“Народ без вяра и отечествени опори не може да стигне далече”
Д-р инж. Марин Белоев пред «Нова Зора», в разговор с Минчо Минчев
- Г-н Белоев, запомнил съм една Ваша категорична оценка за българския политически живот: „Всички народни представители и правителства след 1990г., почти без изключение, преследваха с участието си във властта, своите користни цели. По-лошото от това обаче е, че много от тях бяха марионетки, спекуланти и търгаши, които ограбиха и разграбиха огромни национални богатства, и получиха индулгенция за тези свои престъпления, като „реформатори“ “. Още ли мислите така?
- За съжаление България достигна дъното на своята социална разруха и национална безпътица, защото формираните властови структури бяха наситени с най-антибългарски настроени персони, които под чужд диктат с огромно настървение работеха срещу интересите на България. Впрочем, това бе отчитано през годините и от чуждите им покровители. Те не одобряваха чак такова престараване, защото то разкриваше истинските им намерения по отношение на България. Днес, каквото и да говорят рупорите на властта, от тинята на това дъно, няма лесно откъсване.
- Като човек с огромен стопански опит, как разчитате пътната карта на разрухата в България, пардон на „реформираното“ българско настояще и бъдеще?
- Не се извинявайте. Новоговорът за съжаление не може да прикрие очевидното. И вие това го знаете. Но за него после. Сега на въпроса. Разрухата на България започна с приемането на т.нар Конституция на Прехода. Това е „проект за икономически растеж на България“, по известен като „Програмата Ран-Ът“. Там са идеите за „деиндустриализацията“ на България, за разгрома на селското стопанство, за изличаването и закриването на цели отрасли като машиностроене, корабостроене, производство на телфери, на металорежещи машини и прочие. За всичко това имаме пазари и на Изток, и на Запад. Основна мантра за тази програма за убийството на България беше идеята за приватизация и още в този документ бе ясно показано, че тя ще бъде криминална. За пропагандата остана само грижата да даде приемливи етикети на това, което предстоеше да се случи. И тя за дълго време успя да заблуди народа ни. Разпродаването на държавното имущество на безценица, бе оправдавано с твърдението, че „държавата е лош стопанин“ или пък, че става дума за „разрушаване на монопола“. „Преструктурирането“, например, беше прозрачен намек, че средствата за производство ще обезпечават спекулата, а „отмяната на регулациите“ прикриваше всъщност суспендираните отговорности на държавата за нормален и сносен живот на българските граждани и преминаването на тези отговорности в екзекуторските ръце на новите собственици на естествените монополи и в разпореждане на престъпния синдикат на „белите якички“ от финансовата сфера.
В пътната карта на разрухата с далечен, със стратегически прицел бе безжалостното унищожен селскостопанския отрасъл, за успехите на който всички ни завиждаха. Животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, сектори които даваха материален израз на плодовете на благодатната българска земя, днес са само спомен. Земята беше раздробена на 20 милиона парцела и върната в реални граници. Последваха промени в охранителните членове на Конституцията, които забраняваха земята да бъде продавана на чужди граждани и днес сме изправени пред два еднакво застрашителни проблема: земята на България да бъде изкупена, да се превърне в небългарска собственост, тъй като междувременно народът обедня. И капанът щракна! Хората днес продават бащинията си, защото на глад не се издържа. А земята я купуват най-вече чуждестранни фондове и чужди граждани. За това казвам, че прицелът беше стратегически. Паралелно се нанесе смъртоносен удар на българското село и чрез създадената прослойка от български протолатифундисти, земеползватели, арендатори и едри собственици, което предопредели обезлюдяването на цели области в България. В края на 2017г. имаме заличени, като населени места 571 села, но има и други над 1 000 села, в които живеят по десетина души!... а умре ли българското село, нататък е лесно.
- Картината, която нарисувахте е безутешна, макар, че струва ми се тя да има и други измерения.
