Смъртта е тайнство. Страх... Но край - едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите - кристалните сигнали -
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен -
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на чужда памет да тежи.
Човеци. Зверове... Изчезна всичко.
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах -
аз, който не избягах от Помпей.
