На вниманието на УС на СБП
ОТНОСНО. ЗАКОНЪТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ИНИЦИАТИВНО ПИСМО
от Тотко НАЙДЕНОВ, член на СБП
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Почти едновременно в бр. 32/25 октомври 2018 г. на в. "Словото днес" и в бр. 40 на в. „Нова Зора“ бе поместена изключително стойностната статия на Панко Анчев - "Кой се страхува от Иван Вазов", в която авторът с гражданска тревога повдига въпроса за пагубната за народа ни неолиберална глобализация; споделя възмущението си от безцеремонното и безжалостно изхвърляне от учебниците на децата ни най-родолюбивите текстове. Вероятно и вие сте прочели публикацията. Защо ви я припомням 5 месеца по-късно? Защото не последва отговор; а тя е отправена към всички нас и, най-вече - към ръководството на СБП.
Ще цитирам част от последните й редове; а те са страшни; нима не ви стряскат?
"...Очевидно е, че вече живеем в друга държава, където духовната мизерия е станала по-страшна от материалната.
...Бог ще съди тези, които участваха или съучастваха в погрома над българската национална душа. Но той ще съди и всички нас, които пасивно наблюдавахме отблизо или отдалеч този погром. Българските писатели, които тръбят, че са наследници на Иван Вазов, позволиха на неграмотните и злонамерените да опростачат езика, мисленето, поведението на нацията. И още не осъзнават какво се е случило. Защото не се замислят за своята отговорност, вярвайки, че войната срещу нацията, духа и културата е война срещу някои други, а не срещи тях. Как обаче наричаш себе си български писател, а нехаеш за езика... или си зает единствено със себе си и своя мизерен бит, с премиерката на нова книга, литературно четене или ще драсне ли някой два-три реда за тебе и твоите опуси, та белким те запишат в пантеона на "безсмъртните". Това ли е българският писател, чийто съюз е основан от Иван Вазов? Това ли е неговата длъжност и мисия? Рухва държавата, изчезва нацията, езикът се опошлява и загива, а ние си хленчим, че не ни забелязват и никой не ни дава пари.
...Вече просто няма време за чакане и страх. Българският писател има да избира между високата си длъжност да бъде съвест на нацията или да продължи с позорно мълчание да умира от страх. И да потъне заедно с Отечеството в небитието.
И този избор той трябва да го направи сам."
Какво да се добави тук?
Неколкократно съм отправял призиви към вас да искаме от т. нар. народни представители да приемат хваналия лепкава паяжина Закон за българския език. Успоредно с това да настояваме - най-гневно и на висок глас! - незабавно връщане в учебниците на децата ни на най-българските творби - "Записки по българските въстания", "Епопея на забравените", ботевите и чинтуловите стихове, на народния епос - "Еничари ходят, мамо" и "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", яворовите "Арменци", вапцаровата "Вяра"; да искаме оставката на екипа на МОН, който извърши тази позорна екзекуция на българската памет и душа пред очите ни! Не само това: подмолно провежда джендърската си политика, прокарвайки я незабелязано, под форма на разни анкети и брошури, дори и сред най-малките, с една-единствена цел - да ги опорочи, да ги откъсне от семействата, исконните ни християнски ценности и Отечеството.Знаете какви са отговорите ви. Да, прав е Панко Анчев: ние всички станахме съучастници в това престъпление! Отбелязахме 105-год. на създадения от Вазов Съюз, под патронажа на Президента; лично той присъства на тържеството - и какво от това?!
Представяме си книжките (които и децата, и внуците ни няма да четат), раздаваме си награди и похвали.
А народът ни бавно и неумолимо изчезва - не само демографски, но и духовно. Защото без историческа и родова памет той е обречен. Целта на безродните соросоиди е постигната.
За породен път ви предлагам още през м. март да организираме не само пресконференция по темата (заедно с БАН), но и да настояваме за оставки и поне морално заклеймяване на националпредателите (да, това е точната дума за тях!) от МОН. Виждате, че властимащите разбират само от протести и решителност.
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли - ти не знайш.
След теб потомство иде цяло.
Какво ще да му завещайш?"
Животът е кратък; утре няма да ни има. Децата и внуците ни ще се пръснат по чужбините, а останалите тук ще трябва да учат турски. И ще ни проклинат!!
"Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!"...