- Да, това не е всичко. Пътем бяха унищожени изградените с толкова труд и средства хидромериолативни съоражения; сякаха се и бяха палени гори; разпродаваха се пасища и общински земи; разораваха се селскостопански пътища. Великата българска гордост – хранително- преработвателната промишленост – беше тотално разгромена! А имахме завоювани необятни пазари за нея, в страните от ОНД. Унищожено бе средното машиностроене, което ще се повтаря, имаше пазари и на Изток и на Запад. Осакатена бе енергетиката, разгромен бе транспорта – железопътен, морски, въздушен и автомобилен. И всичко това ставаше пред смаяните очи на народа. И нито един парламент, нито едно правителство не защитиха това огромно национално богатство, създавано с труда и лишенията на три поколения българи. Напротив, допуснаха и дори съдействаха, то да бъде унищожено или да отиде в джобовете на хора, които нямат и хал хабер от създаването му. И поради това нямаха и нямат никаква милост, нито към народа, който им бе дал властта, нито към бъдещето му. За това твърдя, че тези 29 години са наситени с най-отявлена антибългарска дейност и че рано или късно проклятието на народа ще застигне виновниците.
- Но нали точно „реформаторите“ твърдяха, че се извършва спасителен преход към пазарна икономика и това оправдава действията им? Че се върви към общество на хора, чиято предприемчивост ще определя българското бъдеще... Защо се случи точно обратното?
- Защото това са твърдения за наивници и глупаци, каквито за съжаление ги има доста и в България. Има една народна мъдрост, която изобличава глупостта: „Изгорил юргана, за да прогони бълхата!“. Нека се запитаме кой може да допусне подобна „грешка“, нарочно се изразявам меко. Отговорът е ясен – само злонамереният или глупакът. След разгрома на стопанските кадри в периода 1992-1993г – създатели на този общодържавен икономически потенциал, пред антибългарските властници вече не съществуваха съществени препятствия за осъществяване на техните намерения и те подложиха на разграбване и унищожение сътвореното национално богатство. И върнаха капитализма у нас в най-уродливият му вид, такъв какъвто е описван от Маркс и Дикенс от началото и средата на 19в. В много по-добър вариант, т.нар преход се осъществи в Чехия, в Словакия, в Унгария и в Словения, например. И тези страни, както е известно на всички, са далече, далече пред нас. И там има трудности, но чувството за оптимизъм при тях е живо, а при нас, за съжаление, народът е отчаян, душата му е разяждана от неверие и недоверие. И аз не знам, дали си дават сметка властниците, до какво може да доведе всичко това!...
- Съгласен съм с Вашия извод, но нима наистина няма надежда?
- Не, надежда, разбира се има. Не само заради афоризма, че тя умира последна. Макар и много трудно, но все още е възможно, ако бъдем честни с народа си, да мобилизираме, макар и остатъчната негова енергия и тя да бъде насочена срещу разпада и спасяването на на българската държавност и на първо място самите българи. Тревожи ме, обаче, обстоятелството, че дори един такъв добронамерен опит за промяна, като „Визия за България“, бе посрещнат, едва ли не с декретирано отрицание. И то бе породено пак от тясно партийни съображения. А това е лошо. Бих казал дори недопустимо за ситуацията, в която се намира държавата и народът ни. Докарали сме я до там, че дори желанието да се намери изход се оплюва и отрича! Лично аз смятам, че във Визията е забележим стремежът да се формира ясна стратегия за развитието на българската нация и икономика, поне на хоризонт до 2040г. Т.е. за следващите 20г., които са едно нищо в сравнение с пропиляното през годините на разрухата. Но все от някъде трябва да се почне. Тогава родените днес, ще имат възможност да продължат усилията за просперитет на България, а до тогава ще може да се използва опитът и силите на поколенията от края на 20в., както и тези, родени през 80-те години на миналия век.
На второ място, след ликвидирането на корупцията на всички нива, което е първостепенно условие, трябва да се прокламира и осъществи едно важно изискване: равнопоставеност пред законите. Корупцията днес, просто обезсмисля законодателството, да не кажа и самото съществуване на държавата.
Българската нация, трябва да разполага със справедливи правни норми и обществото трябва да бъде непримиримо, дори със законотворците. Парламентът трябва да има отговорност пред обществото със законите, които приема. Има стратегически закони, които изискват референдуми, допитване до мнението на народа. И въпреки членството ни в ЕС, и въпреки трансферирания ни суверенитет, законодателството трябва да бъде насочено към развитието и запазването на българската нация и на българската държавност. Компромис в това отношение не бива да се допуска.
- Това, да кажем, е макрорамката, но кое според Вас е най-неотложното?
