Уважаеми читатели,
Преди да прочете забележителната според мен нова статия на проф. Бончо Асенов, с почти същото заглавие, искам да кажа няколко думи за дългогодишния член на редакционния съвет на в. „Нова Зора“, проф. Бончо Асенов за автора, който вие иначе добре познавате. Думи. Не очаквайте, обаче, справка за докторатите му по философия и пр. науки, нито за авторството му над 30 книги по въпросите на сигурността и религията, по проблемите и задачите на патриотизма и защитата на националните интереси. Публична тайна е, че професор Асенов е бивш служител на Държавна сигурност с висок офицерски чин; че е преподавал във Висшата специална школа на МВР, а в годините, от когато е и член на редакционния съвет на вестника, дисциплината, която преподава - „Разузнаването в международните отношения“, винаги е била гаранция за препълнените със студенти зали на Варненския свободен университет и Пловдивския университет „Паисий Хиендарски“.
Преди 25г. проф. Орлин Загоров доведе в редакцията на „Зора“ своя колега Бончо Асенов. Редакцията беше особена, всъщност – такава нямаше. Всички ние, които създавахме „Зора“, бяхме „доброволни гребци на галерата“, все хора, за които създаването на поредния брой бе една своеобразна празнична каторга, която въпреки трудностите, ни караше да вярваме, че нашата мисия в усилните за Отечеството ни дни на разруха е да ковем ковчега на всяка лъжа и, че всеки брой на „Зора“ е още един пирон в него, преди окончателно да довършим мисията. Уви, нашата „служба за погребални намерения“ се проточи във времето. Видяхме се въвлечени в паноптикума на един свят, в който лъжата бе нещо като облак от митичните днес фини прахови частици, с които ни заставят да се борим под предтекста, че уж са загрижени за нашето здраве. Тя беше тотална и вездесъща. И такава е до днес! – една премислена тактика за отвличане на вниманието, за обезсилване на истината и за подменяне на действителността. Под покривалото на лъжата течеше скоротечна и страшна смърт на думи, като „надежда“, „просперитет“, „благоденствие“, „бъдеще“, „справедливост“, „солидарност“...
Под демократичните и перестроечни шаманства на жельожелевци и андрейлукановци цял един народ трябваше да бъде депортиран от „социалистическия ад на Живков“, в магарешкия рай на разрухата. Тържествено и нагло гърмеше забравеният днес „Последен валс“ и пред очите на милиони българи майкопродавци и хитреци разбиваха и обираха уреденият им дом и наричаха всичко това път към всеобщото щастие и благоденствие, път към демокрация и светли бъднини. И значи някой трябваше да поеме риска и да застане на страната на истината в тази вакханалия и да се опита да отваря очите на хората, да опровергава и доказва правдата за поразения от лъжата разум.
Ето в такава обстановка наред с такива непрежалими гребци от галерата на правдата като Николай Хайтов, Христо Малеев, Георги Близнаков, Венцеслав Начев, Венко Мечков, Николай Генчев, Илчо Димитров и др., застана и проф. Бончо Асенов. С негово участие в живота на „Зора“ и „Нова Зора“, ние доказахме през годините каузата, на която се бяхме посветили – да бъдем защитници на българския национален интерес, защитници на всичко българско и родно, на всичко, което е било достояние, воля и плод на труда и духа на любимото ни Отечество.
Десетки са битките в каузата на „Зора“ и в тях проф Бончо Асенов, винаги е блестял със своята непримиримост към лъжата, със своята изследователска скрупольозност към фактите, със своята невероятна информираност и прямота. Негови колеги още разказват легенди за онова позорно съвещание в МВР след 10 ноември.
Когато след репликата към седящите в залата служители - „Другари, не всички от вас са мръсници и негодници“ на трибуната току пред лицето на самия министър Семерджиев застава дръзкият подполковник Асенов, за да се обърне към всесилния член на Политбюро с думите: „Колега Лилов, вие тук като професор ли присъствате или говорите като политическо лице?“.
Не си струва сега да бъде преразказван този случай, той подробно е описан в книгата на неговия колега Тодор Ников. Споменах го, обаче, и заради това, че проф. Бончо Асенов не се е стъписвал пред авторитети никога, дори когато са били представени като носители на славата на истината от последна инстанция : Скотланд ярд, БиБиСи, Дойче веле, “Свободна Европа” и др.
