще е глобалният свят, финансово регулиран за максимална печалба (На кого?), свят необезпокояван от разни провинциални национални интереси, разглеждани като чиста ерес, която не може да се толерира.
Болонската система има класов характер. Тя е създадена за да бъде интегрална част от днешната глобализация, за да може, като система успешно да предотвратява всяка конкуренция за децата на върхушката, получили образование в елитни заведения ([2]. Списание «Икономист» (брой януари 24-30, 2015 с водеща тема: «Новата аристокрация на Америка» [5]) заключава, че с нарастване на важността на интелектуалния капитал, доброто образование става наследствено - децата на богатите и на хората на властта са по-подготвени от останалите да забогатеят и да властват.
В така наречения демократичен избор, най-хитроумният модел на олигархично управление, електоратът, както и преди, няма никакво влияние. Политическата способност е синоним на силата на убеждението, необходима за изграждане на «консенсус» по отношение на жизнено важни решения, които съвсем не се формулират от избирателите. По същество, подкрепа на демокрацията съществува само в сферата на пропагандата и идеологията, а в реалния свят е норма капиталистическият елит да я ненавижда. Социалната дресура на електората да избира само от вече готови алтернативи днес успешно се води още от ранни години чрез тестовата система в учебните заведения, която система изобщо не се допуска в най-елитните училища, колежи и университети. Там целта на обучението е друга - способност да се формулират проблеми, за което е необходимо да се прави предварителен анализ.
Осъществяване на чуждия проект за нашето бъдеще
Тука е мястото да се цитира и популярното мнение на Антонио Грамши (свободен цитат), че който реализира господство в културния дискурс контролира политиката по простата причина, че политическата роля на дискурса е да убеждава. При съществено господство в дискурса, например, е почти неизбежно имплантирането на подбрана външна програма в съзнанието на политическия елит на дадена страна, който елит след известно време намира за напълно нормално да гледа на развитието на поверената му държава през чужди очила и да описва световни и локални явления чрез вече разработени и обосновани вносни понятия (либерална икономика, демократизация, глобализация, мултикултурализъм, Болонска образователна система и т.н.), следвайки неизбежно, почти автоматично и напълно убедено чужд проект за бъдещето. Вместо собствен.
От примерите по-горе се вижда решаващата роля на интелектуалния елит за осъществяването на информационната война. Интелектуалци от типа на Бжежински не само пишат историята (каквото напишат, това остава), но и управляват историята анализирайки тенденции на развитие (футуристичен проектно-конструкторски подход).Те не винаги могат да се похвалят с успех, но винаги имат решаващо влияние при налагане на идеологии за близкото или по-далечно бъдеще, представяни конструктивно на интелигенцията от световните информационни агенции като насоки, дневен ред, главни направления, със съответен подбор кои са водещите новини на деня и пренебрегване на събития, които не са удобни да бъдат новини, следвани от подробни репортажи, анализи и коментари от най-влиятелните вестници и телевизии и накрая довеждани до масите в лесно смилаема пропагандна форма от останалите медии. Цялата тази машина, преработваща факти в пропаганда за масите, се управлява от културните елити на нациите, които носят и моралната отговорност за планираната и добре платена дезинформация, която залива електората, винаги в унисон, с много малко изключения, с икономическите интереси на световния финансово-капиталистически елит.
Социалният разрив на обществото
В лекции по икономика учат, че пазарните отношения се базират на информирани консуматори, които правят рационален избор. Всеки, обаче, който внимателно гледа телевизионни реклами, знае, че бизнесът влага неимоверно големи ресурси, за да създаде неинформирани консуматори, които правят нерационален избор. Същият механизъм, използван да минира пазарните отношения, се използва за миниране на демокрацията, създавайки неинформиран електорат, който прави нерационален избор от минимален брой фиксирани възможности, отговарящи, например, на интересите на две партии, демократи и републиканци, които в САЩ са в действителност две конкуриращи се крила на една бизнес партия [6,7].
В резултат, социалният разрив на обществото получава мощна културно-информационна компонента. Тъй като информацията става решаващ фактор за производството (достъпът до нея, притежаването й, разпределянето й, играе системно-определяща роля в съвкупния процес на общественото производство) тя става главен фактор при формирането на социалните групи, определящ мястото им в обществената “пирамида”. Достъпът до този решаващ фактор се обезпечава от неговото качество и от неговия обем. Понижаването на качеството на образованието, паралелно с намаляване на обема му, предопределя не само съответния индивид, но и цели групи да се окажат на “дъното” на информационното общество, лишавайки ги от перспективата за по-добър живот.
