Прави чест на о.р.полк. Георги Георгиев, че повдига този толкова важен въпрос, който е само частен случай от всеобщия отродителен поход за дегероизация на българската история. В продължение на почти три десетилетия, се нагледахме и наслушахме на т.нар. нов прочит на историята ни. Някак твърде лежерно едно черно и варварско робство се превърна в „присъствие“, във време на „взаимно проникване“ на две национални култури. Научихме, че Априлското въстание било махленска свада; че Батак бил мит; Ботев – романтик и нехранимайко, а Левски – терорист!
В 140 годишнината от безпримерния подвиг на братския руски народ – Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г., подвиг, който няма прецедент в световната история, най-нагло ни бе внушавано, че тази война била не за освобождението на брата роб, а за удовлетворяването постигането на ненаситни имперски инстинкти и интереси.
Не се посвениха да посегнат и на този връх, покрит, както пише дядо Вазов: „с бели кости и с кървав мъх – Шипка, на безсмъртен подвиг паметник огромен“.
Но само поради някаква защита на територията на топонимията ли е походът за ново преименуване на връх Шипка във връх Свети Никола? Само наивници могат да си въобразят подобни мотиви. Та името Шипка вече близо век и половина е неразкъсваемата връзка между всяко българско и руско сърце. То е в тайният код на паметта на кръвта, пролята от брата за брата. Символ е на българската и руската бойна слава и е все по-убедителен ориентир в същността на цивилизациония съюз, сътворен от историята между двата братски народа.
Има ли някой който да се съмнява, че Шипка е важен препъни камък и за новият „цивилизационен избор“, наред с кирилицата, с православието, с историята ни?
А кой работи срещу тях? Кой излива милиони, долари и евро, за да бъде „сменен чипът на българина“? Нека изредим имената на „благодетелите“ за българското бъдеще: фондациите „Отворено общество“ и „Америка за България“; четирите държавни германски фондации, които работят на българска територия и съвсем по германски, педантично са парцелирали политическото пространство: „Конрад Аденауер“, „Фридрих Еберт“, „Ханс Зайдел“, германската фондация за свободата - „Фридрих Науман“, „Роза Люксембург“, както и над 15 хил. не правителствени организации за 2017 г.!
- Колко много правилни благодетели! - би възкликнал всеки посветен в дейността им за благото на България и народа ни. Но истинският въпрос е как все още ни има! - като самосъзнание, като традиция, като упорство да оцеляваме като българи, като цивилизационна същност, модел и воля за пребъдване?
През всички времена западният завоевател се е убеждавал и успокоявал в необратимостта на своята победа, едва когато вече е написал учебниците по история за децата на победените народи и ги е заставил да учат по тях. След стопанският и военен разгром, той е атакувал винаги най-важната твърд – крепостта на самосъзнанието. И резултатите от атаките днес вече са на лице и в България.
Няма и 10 години откакто от трибуната на Народното събрание, някаква народна избраница заяви, че Америка и Англия са извоювали освобождението ни от 500 годишната робия, а Русия само е минала след тях, за да обере лаврите.
След още 10 години българските азбукарчета, може би ще учат, че на Шипка с турците не са се сражавали орловци и опълченци, а американската морска пехота и тя е отстоявала върха от гъстите орди на Сюлейман Безумни! И със сигурност няма да са чували, дори, за опожарената и съсипана Стара Загора, изкланите в града 17 хиляди мъже, жени и деца. Нито пък ще са виждали потресаващите картини на художника Верешагин - „На Шипка всичко е спокойно“.
Ето къде се целят благодетелите. И дори, без да афишират интереса си, какво е за тях да стъкмят една подкрепа за книга на невинната тема за топонимията на два Балкански върха?
Само че това не е невинно занимание. Връх Шипка, според казуса в начинанието на Петко Т. Петков и писателят Димитър Томов е по-нисък с 330м от връх Свети Никола и това е геофизическата правда. И те се застъпват за нея. Но те забравят за тектоничната сила на словото; за величавата подемна мощ на духа и подвига; за якостта на паметта на кръвта и възвисяващата святост на спомена, „Що вечно живей / и в нашта история кат легенда грей“.
Само тази божествена сила и правда може да накара един връх да „порасте“ с 330 метра и „небето синьо да крепи с рамената“.
И в това е великото прозрение на поета, на дядо Вазов, който сътвори чрез слово и плам България. Като велик самодържец на българския дух, той я отърси от праха и саждите на векове и пепелища и я пресъздаде от нине до века!
Недостойно е да се воюва с Иван Вазов!
Несолидно е!
Какво ли биха си казали поколенията, след време, разгръщайки „дирите стидни“ на такива начинания не в полза роду?
