Нова Зора

Продължават тържествата по повод 141-годишнината от освобождението на България от турско робство. Те започнаха още през 2018 г. и вървят по вектора на освобождението – от град в град!

Направих си труда да се информирам как е обявено това „освобождение”? Направи ми впечатление, че всички общини канеха своите граждани да отбележат „141 години от своето Освобождение”? Но от какво е било това освобождение ... няма и дума.

В рамките на тържествата обаче се провеждаха различни мероприятия, които се отразяваха от медиите.

И ако се проследят всичките, се оказва че Казанлък, например, се е освободил едновременно от „османско владичество“, „османско робство“, „османско иго“, „турско иго“, „турско владичество“, „турско робство“. Само че в своята заукопойна молитва отец Петко Мотев каза ясно, че Казанлък се е освободил от ТУРСКО РОБСТВО, което миряните приеха с облекчение, че свещенослужителят не сложи грях на думата с някоя от абстрактните форми на новоговора.

Но не само в Казанлък, в цялата страна имаше случаи, в които един и същи вестник, в една и съща статия се въвеждаха различни понятия. Например след заглавие „Четири пъти освобождават Добрич от турско робство” в самия текст се казва, че „Добрич е освободен четири пъти от османско владичество”.

Абсолютна е кашата с Освобождението на Пловдив. И си представете един чужденец, който не познава нашата история и който е на посещение в Европейската столица на културата, как чете, че „Пловдив чества 141 години от освобождението си” и ще се пита: „А, бе от какво все пак се е освободил този град”?

Не познавам друга страна, в която да има такава каша с понятията за едни и същи исторически събития! Във Франция, например, недей си боже,  някой дори да си помисли, че Френската революция не е „най-демократичната”, въпреки че е била поредица от кланета на елити, тежко му и горко! Или пък да се усъмни, че Наполеон Бонапарт не е „най-великият”, въпреки че е причинил много злини на Франция! Наполеон обаче е в Пантеона и никой не подлага на съмнение правото му да бъде там!

Само  у нас платени русофоби и българомразци отдавна водят една мълчелива подкрепяна кампания срещу българската история и национална памет.

Дори и Стефан Стамболов, който най-малко може да бъде упрекнат в русофилство в своята уводна статия „Ако някой ни попита...” /Публикувано в "Нова България", бр. 59 от 9.01.1877/ ясно и точно казва: „Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни войски, за да ни избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се готвим!“      „Робство бе, българомразци, а не „присъствие” или „съжителство”!

„Ето как описва англичанинът Гладстон  руска война с Турция:„Каквото и да ни говорят за някои други глави от руската история, с освобождението на многомилионни поробени народи от жестокото и унизително робство Русия оказва на човечеството една от най-блестящите услуги, които може да помни историята, услуга, която никога няма да изчезне от благодарната памет на народите“.

За съдба, по-лоша от смъртта

Роден съм във Велинград. За първи път от началното училище ни водиха в Батак някъде към 1960 г., за да посетим тогавашното чудо: подземната Баташка ВЕЦ. Разбира се, посетихме и църквичката ”Света Неделя”. Още помня как всички бяхме поразени, ужасени от това, което видяхме и чухме. При нас дойдоха не музейни работници, а наследници на тези, които са били избити през 1876 г. Това бяха техните внуци, вече възрастни хора, родени около 1900-та  година. Те бяха израснали със спомените за техните дядовци и баби, бяха ходили стотици пъти на местата, където те са били убивани, клани от сатрапите на Мехмед Ага-Барутанлията, което Макгахан описва така:

„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал…“

После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта...

През август 1877 г. православен храм „Св. Пророк Илия“ в Казанлък  бил напълно опожарен от турските войски, които преди това убили вътре и около храма над 200 християни.

Мнимото робство

За огромно съжаление, кашата какво е било през тези 500 години в най-голяма степен произтича от учените-историци! Няма да коментирам идиотщините на едни образователни нищожества, по чието време  бяха поставени в учебниците за 6-ти клас понятието „съвместно съжителство” и така искаха да изкривят, а всъщност да изтрият нашата родова памет. И че даже „съжителството" ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни"? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка?!

Няма дори да коментирам онази Мартина Балева, която заедно с един немски джендър написаха „Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо”.

Друго не може да се очаква от изследователи, като Балева и компания. Остава да кажат, че измислица или фотошоп, снимката на единствената останала свиделка от клането - баба Фота, застанала до купчината с кости пред църквата?!

Омерзен съм и от алабалистиките на известни наши учени-историци в т.ч. и академици, които казват:

1. Това било „период, в който българите са били поданици на Османската империя", нищо повече. Само че статутът на всички българи по онова време е бил „рая"! В Деветата сура на Корана се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах...и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство". А Добри Чинтулов пише: „Но сълзи кървави пролива в робство милий наш народ!”

