Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация, ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на икономическите връзки, борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение у нас е продължение на разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от храните си, не сме богати на водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие сте известни с вашите изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме парфюмите, за част от които това масло е продукт. Така, че един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто Н.Пр. Мериям ал Мхейри посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че България също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.
Посоченото по-горе ни дава основание за сериозни притеснения във връзка със собствеността и ползването на земеделските земи, които не са от вчера, а сега ни мотивират да изготвим този материал. Въпросът за придобиване на собственост върху българска земеделска земя се урежда от Конституцията на Република България и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи / ЗСПЗЗ /.
Във връзка с водените преговори за приемането на България в ЕС бе поставено условието за значителни промени в Конституцията. Много преди приемането ни на 1 януари 2007 г., на 18.11.2004 г. Американската търговска камара в България отправя писмо до г-жа Камелия Касабова, зам. председател на Народното събрание на Република България и председател на Временната комисия за изменение на Конституцията, подписано от Кенет М. Лефковиц, председател и Валентин Георгиев, директор. В него се прави анализ на онези текстове, които препятстват членството, като особено се набляга на необходимостта от допускане на чужденци – физически и юридически лица , да придобиват собственост и върху българска земя, като се изтъква, че през последните години особено активни са бизнес взаимоотношенията и инвеститорите от САЩ, Турция и Израел. Изтъква се, че в Турция и САЩ няма забрани за придобиване на собственост върху земя. Признава се, че са им известни предложенията, обсъждани в комисията за изменение на Конституцията и предлагат следният компромисен вариант: „Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията , произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, по силата на международен договор или на основата на принципа на взаимност, както и чрез наследяване по закон” . Писмото бе публикувано единстрено във в-к „Нова Зора”, бр. 9 от 1 март 2005 г. Този текст е включен директно в чл. 22, ал. 2 от конституцията, като след израза международен договор е добавено : „ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България”. Ако това не е груба намеса във вътрешните работи на една суверенна държава, здраве му кажи !. И какво от това, че в чл. 21, ал. 1 е записано: „Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото” ?!... В съответствие с чл. 22, ал. 3 от конституцията, „режимът на земята се определя със закон”. Това е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Действително в чл. 3, ал. 3 от закона е записано, че „чужди държави не могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи”. Но с редица други разпоредби на закона се отваря широко вратата за придобиване и ползване на такива земи от чуждестранни граждани и юридически лица, както от Европейския съюз и от Споразумението за Европейското икономическо пространство, така и от чужденци или чуждестранни юридически лица, при условията на международен договор, ратифициран при условията на чл. 22, ал. 2 от Конституцията , обнародван и влязъл в сила, а чужденците и при наследяване. Затова преди да изтече през 2014 г. 7 – годишния мораториум по Договора за присъединяване на България към ЕС, на 17.09.2013 г. народния представител в 42-то Народно събрание Минчо Минчев, председател на ПП „Нова Зора” внесе проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България С него в чл. 22 се създават ал. 4, ал. 5 и ал. 6 , които конкретизират проблемите със земеделската земя, с цел да не могат да се променят с непрекъснати изменения и допълнения на ЗСПЗЗ, както и да се спре налагания латиноамерикански латиифундийски модел за собственост и ползване на земеделските земи, а също така да се поощрява дребния и средния бизнес. Предложенията бяха както следва :
Чл. 22, ал. 3 : Български граждани и юридически лица, както и чуждестранни граждани и юридически лица от страни, членове на Европейския съюз, могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя както следва : физическите лица до 300 декара, а юридическите лица до 1 500 декара;
Чл. 22, ал. 4 : Чужденци и чуждестранни юридически лица, които са от страни извън Европейския съюз, могат да придобиват собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, както следва: физическите лица до 100 декара, а юридическите лица до 500 декара ;
Чл. 22, ал.5 : Български граждани и юридически лица / без кооперациите/, както и чуждестранни граждани и юридически лица, членове на Европейския съюз, могат да арендуват земеделска земя, както следва : физическите лица до 1 000 декара, а юридическите лица до 3 000 декара.;
Чл. 22, ал. 6 : Чужденци и чуждестранни юридически лица, придобили право на собственост върху земеделска земя при условията на ал. 4, могат да арендуват земеделска земя както следва: физическите лица до 300 декара, а юридическите лица до 1 000 декара.
Ал. 3 става ал. 7.