- След проблема с корупцията следват като първостепенна грижа демографският срив сред българския етнос, обезлюдяването, което е в пряка връзка с него и с битовата престъпност. Трябва да се преодолее час по-скоро застрашителния демографски срив, особено на държавнообразуващата част от българският народ. Този геноцино-изтребителен модел, в който живее българският етнос, е на път на затрие един уникален генетичен фонд, който е дал на България и Света работливи и талантливи хора, признати в най-различни области на човешката дейност; хора, които са осъществили цивилизационен принос в развитието на човечеството!...
Много са неотложните неща, но най-важно е, според мен, на първо място да се гарантира безопасността и имуществото на българските граждани. Свидетели сме на съвременен башибозушки терор над честни, скромни,трудолюбиви и главно възрастни хора. Тези, които са забравени и от Бога, не само от властта; тези които разчитат на ниските си пенсии и вече нямат осигурено здравеопазване; тези които се мъчат да оцелеят, като сами произвеждат някаква продукция, за да се изхранят. Хората за които говоря, са може би хиляди, дори милион, но те са подложени на ограбване, на безнаказан терор от паразитстващи групи по селата и в малките градове. И страшното е, че на подобни бандити се правят отстъпки и че тези изверги обикновено са под крилото на някой местен велможа. Това не е просто нарушение на закона, това е грях пред Бога и пред съвестта на всеки човек, който съзнава, че тези стотици хиляди честни българи са си дали младостта и силата за просперитета на България. Ако трябва нека да си припомним, че в България е действал и Закон за изтребление на разбойниците и че обществото има опит и има памет, как да се справи с подобна напаст.
- Говорите за битовия терор в българските села и сякаш забравяте, че той е етнически оцветен.
- Не, никой не бива да спекулира с етническата карта или с нарушени там, някакви права на човека. В обстоятелства, като сегашните, трябва да се прилага единствено демократични принцип, този за равенство пред закона! Но има нещо много важно.
- Как стана така, че днес е непосилно за едно семейство да осигури финансовата издръжка на повече деца? Защо няма облекчени условия за детски градини и ясли? Въпросите са много, но струва ми се възпроизводството на нацията е най-главният от тях.
- Да вземем, например, семействата с висок образователен ценз. Какво е характерно за тях? Жените в тези семейства са се реализирали в своята област, на своето работно място. Много често те са се сдобили с квалификация или с научна степен и се страхуват да родят и да отгледат повече деца, само за да не пропадне професионалното им развитие. Скритият подтекст е да не загубят работното си място. При тази ситуация те се решават на едо или най-много две деца. Да не говорим, че жените във фертилна възраст, след Терминал 1 и Терминал 2, отидоха да раждат другаде.
- Но това е почти неразрешим проблем!...
- Тъкмо тук според мен е ролята на родолюбивите среди от българското общество, на политиката, която народните представители трябва да сътворят, чрез своето законодателство. Въпросните майки трябва да са спокойни, че до навършване на 18г и то на третото им дете, ще бъдат защитени от закона. Въпросът просто не търпи отлагане, макар че има и много други болни теми, чието разрешаване вълнува обществото и то чака тяхното закриване. Една от тях е например разпространението на дрога. Тук са необходими закони с Крумова строгост и безпощадност. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че наркопласьорите трябва да бъдат съдени, като предумишлени убийци. Защото те са точно такива.
- Набелязахте доста неща, като ангажимент на държавата и обществото, но за всичко това са необходими много средства...
- Аз няма да кажа, като совата, която препоръчала на зайците да се превърнат в таралежи, за да се спасят от лисицата и от вълкът, които ги преследвали денонощно. Вярно е, че всичко е сложно. Но простите решения, до сега, както се вижда, не доведоха до добри резултати. Да разрушаваш е просто решение, хващаш кирката, залагаш динамита, викаш булдозера... Сложно е да съзидаваш! Най-важното е всички тези въпроси да са на незаспиващото внимание на родолюбиви българи, с които трябва да бъдат наситени властовите структури на държавата. Наскоро прочетох в „Дума“, статия от един партиен деятел, когото помня още от моята младост – Крум Василев – Да е жив и здрав! В нея той говори за Родолюбието, което през годините отстъпи от първа линия и беше някак приглушено в средите на БСП. Вярно е наблюдението на Бай Крум. И съответните ръководители в БСП, трябва час по-скоро да си направят съответните изводи.
