През 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“.
Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“
На петата година след Освобождението, в края на книгата си „Епопея на забравените“, Иван Вазов изрича „това име ново“ - Шипка. И това „име ново“ става вечен неизлечим символ на националната свобода. И образно казано в много отношения то може да замести, името на България. Ако беше сбъркал през 1883 г., народният поет все щеше да намери време приживе, в последващите 40 години, възможност да корегира в новите издания творбата си. В есето „На връх Свети Никола“ от 1902 г., Иван Вазов пояснява: „Пред мен стърчи част от върха – Орлово гнездо. От тук опълченците са бутали камъните връз налитащите по урвите неприятели...“. И сваля шапка за почит.
През 2007 г. група „патриоти“ от гр. Казанлък настояваха да се отмени Указ № 1545 / 30 май 1977 г. на Президиума на Народното събрание за наименуването на връх Шипка. Това, разбира се, не стана. Защото Шипка е не само име на планински връх, но е преди всичко национален символ. По времето на президента Росен Плевнелиев въпросът за отмяната на Указ № 1545 бе повдигнат от Комитет „Памет Габровска“. През 2014 г. , по предложение на Комисията по наименуването на обекти с национално значение Президентът отхвърли искането, ръководейки се от принципа, че името на един връх е част от националната ни идентичност. В становището на Комисията е казано: „Името Шипка е символ на българския дух и саможертва, възпята от Иван Вазов“. Неслучайно върху открития Паметник на свободата през 1934 г. е изписано същото това име, като събирателен образ на благодарната българска памет и олицетворение на славната Шипченската епопея.
През 2018 г. по повод „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ от Петко Ст. Петков се разгърна нова, настъпателна кампания за отмяна на Указа за наименуване на връх Шипка. На 6 ноември т.г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ се състоя обсъждане на книгата. Издателят Димитър Томов изрази увереност, че този път държавния глава Румен Радев ще отмени Указа. Томов се отнесе крайно грубо към моето изказване против това нихилистично предложение.
И възниква въпросът:
Защо досега, повече от столетие, името Шипка не е било застрашено? Още през 1899 г. тогавашния в. „Юнак“ подема кампания за издигане паметник за „увековечаване името на падналите на Шипка“. На връх Шипка, а не на връх Свети Никола! През 1910 г. излиза публицистична книга за Димитър Петков от Христо Ив. Милев. Авторът проследява пътя на държавника от опълченец на Шипка (там загубва едната си ръка) до министър-председател. Раняването му е на вр. Шипка.
През м. Август 1934 г. в. „Народна отбрана“ отразява тържествата на връх Шипка с участието на цар Борис III. И тогава не е имало възражения срещу името.
През 1934 г. излиза изследването „Шипка 1877-78 г.“ от Дянко Д. Караджов. И пак не се забелязват възражения срещу обобщаващото име на героичната защита на „Шипка“, за която Вазов пише: „на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори“.
Но защо днес с такава ярост се води кампания за смяната на името на върха? Защото новото име Шипка се е превърнало в национален символ, признато не само в страната, но и навред по света. Нима това не е достатъчно да сведем глави пред подвига на загиналите, които за два народа дадоха още едно обобщаващо име на България – Шипка!
О.з. полк. Георги Й. Георгиев, Почетен гражданин на Шипка
Ноември 2018 г.
