ЩЕ ИМА ЛИ МУЗЕЙ В МАНАСТИРА „СВ. КИРИК И ЮЛИТА“?
Само за няколко десетилетия през миналия 20-ти век един манастир е променил многократно статута си – бил е гръцки, руски и български манастир, бил е богословско училище, концлагер, лудница, международна архитектурна академия, творческа база на архитектите и първокласен хотел-ресторант!
Кой е този манастир ли? Това е Воденският манастир „Свети Кирик и Юлита“, наричан така по името на някогашната средновековна крепост и селище Воден, днес квартал Горни Воден на град Асеновград.
И не само това е интересно в историята на този манастир, за чиято собственост през половината 20-ти век се водят съдебни дела. Някога тук е имало килийно училище, в което е учил известният Константин Иконом – авторът на издадения през 1819 г. във Виена „Наръчник на Пловдивската епархия“. Имало е иконописна школа, чиито възпитаници са зографисвали храмове и параклиси... И е бил опожаряван на два пъти – веднъж през 1657 от чепинските потурнаци и втори път през 1810 година от кърджалиите на Емин ага.
А кога е основан?
Именно основаването му е забулено в мистерии и загадки. Което е и е една от причините за четвъртвековен съдебен спор между Българската екзархия и Гръцката патриаршия!
Аз изследвам и описвам историята на този манастир вече половин век. Като достоверни приемам следните факти:
Византийският пълководец, грузино-арменецът Григорий Бакуриани (Киркор Пакурян) основава през 1083 година Бачковския манастир и подписва неговия устав или Типик. Там очертава и границите на владенията му, които минават в съседство с крепостта Воден, която крепост той запазва като своя резиденция. При изкопни работи в района на манастира е намерен молидовул (оловен печат) на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) - точно от този период! Как е попаднал този молидовул по онова време там, ако не е бил изграждан вече манастирът или поне някаква църковна или друга сграда?
През 1204 година е основано Филипополското херцогство в рамките на така наречената Латинска империя с център днешния Пловдив. Според архива на папа Инокентий Трети и папска вула от 13.11.1204 г., които се съхраняват в отдел „Великите завоевания на Франция“ в Националната библиотека в Париж, строените по това време два манастира южно от Пловдив са Воденския „Свети Кирик“ и Кукленския „Св. св. Козма и Дамян“. И досега има вградени в църквата на светикирикския манастир елементи, даващи основание за връзка с херцогството и рицарите-тамплиери...
И този манастир, който едва ли има аналог по богатство и разнообразие на историята си не само в страната ни, е все още без музей! Това е анахронизъм, който трябва да се поправи.
След последната му реставрация, в манастирските сгради бяха определени помещения за галерии и музей. Аз се срещах по този въпрос с предишния митрополит Арсений и бе решено да се съберат съхраняваните в складовете на митрополията в Пловдив утвари, икони, плащеници, надписи и вещи с произход от манастира за експонирането им в манастирски музей. Настъпването на така наречената демокрация спря реставрацията на църквата и промени доста планове. Реставраторското скеле в църковното пространство престоя десетилетия, а свалените заедно с мазилката за реставриране стенописи от притвора незнайно кога и от кого са били изхвърлени...
След публикуване на книгата ми „Воден през вековете“ през 1996 година, с мен се свърза правнукът на началника на Богословското училище към манастира архиепископ Дамян – Юрий Словачевски, който се оказа, че живее в София и съхранява голяма част от документацията на това училище, албуми със снимки, награди, царски укази, дневник на архиепископа от 1881 година, та дори и личната му кожена чанта. Тъй като същият бе в доста напреднала възраст и се нуждаеше от медицинско обслужване и лекарства, договорихме се за откупуване на наследството и експониране в манастирски музей.
Всички мои опити по този въпрос обаче останаха глас в пустиня. Освен директорите на музеи и архиви, специално съм посещавал и разговарял с асеновградските кметове. По нареждане на новия митрополит Николай, посетихме с двама служители на Пловдивската митрополия дома на Словачевски и разгледахме албумите, книгите и документите, но... не последва положителен отговор за откупуването и експонирането им.
Наскоро, подплашен, че колекционер е искал да закупи ордена на архиепископа с указа на цар Борис Трети за 600 лева, а за дневника му се договаря изпращане в град Керч, отделих определена сума и лично откупих част от материалите.
Сетне, роденият и израснал в София руски княз Никита Лобанов-Ростовский, с когото поддържам дружески връзки в Лондон, след като се запозна с историята на манастира и с факта, че неговият дядо – княз Иван Лобанов-Ростовский е бил един от основните спонсори на Богословското училище, реши да продължи делото на своите предци и откупи вещите, имащи връзка с училището като подарък за бъдещия музей. Подари също и десетина рамки за експониране на подходящи снимки в музейното помещение. Поръча и изработването на художествен портрет на разговор между дядо си – княз Иван Лобанов-Ростовский и архиепископ Дамян със същата цел.