Защото ако така продължава, до какво ще доведе това? Ще доведе до задълбочаващо се неверие от страна на народа. А народа без вяра и без Отечествена опора, не може да стигне далеч. Ако се върнем към проблема на бандитите, които разграбват селото и тормозят беззащитните хора, не съзиращи никаква защита, за какво родолюбие в политиката накоято и да е партия може да се говори? Тези хора са загубени, за всяка политика и тях с никакви Европейски ценности, не можеш да ги привлечеш. А БСП е с последен шанс да бъде на равнище на национален дълг и отговорност. С други думи, главното е грижата за народа. Това е истинското родолюбие. И всеки трябва бързо да си върши работата, без компромиси със законите и служебните си задължения, а за това е необходима политическа воля, обърната с лице към проблемите на хората. Кметовете на БСП трябва да станат инициатори на борбата срещу битовата престъпност.
- Нищо не казахте за средствата, от къде ще се намерят?
- Ще се намерят от тези, които продадоха на безценица държавните предприятия, чиято печалба пълнеше бюджета. Ще спомена само, нефтохима в „Бургас“, бирените фабрики с техните милиарди левове внос в държавния бюджет! Някой интересува ли се сега каква е печалбата им? Някакви си мижави милиони отчитани от чуждите собственици. А кой съсипа 2 300 фабрики и заводи и разгони стопанските кадри създавани с десетилетия с парите на всички български граждани? Тези предприятия имаха пазари, те произвеждаха и печелеха, а после бяха окрадени или ги продадоха на некадърници от братовечдското обкръжение.
- Херкулесовски труд е нужен за това, но да кажем, средства ще се намерят. А хората от къде ще ги вземем?
- Хората трябва да се търсят и стумулират! Абсолютно съм убеден, че все още има почтени и професионално подготвени хора и мисля, че с усилията на една мъдра политика те трябва да се обединят около идеята за съхраняване на народа ни и неговата държавност. С общи усилия на базата на една средносрочна програма от 10-15г., тези хора могат да възвърнат позициите на България сред 50-те най-развити държави в света. Но за това са необходими държавни мъже, решени да спасят Отечеството си и идеи, които са чисто български, в полза на България. Основен недъг на сегашното положение е че няма схема за оценка на кадрите, което означава че няма социален асансьор. Впрочем, има, но той обслужва за сега само майкопродавците.
Загубеното се връща трудно, но политическата власт е длъжна да създаде възможност предприемчивият българин максимално и бързо да реализира своите трудови и менаджерски качества. Празните приказки за „съдействие на малкия и средния бизнес“, не топлят никого. Много неща в България не са решени, дори и на законодателно равнище. Има фирми производители, на които се разчита да изнасят продукция и съответно да намаляват външнотърговския дефицит и в същото време се забравя, че те ползват остарели технологии и старо оборудване. Те ползват и кадри, които нямат стратегия и финансови възможности за иновации. Това положение почти не се промени при влизането ни в Европейския съюз и държавата не прави нищо, за да промени статуквото. Знам, че ще кажете, че има европейски програми, европейски средства, но имате ли си представа дали те стигат до когото трябва. Държавата трябва да застане зад Бизнеса, особено зад тези фирми, които изнасят продукция в чужбина. Те трябва да имат нейната всестранна подкрепа. Независимо какво говорят и ни налагат.
- Какво според Вас е необходимо да се направи в това отношение?
- Най-бързото и най-ефективното, което трябва да свърши бъдещият или дори сегашният парламент е да реши чрез своите законодатели тези фирми да ползват половината балансова печалба преди облагането й с данъци. Да я ползват за закупуване на нови технологии, за оборудване и подготовка на високо квалифицирани кадри. Според мен това би била сериозна помощ за българският бизнес и за възмогването на отечествената икономика.
Бъдещето на българската нация и народ, днес са на кантар... Сложно е . И за това и тези европейски избори могат да се окажат съдбовни за България. Сиреч, съдбата на страната е в ръцете на българският избирател. Той трябва непременно да гласува, трябва непременно да каже своята честна дума. И да не позволи да го излъжат и този път. Би било жалко и за България и за народът ни! Понякога ми иде и аз като Боримечката да се кача на връх Балкана, да думна с черешовото топче и да извикам: „Народе! Не допускай дори временно във властта хора, които ще вземат решения, които ти ще заплащаш в мъки и неволи столетия наред“.
