ВРЪХ „ШИПКА“ „На безсмъртен подвиг паметник огромен“
Вестник „Пенсионери“ (бр. 6, 6-12 февруари 2019 г.) помести статия, в която се казва, че историци от Великотърновския университет настояват за връщане на старото име „Св. Никола“ на старопланинския връх „Шипка“.
Твърди се абсолютно произволно, че когато през 1977 г. с Указ на Президиума на Народното събрание върхът се преименува на „Шипка“ „никой не е мислил как ще се справим с неудобството“, когато на един километър по-надолу се намира друг хълм – Шипка.
Още по-невярно е твърдението на проф. Петко Петков, че Иван Вазов бил възпял тъкмо този хълм, известен сред местните хора като „Еврейски могили“. Там никога не са се развили страхотните боеве, които неповторимо претворява великия поет.
Всичко, което драматично и етично рисува с епопеята „Опълченците на Шипка“ Патриархът на българската литература, не може да се сбърка. Вазов въвежда „ново име“:
„... там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.“
Може ли това величаво описание да се отнася за по-ниския хълм, за връх „Шипка“? Не. Вазов написа своята безсмъртна ода не за „Еврейски могили“, а за наложеният от историческите битки нов връх „Шипка“. Нека не посягаме на познанията и славата на ненадминатия класик! Вече писах, че той живее близо четири десетилетия след първото публикуване на епичната си творба и можеше да внесе поправка, ако е допуснал неточност относно името на епичния връх.
Проф. Петко Петков – автор на „Книга за върховете Св. Никола и Шипка“, настойчиво се бори срещу символа на свободата, изтъквайки, че по-малкия връх Шипка е забравен, малко посещаван и било „неудобно“ да има два върха с едно име. За кого е неудобно? Та всички в България и по света знаят безсмъртния символ Шипка!
Защо десетилетия името Шипка не будеше неудобство и в разговорния език това бе всекидневие, никого не дразнеше, а от десетина години името стана неудобно за някои „родолюбци“.
Живея на триста крачки от храм-паметника в гр. Шипка. Почти всеки ден, от някоя кола с български или чуждестранни туристи ме попитат за пътя към връх „Шипка“, а не към връх „Свети Никола“.
В Шипка живееше голяма руска колония емигранти. Десетилетия съм слушал да говорят не за връх „Св. Никола“, а за връх „Шипка“. Някои от тях бяха воювали през 1877-78 г. по върховете на Балкана, а сега във вечен упокой лежат в руското военно гробище. Един от тях е полк. Анатолий Максимович, воювал в Освободителната война. В своя картичка до внучката си Женя пише: „Изпращам изглед от мястото на моето пребиваване в с. Шипка. Изгледът от храма към Долината на розите е удивителен, а вътре и отвън – мраморни плочи на убитите на Шипка офицери и по-нисши чинове. Още по-високо в планината е „Орлово гнездо“, където нашите войски удържаха настъплението на турците. Ето къде ще се наложи да умра...“
Вместо „Св. Никола“, както върхът се нарича, ветеранът отбелязва, че убитите офицери и по-нисши чинове са паднали на Шипка.
Но има и други факти. През 1899 г. в. „Юнак“ води кампания за издигане паметник за увековечаване името на падналите на „Шипка“. Това, че не се споменава „Св. Никола“ не дразни читателите и участниците в акцията. През 1910 г. излиза книгата за Димитър Петков от шипченеца Христо Милев, автор на първата творба за гибелта на Хаджидимитровата чета. Христо Милев, като областен управител на Стара Загора, с подкрепата на тогавашния вътрешен министър Димитър Петков, е преименувал 311 села от окръга, които до 1906 г. имат турски названия. Сам той е картограф и добре познава значението на ономастиката. Проследявайки пътя на държавника Димитър Петков от опълченец на Шипка (там загубва едната си ръка) до министър-председател, авторът пише развълнувано за епопеята не на връх „Свети Никола“, а на „Шипка“.
