Преди месец светът изтръпна при изострянето на противоречията между два съседа - Индия и Пакистан. Работата стигна до въоръжен сблъсък в небето и по сушата. За наблюдаващите развитието на ситуация допълнителна тревога добавя и фактът, че двете държави притежават ядрено оръжие.
Както се казва, дяволът си няма работа...
Между другото, за Русия тази ситуация е повод да се замисли за още по-сериозни проблеми. Които вече са на границите ѝ.
Но първо за плановете и планирането. Военното и държавното планиране може да бъде разделено на три части:
1. Това даже не е стратегия, а тактика. Плановете за решаването на една задача; да бъде превзето село или стратегическа височина; да бъде отразена атаката; да бъде изграден отрасъл на промишлеността, да се увеличи раждаемостта и пр.и пр.
2. Стратегията е насочена към решаването на глобалната задача. Да бъде спечелена войната, агресорът да бъде разбит. Да бъде възстановена икономиката, разрушена от войната или от „реформите“.
3. Висшето ниво на стратегията е какъв ще бъде светът като резултат от достигането на целите на второто стратегическо ниво и решаването на всички задачи от първо ниво.
Често в нашата история именно третото ниво на стратегическото мислене, меко казано, куца. Какво искаме да получим като резултат от победоносната война? Например, след поредната победа над турците по време на Александър II всичките резултати, платени с кръвта на руските войници, са проиграни по време на Берлинския конгрес. Канцлерът Александър Горчаков и дори самият император наричат това най-черното петно в кариерите си.
Това печално събитие се е случило заради това, че започвайки война с турците, руският цар е мислил само за стратегията от второ ниво, не разбирайки своите цели в най-висшата стратегия. Като резултат, разбивайки Турция, Русия предизвиква рязко негативно отношение у всичките държави по онова време и е била принудена да отстъпи плодовете от победите си.
В подобна ситуация, Йосиф Сталин успява да удържи плодовете на великата победа, но заради справедливостта ще кажем, че под натиска на „съюзниците“ е принуден да води напълно умерена политика. При което почти веднага след края на Втората световна война започва доста жестока конфронтация с бившите партньори от антихитлеристката коалиция, която не успява да избегне дори дипломатическият талант на Йосиф Висарионович.
Със стратегията от висшето трето ниво на нас не винаги ни се е получавало... А ето, противниците ни често се стараят да играят тъкмо на това ниво. Не можем да кажем, че винаги им се получава - но поне се стараят. Пробват.
А сега да се върнем към
индийско-пакистанския конфликт.
От 1947 година, когато отивайки си от Британска Индия, англичаните я поделят на две държави, между Индия и Пакистан има вече три военни конфликта. През 1971 година от Пакистан се отцепва още една държава - Бангладеш. Ненавистта и взаимните претенции ескалират. Поводи за война да искаш: например, принадлежността на щата Джаму и Кашмир.
Ето че, пред нас са резултатите от играта и планирането на най-високото трето стратегическо ниво. Напускайки, изглеждайки че губят Индия, англосаксонците я поделят по религиозен признак - по този начин удължават конфликта с векове. В който те, като в мътна вода, ловят своята геополитическа рибка.
На територията на бившата британска колония живеят хора от различни племена и националности, но тях ги разобщават и сблъскват помежду им именно отиващите си колонизатори. Те ловко използват съществуващите от векове обиди и противоречия - и нарязват границата на никога не съществувалата преди това в историята държава Пакистан така, че да бъдат породени повече конфликти. Затова Кашмир, с предимно мюсюлманско население, е присъединен към индуистка Индия, веднага пораждайки сепаратистко движение, лежащо на религиозна основа.
Пред нас е пример за стратегическо планиране на тези, с които днес (впрочем и вчера, и утре!) имаме съперничество на световната арена.
За нас това е урок. Това е предупреждение.
Да бъде разделен един народ в две държави, да бъде породени конфликт и ненавист (а по хода на деленето на колонията Британска Индия на отделни държави загиват стотици хиляди, ако не и милиони, а десетки милиони се превръщат в бежанци). Нататък - да бъдат насъскани един срещу друг, ще им се продава оръжие, ще им се оказва арбитраж. А когато е необходимо - отново да се организира война.
Тъкмо сега „пак е необходимо“ - трябва да бъде сдържан Китай. При това Пакистан става съюзник на Пекин, а Индия дрейфа в посока САЩ. Включително по принципа „врагът на моя враг е мой приятел“.
„Разделяй и владей“ - този стар „добър“ принцип англосаксонците го прилагат навсякъде. Включително и против руснаците. Стратегическото мислене на противниците на Русия гледа с десетилетия напред. А какво има там напред? Сега вече е ясно. След като САЩ загубиха надеждата напълно да контролират Русия отвътре, вече са започнали на второ стратегическо ниво формирането на антируската държава на територията на Украйна. Тактиката на този въпрос е, кой ще оглави такава Украйна? Какви кредити да бъдат дадени, а има и други дреболии.
Така че, за да бъдат разбрани следващите стъпки от второ ниво, трябва да бъде разбрана целта на врага на висшето стратегическо ниво. А тази цел е следната - да бъде подчинена Русия и нейното използване като инструмент против Китай. За достигането на това може да бъде нужна украино-руска война. И не една. И постоянно напрежение. При това на всеки е очевидно, че по ред причини такава война Украйна не може да спечели.
И ето че стигнахме до самата същност. Какво ще даде гаранция за постоянното напрежение - и при това до невъзможност за прекратяване на това напрежение? Ядреното оръжие, притежавано и от двата участника в конфликта. Русия го има, значи, в обозрима перспектива англосаксонците ще въоръжат Украйна с ядрена бомба. При това разговорите за разработката в Украйна на ракети, то ест средства за доставка, вече се водят с пълна сила.
Ракети със среден и малък обсег с ядрени бойни глави, „изобретени от украинските учени“ и насочени към Русия. Това е бъдещето, ако не предприемем нещо и си мислим, че само ще се разсее. Няма да се разсее. Украйна няма да се срути под тежестта на държавния си дълг, защото пари ще дадат американците. Жителите на Украйна няма да излязат на майдана, защото просто ще ги набият или убият нацистите.
Предупреденият е въоръжен.
Ръководството на Русия просто трябва да разбира, кое е крайната цел на враговете, които ние все още наричаме „партньори“.
Искате да видите бъдещето на Русия - вижте Индия и Пакистан!
Превод от руски език Гияс Гулиев