2. А нима понятието ”владичество” е по-малко унизително от „робство”, уважаеми неграмотници? То произхожда от глагола „владея" и от „владение", означаващи съответно „имам нещо, притежавам" и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него". Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Ето защо не е логично да казваме „османско робство". Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя" и робството ни е „турско робство"!

3. Когато казват, че не е имало „робство”, точно какво имат предвид драгите учени? Робството по времето на Спартак, век преди Христа? Но става въпрос все пак за 500 г., в т.ч. и 18-ти и 19-ти век, когато светът е друг, понятието „човек” има други измерения след Френската революция и Декларацията за правата на човека и гражданина от 26 август 1789 г. Изумен съм, че нашата историография не е мръднала с милиметър от времето преди Христа. Да не би демокрацията, която древните гърци са практикували, да има нещо общо с това, което сега в света се нарича ”демокрация”?

«Всички съществуващи роби»

Формалните историци твърдо заявяват, а русофобите усилено им пригласят в общи линии следното: "Българите са били рая, хора без права, но понеже имали собственост и плащали данъци, значи не са били роби". Горе долу до това твърдение се свеждат всички опити да бъде отречено турското робство в България.

Към 1840 г. в Турция се внасят всяка година между 16 и 18 хиляди черни и бели роби от Африка, Азия и Европа. През 1876 г. на турския престол се възкачва султан Абдул Хамид ІІ (1876 - 1909). Известният реформатор Митхад паша, тогава велик везир, написва тържественото му слово за възшествието на трона. Но султанът собственоръчно задрасква следния пасаж: „Купуването и продажбата на роби е противно на предписанията на Свещения закон (Шериата), затова Ние освобождаваме всички роби и евнуси от Нашия Дворец и обявяваме, че занапред цялата търговия с роби, както купуването, така и продаването е официално забранена в Нашата Империя и ще бъде определена дата за постепенното освобождаване на всички съществуващи роби, като се вземат специални мерки, за да се попречи на възстановяването на робството.“

От този цитат ясно личи, че дори през 1876 г., след толкова „реформи“ в Османската империя, робството не само съществува, но султанът въобще не е склонен да вземе някакви мерки за неговото ограничаване и премахване. Робство в Турция е имало, и то съвсем официално - с робските пазари, с таксите и данъците, плащани за придобиване на роби, със заробени хора и прочее реквизити на робството по пълна програма. Ето един откъс от ценоразпис на такси за търговия с роби, припомнен от Alexander Resilovski: "Ако се продава роб или робиня, вземат се по 4 акчета от продавача и 4 от купувача."

4. Друг основен аргумент на българомразците и русофобите е следният: не всички българи били роби... Да, някои българи не са били роби, но други са били. Колко българи е трябвало да бъдат заробвани и продавани като роби, за да се приеме, че българите са били под робство? Има ли въобще количествен критерий за подобни аморални „изчисления" и колко меродавен може да е такъв критерий, след като е съществувала самата възможност - съвсем законова възможност, българите да бъдат заробвани и търгувани като роби?  Защо не се замислят над един от най-вдъхновяващите текстовете в новата Търновска конституция “всякой роб, който влезе в Княжеството, става свободен".

В документи на нотариуса Маноли Брашиано от 1381-83 г. е записано: „На 12 септември 1381 г. се продава робиня Мария от рода на българите от селището Прилеп… На 8 юли 1382 г. се продава робиня Ирина от рода на българите от селището Костур… На 4 март 1383 г. се продава роб Михаил от рода на българите от селището Скопие…”

Защо и най-простият турчин е можел да влиза безнаказано в дома на българина, да яде и пие, да дерибейства, да изнасилва, а отгоре на това да иска пари за това, че си е търкал зъбите? А когато му е скимнело, за благодарност е можел да заколи като животно, тези които по принуда са го посрещали, като „гост“.

Българският мартиролог

5. Защо след като сме си „съжителствали” така рахат с турците през всичките тези 500 г. е имало 14 големи български въстания и много, много кланета като Баташкото и Старозагорското са само малка чест от тях.

През 1352 г. - масови кланета е имало в Айтос, Ямбол и Пловдив. През 1359-1364 -  масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват. През 1372 г. турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува. На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. През 1598 г. - клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.  През 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се "за кашмер" са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района. На 18 октомври 1688 г. турската войска на Софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, когато са изклани над 1000 мъже и стари жени, а селищата са изгорени и сринати до основи. В края на ноември 1689 г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Бана. В края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София”. Такава е съдбата на много български градове и села. Казанлък например, е нападан няколко пъти, Шипка през 1793 г., Тулово през  1785 г., Мъглиж през 1785 г.