“Произвеждането” на дънен слой на “информационното” общество започва на Запад през 1970-те години и се разгръща през 1980-те едновременно с разпространяването на “младежката култура” (секс, наркотици и рокендрол), като добре разработената програма обхваща движението на секс-малцинствата, разпространяването на “фентъзи” (измествайки научната фантастика), отслабването на националната държава, атаката срещу средната класа (замогнала се, тя започва да има политически претенции, което е абсолютно недопустимо) - Татчеризъм и Рейгъномика. Това е и част от програмния пакет на неолибералната контрареволюция за глобално преразпределение на факторите на производство и дохода в полза на богатите, т.е. обръщайки направлението на следвоенната “славна трийсетгодишнина”, 1945-1975, по време на която се създава заможна средна класа .
Оскубването на средната класа
Синхронен фактор се явява вече и невъзможността да се разширява капиталистическата система поради факта, че земята е крайна и че вече няма некапиталистически общности, които могат да се “колонизират” за да се стимулира здравословното й развитие. Остава главната възможност да се пооскубе замогналата се средна класа, което се реализира най-ефективно.
Като резултат от неолибералния курс реалната средна заплата в САЩ през 2000 година се установява на нивото на тази през 1968, а средният доход на семейството пада на ниво 1980 година. Това задържане се дължи само на факта, че женската половина от семейството се включва в припечелването за хляба. Отбелязва се рязко понижение на нивото на образованието, което в САЩ започва през 1970-80-те години и продължава до днес. Бившите соц и сега нови кап страни след 1989 започват успешно да реорганизират образованието с много бързи темпове по вече отъпкан път, използвайки изпитани методи.
В доклад на ООН от 2002 година за бедността може да се прочете, че през 1989 година в страните сателити на СССР и европейската част на Съюза е имало 14 милиона граждани квалифицирани като бедни, което е много малко число. След разпада на СССР, през 1996, само седем години по-късно, са регистрирани 168 милиона бедни [16]. Заключението на доклада е, че това е най-големият погром на средна класа в историята на човечеството - социална катастрофа. Става дума за учители, инженери, лекари, учени, хора на културата. Техни представители се виждаха да ровят из кофите за боклук в центъра на София. Голяма част от тези обеднели милиони са заминали преждевременно, както ни учи църквата, в един по-добър свят, илюстрирайки, че информационната война може да бъде не по-малко смъртоносна от «горещата» [7].
Учебната програма: по необходимост консервативна
По същество, постоянното пренаписване на учебниците e чисто комерсиален проблем. То не е необходимо от гледна точка на доброто образование, т.е. образование, което осигурява солиден фундамент и, следователно, потенциал за самостоятелна работа в бъдеще. И ето защо.
Основните и абсолютно необходими познания по математика, физика и химия придобивани в гимназията, a и до много голяма степен тези придобивани в университетите, се базират на научни разработки, които са направени почти преди един век. Добър пример тук са най-модерните познания за строежа на атомите, молекулите или, по-общо, познанията за строежа на веществото. Те се базират на най-основните закони и уравнения на квантовата механика, които са установени още преди да започне Втората световна война. И най-модерните учебници, които биха били написани днес или в близкото бъдеще по тази проблематика, по необходимост се ще се основават на тези класически вече знания. Разликите биха били само в степента на педагогичност при поднасянето на материала. Само за илюстрация, преобладаващата дейност в областта на съвременната квантова химия е практически една индустрия с главен проблем числено решаване на уравнението на Шрьодингер, публикувано за първи път през 1925 година, с привличане на все по-мощни компютри.
Най-новите разработки в областта на биологията и медицината зависят най-непосредствено от напредъка на изучаването на биосистемите на молекулно ново, т.е. от напредъка на молекулярната физика и химия. Инженерните дисциплини се базират изцяло на законите на физиката и попадат под същия параграф.
Що се отнася до хуманитарния аспект на образованието нещата не биха изглеждали по-различни, ако се откажем от поредното пренаписване на историята и от преинтерпретирането на литературни произведения главно по политически причини и/или модерни литературни веяния с неясно бъдеще.
Нещо повече, ако хуманитарното образование има за главна цел да възпитава преди всичко любов към родината, а не променливо чуждопоклонство, стигаме до същото заключение за необходимия консервативен характер на учебните програми и по хуманитаристика. Всякакви модерни аспекти и в естествените науки и в хуманитарните могат да бъдат покривани до известна степен, но е ясно че не могат да бъдат част от образователния фундамент т.е. отделеното за тях учебно време би било сумарно значително под десетина процента. При положение, че строго се изисква 40-часова работна седмица за ученика - 25-30 часа в училище и 10-15 за самоподготовка.
Има написани много добри учебници, които са минали дългогодишна практическа проверка с отлични резултати. Друг момент е, че едва ли могат да се напишат три или четири различни учебника по даден предмет, например за 11 клас, които да бъдат еднакво добри и при това съществено различни. Останалите варианти така или иначе ще показват несъществени промени. По тази причина всякакви необходими промени на учебниците биха били минимални. Те трябва да бъдат написани ясно, т.е., без излишна специална терминология, а необходимата такава да бъде пояснена най-прозрачно.