„През 1923 г. - пише в спомените си „От поручик до генерал“ Васил Бойдев - имаше тържество на „Шипка“. (Отново Шипка, а не Св. Никола – б.м.) Присъстваха български опълченци и руски офицери емигранти, някои от които взели участие в Освободителната война. Гостите бяха извозени до върха. С баща ми яздехме коне, взети от Казанлъшкия гарнизон. На около половин километър от върха, встрани от пътя, бе легнал по очи скромно облечен старец. Слязохме от конете. Старецът дишаше тежко. Дадохме му да пие вода и го заговорихме. Той ни отвърна на руски: „Преди петдесет години едва не умрях тук, сега дойдох да умра!“ Едва сричаше думите. Личеше, че е сърдечно болен и преуморен. Баща ми (полковник – б.а.) го запита кой е. „Аз съм капитан Фок, защитникът на Долинската височина на Шипка през 1877 г.“ Бяха забравили да го поканят и затова беше тръгнал сам от Казанлък, поради липса на средства пеш до върха, за да види за последен път местата, където се е сражавал. Ротата на капитан Александър Фок първа преминава р. Дунав, дава много жертви – убити, удавени и ранени. Получава два Георгиевски кръста за храброст. Качихме Фок на един от конете, ординарецът водеше, аз го крепях, така стигнахме благополучно. Щом слезе от коня, той коленичи и целуна земята просълзен. Баща ми като стар русофил го покани да ни гостува в Казанлък. На Шипка русинът намери между другите гости свои познати, които поеха грижите за него“.
През 1924 г. архимандрит Кирил Попов, който по-късно става игумен на Шипченския манастир, написва стихотворението „Шипка“. Ето два куплета, имащи отношение към темата за връх „Шипка“, а не за връх „Свети Никола“:
Тук Шипка в руска кръв се къпа,
на вси славяни стана скъпа,
че свободата им дари.
На Шипка тази кръв навеки
остава като царствен знак.
Над върхове и над пътеки
сребрее шипченския сняг.
Както се вижда наименованието на връх „Шипка“ през изминалите години не тревожи никого, а одата на Вазов е възприета не само от умовете, а и от сърцата български. „Шипка“ ни сродява, вдъхновява и озарява със своето величие и символика.
През август 1934 г. в. „Народна отбрана“ отразява тържествата на връх Шипка, а не на Св. Никола. Цар Борис III произнася твърде показателна реч. Участниците в многохилядните тържества си спомнят и коментират, че са били не на връх „Св. Никола“, а на „Шипка“.
Нека спомена и творбата „На Шипка всичко е спокойно“ от великия Верешчагин - руски военен журналист, художник и писател.
През 1934 г. излиза книгата „Шипка 1877-78“ от шипченеца Дянко Д. Караджов, която изследва професионално и достоверно бойните действия на „Шипка“, чиято „слава дивна бурята препраща като някой ек, от урва на урва и от век на век!“
В споменатата в началото статия се изтъква още една неистина. Благодарение обсъждането в различни градове на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ идеята за промяна на името на връх „Шипка“, твърди се, била станала национална за първи път. Едва ли не българите ще решат всичките си проблеми, ако възстановят името „Св. Никола“.
Истината е, че идеята за отмяна на Указа на Президиума на Народното събрание от 1977 г. бе поставена от граждани още преди десетина години. Състоя се дискусия в централния и местния печат. Ние, които приемаме „Шипка“ като символ на свободата, на нашата национална идентичност, организирахме подписка из Казанлъшко, Габровско, Ловешко, Старозагорско, Плевенско и в София, която лично представих с придружаващо писмо в Президентството. Искането за изоставяне на името „Шипка“ бе отхвърлено от президента Първанов. По време на мандата на президента Плевнелиев същото се повтори – отклонено бе искането на т.нар. Комитет „Памет габровска“, който настояваше за отмяна на Указа.
През 2018 г. групата около проф. Петко Петков депозира пред Комисията по наименуване на обекти с национално значение към Президенството същите искания. Настояваха ген. Румен Радев да преосмисли решението на предшествениците си и да отмени добре обмисления държавен акт от 1977 г. Защо тези историци не прочетат внимателно какво казва държавния глава по повод юбилея от Шипченската епопея: „Това свято място ни обединява като народ и ни вдъхва сили, достойнство и вяра...“
Много непредубедени граждани се питат защо агресивно се води кампания срещу името Шипка, когато то е прието в целия свят като символ на България? Много градове, села, планини и местности до определено време са носели дадено име, а след това се назовават по друг начин. Нека споменем, че до 1951 г. връх Шипка се е наричал „Свети Никола“, след това Столетов, а от 1977 г. носи величавото име „Шипка“. Изписано е със слятата братска кръв на руските воини и на българските опълченци.
През ноември м.г. в Аулата на СУ се обсъждаше книгата на проф. Петков, който тогава заяви, че трябва да търсим друга дата за национален празник, а не Трети март.
Не е ли ясно, че става дума за заличаване на националната памет, за прозрачен опит за пренаписване на историята, за посегателство към българската идентичност и забрава как се е родила върху картата на Европа свободната ни държава.
О.з. полк. Георги Й. Георгиев
Почетен гражданин на гр. Шипка
