Студия на генерал Георги Вазов за Освободителната война 1877-1878 година
Името на генерал Георги Вазов е достатъчно известно не само на военните историци , но и на по-широкия кръг нашата общественост, за да има потребност да се припомня макар и в най-едри щрихи неговата биография. Славата, която придобива особено с пробива на отбраната на Одринската крепост и нейното превземане на 13 март 1913 г. по време на Първата Балканска война от 1912-1913 г. е напълно достатъчна, за да остане то завинаги на една от първите места във военната ни история.
Малцина обаче знаят, че той е един от първите изследователи на Руско-турската война от 1877-1878 г. Да се заеме с тази задача причина за това става едно писмо на комитет „Българско отечество“, възглавен от неговия брат Иван Вазов с дата 27 юни 1898 г. Документът е твърде съществен, тъй като по онова време Иван Вазов е министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов.
В писмото липсват аргументите, поради които споменатият комитет се е обърнал към него с тази молба. За тях обаче не е никак трудно да се досетим. През 1898 г. Георги Вазов, макар и още да няма 40 години, има зад гърба си твърде богата биография: след края на Освободителната война завършва Пехотно (1880 г.) и Инженерно Военно училище в Одеса (1883 г.). Като юнкер навярно е бил в близък контакт с лица, непосредствени участници във войната, ровил се е навярно и в библиотеки, за да търси изследвания за тази война.
След завръщането си в България постъпва като млад офицер в Българската войска. Името му обаче придобива по-голяма популярност във връзка с участието му в детронирането на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха на преврата Георги Вазов емигрира в Русия, където завършва и Николаевската военна академия (1888 г.). В Русия Г. Вазов прекарва още едно десетилетие, през което служи в руската армия. Завръща се в България през 1898 г. с чин подполковник и отново постъпва в българската войска, запазвайки военния си чин.
Очевидно и през втория период на пребиваването си в Русия Г. Вазов несъмнено ще да е проявявал интерес към Освободителната война, за което най-добре е бил осведомен неговият брат Иван Вазов, с когото те поддържат близки братски отношения. Това според нас е може би и главната причина, поради която комитетът „Българско отечество“ се обръща към него. Задачата, която му се възлага е: да напише монографията „Нова военна история“, в която да засегне участието на българите в Освободителната война.
Пред ходатайството на такава авторитетна личност, каквато е бил Иван Вазов, брат му не е могъл да откаже и се заема с изпълнението на възложеното му поръчение. Срокът за това бил определен – 1 декември 1899 г. Поради преките си служебни ангажименти Георги Вазов не успява да се вмести в него и подготвя ръкописа малко по-късно – в началото на миналото столетие.
Това което буди голяма изненада е фактът, че той не излиза от печат и остава на съхранение в семейството му в продължение на много десетилетия. Той можеше и до днес да не види бял свят, ако случайно с неговото публикуване не се бе заела Цветанка, която в битността си на дългогодишен музеен работник в Сопот е била в тесни приятелски отношения с наследничките на генерала – неговите две дъщери Верка и Зорка. Неделчева узнава от Верка за ръкописа, и проявила интерес към неговата съдба. В отговор последвало пълно мълчание. Впоследствие се оказало, че той бил предаден на един журналист и публицист от Сопот с намерението да го издаде, но работата по необясними причини се проточила.
Едва след като успяла да получи самия ръкопис Цветанка Неделчева се заема с подготовката на неговото издаване. По една чиста случайност станах непосредствен свидетел на усилията, които тя положи при археографската обработка на текста. Няма да скрия възхищението, с което тя работеше. Освен с дъщерите на Георги Вазов, тя нееднократно се обръщаше и към мене при обясненията на едни или други лица и събития и особено за различни местности, споменати в проучването. Работа й продължи няколко години и ръкописът бе предаден за печат едва в края на миналата година. Сега той вече е книга в ръцете на нашата общественост и всеки който проявява интерес може да се запознае с нея.
Дори и най-беглият поглед обаче върху труда показва, че пред нас е едно многопланово изследване, наситено с много факти. Особено силно впечатление правят страниците, посветени на изготвянето на плана на руското командване за воденето на войната на Балканския боен театър, както и на драматичните събития, отнасящи се до отбраната на Шипченския проход от руските войски и българските опълченци през лятото на 1877 г. За всички тези събития днес историческата ни наука, занимаваща се с Освободителната война разполага с богата информация. Появата на труда на Георги Вазов ще бъде една приятна изненада, тъй като той е едно от най-ранните изследвания за тази война. Затова и неговото закъсняло издаване може да бъде само приветствано.
Преди още да бъде подготвен този ръкопис, Иван Вазов вече бе възпял подвига на българските герои на Шипка в известната си ода „Опълченците на Шипка“. Георги Вазов не мисли дори на полето на словото да мери слава и талант със своя брат. Той има ясното съзнание, че пише литературно произведение, че неговото изследване е историческо по характер и в това е неговата особенна ценност. Независимо от това, което е излязло от ръката и сърцето на друга издънка на Вазовия род, то носи неизменните качества на духа и сърцето, както и на ценностите които са характерни за славните синове на Баба Съба.
Изданието е снабдено с богат справочен апарат. На първо място това са два показалеца – именен и географски, в които споменатите имена на личности и названия на местности са придружени с кратки, но много полезни бележки. Не на последно място е включен и един речник с остарели думи и изрази, съдържащи се в текста, което го прави по-разбираем за по-младата част от бъдещите негови читатели.
Освен монографията за Руско-турската война в изданието на Цветанка Неделчева са намерили място и една автобиография на Георги Вазов, негови спомени за държавния преврат от 1886 г., както и спомени на по-малкия брат – Борис Вазов. Тези допълнения обогатяват още повече предлаганата книга.