Тези благотворителни жестове смятах, че ще изиграят ролята си за по-бързо решаване на въпроса с оборудване на зала за манастирски музей. Но не познах. Безуспешни са и няколкото мои опита за среща с митрополит Николай по този въпрос.
Аз имах някога магазин в гаража си, чийто стелажи и витринки са ми непотребни и събират прахоляк. Но те могат прекрасно да послужат като мебелировка в една експозиционна музейна зала и вече съм ги подготвил за пренасяне. А продължавам да издирвам оригиналните предмети или копия на оборудването, което се вижда на снимките от началото на 20-ти век в залата по иконопис, в кухнята, столовата, работилниците, църковното пространство и двора на манастира.
В този музей по подходящ начин с фотоси, копия и оригинали на съхранявани предмети е редно да бъде илюстрирана цялата история на този изключителен манастир, като бъдат обособени и отделни кътове за съответните периоди от съществуването му.
Знам за предадени в Градския исторически музей на Асеновград, както и в някои пловдивски музеи и архиви документи и вещи, които са заведени под съответни номера, но по едни или други причини не са експонирани за посетители. Те, или техни копия също би трябвало да намерят място.
Мощите на Свети Кирик са вече върнати от Бачковския манастир. Трябва да се върне и пренесената в Кукленския манастир мраморна плоча от началото на 19-ти век, за която пиша в книгата си за манастира.
А защо да пазим в тайна имената на заточените в тукашния концлагер видни учени и общественици като философите-академици Тодор Павлов и Сава Гановски, д-р Георги Узунов – академик и преподавател в Медицинската академия,
Агрономът Петър Димитров - професор в Агрономическия факултет, известните партийни деятели Жак Натан и Константин Попрусинов (Червеният поп) – публикували книги със спомени за живота си в концлагера, художникът Стоян Сотиров, юристите Върбан Ангелов, Васил Райчин, Георги Янакиев, д-р Любен Дюгмеджиев, д-р Коста Божилов, лекарите Александър Белоусов, Иван Пашов, Христо Рачев, Асен Панев, известната общественичка и писателка Султана Рачо Петрова и много други интелектуалци? Този период, издадените техни книги, спомени и дори някои запазени техни лични вещи също могат да се експонират.
Та манастирът е спасен и реставриран именно благодарение застъпничеството на академик Тодор Павлов! Когато разбра, че това свещено място е превърнато в лудница, той използва цялата си власт и енергия, за да се отнеме от Министерството на народното здраве и се предостави на по-подходящи ползватели срещу задължението да се отреставрира и църквата и се оборудва манастирски музей. Така че идеята за този специален музей не е моя, както може да си помисли някой, а е на академик Тодор Павлов. Аз само се опитвам да доведа неговото дело до положителен завършек.
Изключителното описание на Любен Каравелов, който не веднъж е посещавал манастира в средата на 19 век, може с едри букви да се изпише на входа на музея. Забележителни са думите му: „Манастирът „Свети Кирик и Юлита“ се намира на такава великолепна местност, на която не би се отказали да пренесат престолите си даже олимпийските богове“.
Манастирският музей при подходяща реклама, би бил обект за посещение не само от богомолци, но и от широка гама екскурзианти и туристи – наследници на възпитаници на училището и концлагеристи, историци, журналисти, студенти, учащи се... Освен с полезното си духовно и патриотично възпитание на посетителите, той би подпомагал и финансово самия манастир, защото би могло да се въведе входна такса за музея или най-малкото каса за дарения и пожертвувания.
Този манастир би могъл да стане важна и печеливша туристическа дестинация, защото освен въпросния музей, тук може да се експонират специално оборудвани монашеска килия, учебна стая от килийно училище, учебна зала от Богословското училище, спално помещение на концлагеристи, да се възпроизведе иконописното ателие, готварната и столовата и т. н. Не мисля, че са необходими милиони... С малко пари и с повече инициатива и доброволен труд всичко това може да се постигне. Нито Рилският манастир, нито Бачковският имат такава богата и разнообразна история!
След като вече съм осигурил една безценна част експонати и имам готовност да подпомогна всячески докато съм жив това започнато дело, обръщам се към имащите отношение по въпроса и най-вече към ръководителите на Пловдивската митрополия - ще открием ли скоро поне музей в този изключителен манастир?
Както бях озаглавил една моя статия за манастира преди трийсетина години – все още сме длъжници на тази светиня! Време е да се издължим!
Авторът Никола Л. Филипов е роден през 1948 г. в Асеновград. Завършил е висше образование в Пловдивския университет и следдипломна квалификация към Техническия университет в София. Пише още като ученик и има публикувани близо 600 статии, очерци, разкази и стихове в над трийсет български и чуждестранни вестници и списания.
Издал е тринадесет самостоятелни книги, от които две издадени на английски в Лондон и една на руски език в Москва. Някои от книгите му са претърпели по две и три издания, а сайтът „4ети.ме“ е определил книгата му „Що е то Лондон и що прави нашенецът там“ като една от най-търсените и четени книги от български автори.
Филипов е член е на Съюза на независимите български писатели и на Международния съюз на писателите и журналистите. В последните две десетилетия живее предимно в Лондон.