Тъй като истинската причина за постоянното пренаписване на учебниците е чисто комерсиална и/или кариерна на чиновници и експерти към съответното министерство и няма нищо общо с проблема за доброто образование, то е абсолютно необходимо държавно официализиране на определен брой учебници по всеки предмет и за всеки клас, чието съдържание се актуализира само ако е абсолютно необходимо. За напечатването на учебниците, чисто техническа работа, се обявява конкурсна обществена поръчка. Периодично и строго трябва да се следи работата на учителите дали и как се придържат към съдържанието на учебниците, за да се избегне ощетяване на учениците за сметка на криворазбрани лични интелектуални права и амбиции на учители и преподаватели за интерпретация на материала - те са назначени на работа да осветлят даден материал в учебника, а не за да изграждат и изтъкват, преди всичко, собствената си индивидуалност на неговия фон.
Заключение
За да се промени катастрофалното състояние, подтвърдено от последните изпити, широко отразявани в медиите, е абсолютно необходима политическа воля заедно с реализацията. Сегашната образователната система не само руши образованието, но и разгражда социалната тъкан на нацията, което в перспектива води до деградация на качеството на самата власт. Не може да се разбиват основите на къщата и да се надяваме, че няма да има последствия. Засега, обаче, се работи само по краткосрочни проекти (до следващия политически мандат), а най-фундаменталният и дългосрочен проблем на държавата е сритан в кюшето. Това е и определението на лумпенски живот - живот само за момента, тука и сега, без проект за бъдещето на нацията, което я обрича да бъде нация прислужник на други, планирали насоките за десетилетия напред.
Нещо за необходимото условие за избор на позиция и, съответно, за
фундаменталната отговорност на националния културен елит,
който, в частност, носи и абсолютно цялата отговорност за състоянието на образованието във всяка държава. Основната задача на образованието, например в Япония, е да възпитава децата в дух на патриотизъм, което може да звучи много архаично за глобалното ухо. Или поне странно. В рамките на либералния канон патриотизмът често се възприема като мръсна дума поради директен, безболезнен и вече стандартен манипулативен преход към нацизма, в много случаи негов синоним, когато нещата опрат, традиционно, до безогледна пропаганда. Та в този канон може често да се чуе поговорката със звучене на фундаментална истина: «Патриотизмът е последното убежище за негодяя». От гледна точка на пазарния глобализъм всичко е ясно - патриотични настроения, даващи икономическо предимство на националното пред глобалното (т.е. за сметка на глобалния финансов хегемон) са ерес, с която се води безмилостна война с всички позволени и непозволени средства (справка САЩ; цитати - Чомски). Работата е там, че спомената поговорка в оригиналната редакция на Джонсън [8], изглежда малко по-различно: «Даже и за негодяя има последно убежище и това е патриотизма, любовта към родината».
Сравнението на двете формулировки е много разголващо, за това до какви висини може да достигне манипулацията. Най-куриозното в тази игра с думата «партиотизъм» е, че гросмайсторите на информационната война в полза на либералния глобализъм, англосаксите, са се постарали да си формулират свое собствено последно «убежище», което за техните либерални ученици може да звучи като най-чиста ерес: “Right or wrong, this is my country!” (Права или не, това е моята родина). Обяснението е изключително елементарно: това е убежището, ако искаш да не си слуга на международната арена.
Литература:
1. Indicting the System with Noam Chomsky; Interview by Andrew Smolski CounterPunch, April01, 216; https://chomsky.info/04012016/.
2. Андрей Фурсов, “Реформа” образования сквозь социальную и геополитическую призьму, Русская народная линия, 07.11.2011; Реформа образования как угроза власти, https://www.youtube.com/watch?v=-Nns9tCNVCg
3. Фурсенко, Андрей Александрович, https://ru.wikipediaorg0%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
4. Андрей Фурсов, БИОРОБОТ - Евросовет упраздняет родину
http://andreyfursov.ru/news/biorobot_evrosovet_uprazdnjaet_rodinu/2013-11-20-280
5. Economist, January 24th-30th, 2015 “The New Aristocracy of America”, Front page.
6. Noam Chomsky, The Unipolar Moment and the Obama Era; Text of lecture given at Nezahualcоyotl Hall, National Autonomous University of Mexico (UNAM), University City, Federal District, Mexico, September 21, 2009. ( http://www.chomsky.info/talks/20090921.htm).
7. Александър Гочев, PAX AMERICANA: Капитализъм, Либерална Глобализация, Информационна Война и Културен Елит, сп. Везни, 2015, кн. 8, стр. 138.
8. Samuel Johnson: Patriotism is the last refuge of a scoundrel. http://www.samueljohnson.com/qotw02q2.html
На 6 ноември на тържествена церемония в аула „Максима“ в УНСС, момичетата на „Нова Зора“ - Гергана Недялкова и Габриела Михайлова, получиха своите дипломи за бакалавър по специалност „Международни икономически отношения“.
Редакционният съвет на вестника, им пожелава и в магистратурите, които вече са записали, много вяра в собствените сили, преданост към делото на науката и непомръкваща обич и отговорност за България.
Честито!
