Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 44 (27 ноември 2018) ПАЗИТЕЛ НА ДУХА НА БЪЛГАРИЯ

ПАЗИТЕЛ НА ДУХА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Слово на Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, пред тържественото събрание в НДК, по повод 105 години от учредяването на Сдружението на българския дух.

 

Уважаеми г-н Президент на Република България,

Уважаеми г-н заместник министър на културата,

Уважаеми гости от 12 държави – председатели и членове на дванадесет творчески съюза,

Ваши превъзходителства,

Скъпи колежки и колеги – членове на Съюза на българските писатели,

Радостен съм, че тази вечер сме се събрали да отбележим един юбилей, който има значение за българската духовност. Преди 105 години група млади офицери, по чудо оцелели по фронтовете от Балканската и Междусъюзническата война, решават да спасят духа на Отечеството след подписването на Букурещки мирен договор, сред който идеалите да бъдат обединени Тракия, Мизия и Македония като единно цяло, наречено България, не се сбъдват. И тези млади литературни творци решават да създадат Съюз на българските писатели, който да пази и съхранява духа на България. Сред основателите виждаме създателят на българския символизъм Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, първият председател на сдружението Иван Ст. Андрейчин, основателят на списанието на българските модернисти „Листопад“  Димитър Бабев, Стоян Дринов, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров, летописецът на Преображенското въстание Минко Неволин. Датата е 8 септември. Годината – 1913-а. Ала младите 25-30 годишни писатели вече са се обърнали писмено към корифеите тогава на българската литература, за да се съгласят да бъдат почетни членове на новото сдружение. Поканени са Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Теодоров-Балан, авторът на „върви народе възродени“ Стоян Михайловски, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков. И всички те се съгласяват. По такъв начин Съюзът на българските писатели още в самото си заражда обединява талантите на първозваните ни литературни пера. След няколко заседания на новото Сдружение към него се присъединяват Пейо Яворов, Йордан Йовков, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов.

 

Боян Ангелов


През 1919 г., след Втората национална катастрофа сдружените писатели молят Иван Вазов да стане техен почетен председател. Годината е трагична. Времето – страшно. Патриархът на българската литература, народният поет и почетен председател на БАН ИВАН Вазов се съгласява да приеме това високо призвание. Оттогава и за вечни времена почетен председател на съюза на българските писатели е Иван Вазов.

Още със създаването на СБП членовете му е трябвало да изпълнят и една неописуемо трагична задача.  В късната есен на 1914 г. те организират погребението на великия поет и революционер Пейо Яворов след неговото самоубийство. Поставят тленните му останки в изящен саркофаг, покрит с бели хризантеми, и носят ковчега от църквата „Св. Георги“ /намираща се в центъра на столицата/ до Орландовските гробища.

Във вековната история на Съюза на българските писатели негови председатели са били Кирил Христов, Божан Ангелов, Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Трифон Кунев, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Христо Радевски, Георги Караславов, Димитър Димов, Георги Джагаров, Пантелей Зарев, Любомир Левчев, Павел Матев, Кольо Георгиев, Николай Хайтов, Никола Радев, Николай Петев. Преди пет години, когато отбелязахме вековния юбилей, излезе от печат в издателство „Български писател“ двутомна история на СБП. Няколко години по-късно издадохме „Азбучник“ с биобиблиографиите на всички, които са били и са наши членове. В чест на тази годишнина подготвихме и издадохме двутомна антология /поезия и проза/ в която намериха място творби на повече от 700 български писатели.

Нашият Съюз има и отговорността, и привилегията да съхранява най-ценното от българската книжовност и да сътворява творби, в които пулсира сърцето на новото време. Ние сме горди, че на българска кирилица, призната като официален език на Българската държава в далечната 893 г., четат и пишат повече от 300 милиона човешки същества. Горди сме, че тази азбука е създадена от българите Св. Св. Кирил и Методий, обявени за покровители на Европа.

 

Боян Ангелов,

председател на Съюза на българските писатели