За голямо съжаление предлаганите промени не бяха приети при обсъждането им от ПГ на “Коалиция за България“ и сега все по-малък брой собственици и арендатори на земеделски земи обработват десетки и стотици хиляди декара, в резултат на което вземат и „лъвският пай” от европейските субсидии, които са нищожни в сравнение с получаваните от държавите - стари членове на ЕС, а от 2020 г. вероятно ще отпаднат. До нас достигна информация, че в Добруджа – житницата на България, има изкупени 2.8 милиона декара земеделска земя от фирми на Турция, Израел и други, чрез подставени лица. Подобен подход се използва и на други места в Северна и Южна България. Обезлюдяването на селските райони в страната закономерно отслабва интереса на останалите местни жители, при това тънещи в невиждана бедност и подхранва вълчите апетити на чужденците да завземат по мирен начин исконната българска земя, защитавана и отстоявана от българския етнос в продължение на повече от 1300 години! Затова интервюто на Н.Пр. Мериям Ал Мхейри силно ни разтреважи и считаме, че се правят договорки на най-високо правителствено равнище за легализиране, чрез заобикаляне на законите, продажбата на земеделска земя на чуждестранни физически и юридически лица и извън Европейския съюз. Явно неизгодните концесионни договори за българските подземни богатства, основно на цветни и благородни метали не стигат и апетитите се насочват към най-святото – земята, нашата „майка-кърмилница”, която е територия и необходим елемент на държавността. Защото със постепенното загубване на територия и население, България е обречена!
Повдигнатият въпрос касае пряко българската национална сигурност и всеки отделен гражданин. Затова ние трябва да бъдем информирани за истинските договорки и обещания на премиера и управляващия елит, без да се крият зад „класифицирана информация” и др. Националната сигурност не означава само модерна и високотехнологична армия, тя е преди всичко осигурена възможност за нормално съществуване и възпроизводство на собствения народ. Ето защо политиците, независимо от смяната им във властта са длъжни да мислят и законодателстват дългосрочно, а не в рамките на един 4 годишен мандат. Народът е суверен, а политиците са неговите слуги за определен период от време!
ПП „Нова Зора” следи от близо протичащите негативни процеси в страната през последните десетина години, свързани с неизгодни приватизационни договори, предоставяне на концесии при минимални и даже смешни концесионни такси, особено в рудодобива на цветни и благородни метали. Затова в Програмата на партията, приета на Третия редовен конгрес, проведен на 14.07.2018 г. наред с редицата основни цели на предлагания от нас Единен народен фронт / ЕНФ/ за спасение на Отечеството сме записали: „Запазване на подземните богатства, установяване на незабавен 10 годишен мораториум и спиране на всички приватизационни сделки и предоставянето на концесии”.
Искрено се надявам, че допуснатите до сега грешки в сферата на придобиването и ползването на земеделските земи ще бъдат отчетени при смяната на досегашния пагубен модел на управление и бъдещото стопанисване и използване на този възпроизвеждащ се основен жизнен ресурс ще намери своето достойно правно регулиране. Защото в интервюто на Н.Пр. Мериям Ал Мхейри се сочат дадености които страната ни притежаваше п.във впечатляващи размери благодарение на отричания днес социалистически строй. Сега и постепенно намаляващото българско население се нуждае от диверсификация на своите храни, плодове и зеленчуци, като се върнем към традиционните наши селскостопански производства, преработваща промишленост и пр., за да се замени постепенно вносът на некачествени храни, плодове, напитки и др. Тогава действително ще можем да отговорим и на очакванията на Н.Пр. Мериям Ал Мхейри и да развиваме и задълбочаваме взаимноизгодни отношения. Има място за смесени преработвателни предприятия за производство на различни храни, плодове и зеленчуци, но при запазване собствеността на българската земя. Но ако негативните явления и процеси, на които сме свидетели през настоящата година, в резултат на различните епидемии и зарази по дребните животни и птиците, десетки и стотици хиляди ефтаназирани за преустановяване на заразата, сами ще търсим начини за компенсиране на загубите извън страната.
В заключение ще изтъкна, че световните статистики и анализаторите пределно ясно говорят за бъдещето на света, което зависи от водните и хранителните ресурси на планетата и войните ще се водят най-често за тях, понеже касаят физическото оцеляване на милиардното човечество. Ние сме облагодетелствани, като населяващи това райско кътче, наричано България, за което сме изложени постоянно на завист и натиск от различни страни. Нашето поколение ли трябва с лека ръка да прахоса, както вече много направи, и този основен ресурс на икономиката и последна надежда за оцеляването ни като народ и държава ? Земята ни не е стока, тя е територия и не е за продажба !.
22.11.2018 г.
Адв. Тодор ПРЕДОВ –д-р по право, криминолог, зам. председател на ПП „Нова Зора”.
гр. София