През 2018 г. проф. Бончо Асенов издаде една знаменателна книга, която носи заглавието „Случаят Георги Марков“. Без да се самооблъщавам в провидчество мога да заявя, че тя е потвърждение на формиращите се две нови тенденции в отношението на българския читател към появилите се нови заглавия в книжовния живот: в случая става дума за осезаема промяна през последните десетилетия в общото ни духовно развитие, чиито възприет смисъл може да бъде изразен с твърдението: Днес всеки пише и никой не чете. Някои представят тази промяна като доказателство, че българинът губи интерес към книгата. В това може да има истина, но тя се отнася до интуитивната непоносимост на днешния ни съвременник към лъжата, на която политическата конюнктура се опита да принесе в жертва книгоиздаването. Дълбоките корени на българския културен код, обаче, както и жаждата за безпрепятствено общуване с правдата и истината, очертават неумиращото просветление като най-чист извор на духа. „Случаят Георги Марков“, излезе на книжния пазар на 20 април 2018 г. и само за седмица – две за нея излязоха толкова рецензии и отзиви, колкото за други книги могат да се наброят в течение на години. Някои от тях ще се опитам да отбележа: Ново разследване на случая „Георги Марков“ – рецензия от Петър Величков във в. “24 часа“ от 26 април 2018 г.; „Англичаните убиха Георги Марков“ – подробно представяне на книгата във в.“България днес“ от 3 май 2018 г.; „Случаят „Георги Марков“ – представяне и откъс от книгата във в.“Нова Зора“ от 22 май 2018 г.; Представяне на книгата в девет поредни броя на в.“Златна възраст“ от 25 май – 13 юли 2018, във в. “Земя“ от 1 юни 2018 г.; „В защита на истината“ – рецензия в сп. „Сигурност“ от август 2018 г. от проф. Орлин Загоров; „Случаят „Георги Марков“ във в. “Дума“ от 11 септември 2018 г. от Ина Михайлова; „Аргументирано за случая „Георги Марков“ – във в. “Земя“ от 19 октомври 2018 г. от доц. Гале Марков; „Съдбата на писателя като проблем на литературата и обществото“ – рецензия от Панко Анчев, поместена във в. “Нова Зора“ от 4 декември 2018 г., която бе дадена за публикация и в „Литературен глас“ и „Поглед-инфо“.
Наред с всичко това се появиха и интервюта с автора: „Да не убиваме пак Георги Марков“ – разговор на Петя Александрова във в.“Над 55“ от 21 май 2018 г.; „Ловецът на шпиони Бончо Асенов със сензационни разкрития кой уби Георги Марков и каква е вината на Лондон“ – интервю за агенция ПИК.бг от Албена Борисова на (16 юни 2018 г.)
Междувременно последваха и телевизионни предавания по повод на книгата:
Телевизия „АЛФА“ – май 2018 г.; Телевизия „Европа“ – с Георги Коритаров /юни 2018 г.; Пернишки канал /юли 2018 г.
Специално заслужава да се отбележи, че всички публикации, посветени на книгата на Бончо Асенов, са с положителни оценки. Незначително отклонение от общото одобрение принадлежи на несъгласията на Димитър Бочев и Георги Мишев, поместени в няколко по-правилни издания.
Огласявам този не случаен факт като продължение на мисълта, че дори, когато лъжата вече е обиколила света, истината тепърва започва да я гони. Маратонско е това преследване, изморително. И тежко. И трябва огромно присъствие на духа, трябва удивителна непримиримост, вяра и убеденост, за да поеме човек по този път. Но тъкмо това е доказателството, че когато е въпрос на кауза, никакви жертви и усилия не се безсмислени. „Случаят Георги Марков“ на Проф. Д-р Бончо Асенов е основание не само за авторска гордост. Той е награда и за терзанията на всчки, които усещаха мириса на сяра в тази дяволска провокация срещу България, но нямаха нито познанията, нито проникновения прочит на фактите, които могат да разобличат подобна провокация, проведена изкусно под чужд флаг и огласена от мощни пропагандни централи. Някога третият президент на САЩ, Ейбрахам Линкълн, бе заявил: „Може дълго време да лъжеш малко хора. Може малко време да лъжеш много хора. Но никога не можеш да лъжеш много време много хора“. Сиреч, все ще се намери един Бончо Асенов, който ще съумее да защити истината. Ето това ни дава увереност, че нашето дело е право и победата ще бъде за истината. Нали Бончо Асенов е до рамото ни като доброволен гребец на галерата на правдата.
Греби приятелю! Натискай веслата!
Всички награди с имена, свързани с каузата на „Зора“ и достойни за теб, са вече окупирани. И наградата „Николай Хайтов“, и „Черноризец Храбър“, и „Балканджи Йово“. „Зора“ няма власт да ти ги присъди. А заслужаваш!
Не ми остава нищо друго, освен да те обявя за първия носител на все още неучредената награда от името на „Нова Зора“: „Лауреат на светлината“!
Честито!
Минчо Минчев
Главен редактор
на в. “Нова Зора“