ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛОЗАНКИ – ВЕТЕРАНКИ…
Бавно и видимо изтича и 2018 година...Преди десет години се създаде Националното движение на ветераните при социалистите. То имаше и задачата да приобщи съмишленици и симпатизанти, съратници и откровени членове на БСП към настроените в ляво българи , към споделящите и някои ценности от недалечното минало на България, да върне доверието на разочарованите, да направи своя пътека в Прехода и избухналата преди три десетилетия българска демокрация...Изтече много вода, написаха се и се прочетоха много нови книги, а някои стари бяха и позабравени.
Спомням си как Калата леко се отрече от свои минали позиции и в интервю беше се изпуснал с изповедта си: „ Какво ми даде на мен БСП ? Нищо...” За да го харесат новите господари от „Герб” и за да го потупа по остарялото му рамо Бойко Борисов народният артист Георги Калоянчев сам срина авторитета си с непремерените оценки и самопризнания . .По време на БКП и БСП Калата беше на върха, извинете, а по време наприсъствието на политическа партия „Герб” във властта си отиде от земния свят и забравата посети и него... Но приживе Калата обичаше да казва , лично съм го чувал: ”Лошо нещо е старостта, но това е единствения начин да поживее човек по – дълго” и в това няма как да не му вярваме... Такова е и дереджето на ветераните у нас , няма защо да го скриваме...
Те , ветераните , обикновено са правостоящите пътници в мотрисите на Софийското метро и останалите превозни средства и край насядалите с лаптопи и айфони ученици и младежи , не стоят на опашка за изпълнителната власт , не се борят да влязат в листи и списъци по време на европейски , местни и парламентарни избори , не се надяват да ги включат в директорски бордове и министерски кресла и коридори...Е, има двайсетина души в Народното събрание, да са живи и здрави , други две –три хиляди ще напуснат скоро държавната администрация , но общо взето ветераните остават единствено с опита си , със знанията , с паметта за своето време и можене.
Могат още да дадат съвет, да споделят идея , да направят предложение в посока по –добро развитие на нещата , и без да се натрапват тихо и невидимо присъстват в обществената практика. Ще ги зарадва дората дума, признателността и благодарността , ако не ги забравят с оценка , или поздравление послучай кръгла годишнина , както неотдавна Министерството на културата пропусна или направо забрави доайена на българската естрада деветдесетгодишната Маргрет Николова...
А за близките им ще остане единствено цветята и венеца и краткия съболезнотелен текст по повод кончината им...Това са ветераните , които са сред нас и понякога дори не ги забелязваме , а понякога ги отминаваме с безразличие и бездушие , защото демокрацията ни отдалечи силно от човешки изконни ценности...
Преди десет години пак през ноември публикувах и своя първи сборник с лозанки – едни измишльотини , писани по време на Преход и демокрация , затворили между меките корици твърди позиции, сатирични и иронични редове без особена редакторска намеса , лирични страници, непроменими и променени мнения , между коите се прокрадват в белите полета и малко оптимизъм покрай повечето песимистични нотки и откровения за времето край нас...
За десет години ветеранките – лозанки влязоха в единадесет лични авторски сборника, а дванадесетият е в предпечатна подготовка и нищо чудно скоро да се появи на бял свят. Смея да се радвам , че лозанките са набори на Движението на ветераните в БСП. И като негови връстници имат своята скромна биография . В тях нищо не измислено. Има и приятелски огън , и опорни точки , и предсрочни и срочни , и мажоритарни и служебни текстове и изрезки от вестник, и своята „реколта” през годините на Прехода , промените и демокрацията...А в последно време влязоха и в личния ми фейсбук , където имат свои приятели и опоненти, и само преди дни получих и следния коментар от Велика Георгиева : „Може би ще ви разочаровам , но все още не сме стигнали дъното , остават ни поне още десет –двайсет години Преход...” Само не искам и да си помисля кой ще продължи да е главния „лирически” геро й на бъдещите лозанки – ветеранки!
Но човек по природа е непоправим оптимист. Много отдавна днес вече също ветеран в журналистиката Божана Димитрова ме нарече непоправим сатирик...
Така оцелявам.Смейки се, осмивайки , присмивайки се и самоиронизирайки се. А на по- младите само ще припомня : ”Уважавайте ветераните.Това е вашето бъдеще! И това е единствения начин да поживеете по – дълго...”
