Отшумява светът, изтънява
като есенни ранни мъгли.
Смут. Възходи. Падения. Слава.
Сякаш никога не са били.
От небето на мъртвите грее
неразбран, ала чист хоризонт.
Но защо ние - живи - живеем
не по техния знак и закон?
А забравата трупа и трупа
над гробовете бурен и прах.
И не знаем с какво да откупим
свойте много вини пред тях.
Дали нещо природата сбърка,
или Господ Бог в нещо сгреши,
та и рай са създали, и пъкъл
във човешките наши души?
Но не чувам отникъде нищо,
както всички живели преди.
Светят само високи огнища
между скръбни далечни звезди.
Свят на живи и мъртви - измама
или истина - с образ и глас...
И се чува свистенето само
на лъчи, устремени към нас.