От  1797 г. до 1806 г. отрядите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско при подавяне на бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско. През октомври 1829 г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829 г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание. На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание. На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана. На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града. От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като "башибозук", редовната войска - низам, свиканите запасни части - редиф и черкезки отряди извършнат кланета, в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население.

На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.  На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки Старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

Най-жестоко е било Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклано населението  и опожарен града Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите и т.н. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица" са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица" и „Св. Николай", които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 други умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново. Безброй ни са примерите на кланета из всички български градове.

През 1877-1878 г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.

Най-тежки удари били нанесени върху българската народност. Огромен брой българи били унищожени физически – избити по време на завоеванието и при многото въстания след това. Особено много пострадало българското мъжко население.

Владичество, а!!!

Кое робство имат предвид нашите историци - онова на Спартак - 1 век преди Христа? Нима не е имало робство в древна Гърция? Там роби са ставали дори бедни граждсани, които не са могли да си плащат дълговете. Но робите са имали право на частна собственост и затова, когато говорим за „роб“ в древна Гърция, фактически говорим за така наречените μ- dmos, което означва човек на семейството. Робите имали право да участват и в религиозни ритуали (дори храмът на Атина при Епидавър е притежаван от роби). Убийството на роб е било наказвано както това на един гражданин (π). Съществуват данни за роби, които се развиват и стават философи. Например Федон - ученик на Сократ, Менип (пише 13 книги), както и Бион от Бористенос - циник, който получава наследството на господаря си след съдебен спор със сина му. През епохата на Демостен - ораторът, Пасион - робът е бил 3-ти най-богат между роби и граждани.

В Спарта също илотите са имали права. Когато Клеомен решава, че който роб даде 5 мини с бронз може да бъде свободен, се явяват 6000 илоти, които плащат огрoмната сума от 500 таланта и се освобождават. Това доказва, че трудът на робите е бил заплащан.

Дали робството е отмряло?

Повечето хора биха искали да мислят така. Някои си представят натоварените с роби кораби от миналите векове - това били скърцащи дървени съдове с трюмове, претъпкани с уплашени хора, които били държани в почти невъобразима мизерия. Разбира се, подобни кораби не плават повече по море и съвременните международни споразумения обявяват този вид робство за незаконно. Но въпреки това робството съвсем не е изчезнало. Представителите на организацията за човешките права „Антислейвъри Интернешънъл“ изчисляват, че 200 милиона души все още живеят под някаква форма на робство. Те работят в условия, които може вероятно да са по-лоши от обстоятелствата на робите през миналите векове. Всъщност някои изследователи стигат до заключението, че „днес хората, които живеят в робство, са повече, отколкото когато и да било преди“.

Да припомняме ли за робството в „най-демократичната” държава САЩ, което беше отменено чак през 1862 г. (т.е. близо век след създаване на САЩ). Да припомняме ли, че първият президент на САЩ Джордж Вашингтон е бил робовладелец, което не пречи столицата да е наречена на негово име.

А нима заради някакво си „владичество“ или „съжителство“, апостолите на нашето Освобождение, Левски и Ботев, са си сложили главата на дръвника?!  Заради едното „владичество“ ли се биха на живот и смърт опълченците на Шипка?! Никой досега не е направил анализ, какво би станало ако ги нямаше тези 500 г. в нашата история? През Средоновековието България е била една от най-развитите държави в Европа със стопанство, строителство, култура, азбука и писменост, армия и т.н. След падане под турско робство през 1396 г. България изостава безнадеждно от европейската цивилизация, от икономическите, технологични и курлтурни постижения. А това е периодът на великите открития на революциите. Държавите имат вече парна машина, влакове и кораби, а ние - волски каруци!

500 години над България е бил паднал тежък похлупак, който ни задушаваше! Това е робството - гнет, унищожение, подтисничество!

Имам право да говоря за това, защото знаем как не с години, а с месеци, с дни и часове се е развивала България след 1878 г.: театри, училища, университет, банки, фабрики. През 1900 г. е построена първата ВЕЦ в Панчарево. Върхът е мобилизацията на над 600 хил. армия по време на Балканската война през 1912 г., в която побеждаваме предишния си поробител Турция край Одрин. И това са само 34 г. след Освобождението, което за историята е миг като се има предвид, че на практика до Съединението през 1908 г., България все още не е пълноценна държава! Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в "хладилника, а направо в "мразилника" на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние българите бяхме само два милиона. Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни!

Не, понятието ”робство” не звучи унизително! То прави велики нашите герои - революционери и многогодишните ни борби и жертви! То извисиява и подвига на нашата освободителка Русия!

И вечни ще останат думите на патрирха на българската литература Иван Вазов: ”Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!"