Докато вие суетите си насищате, погледайте как начумерен е Балкана. Дали че го боли за слабите и нищите или го мъчи древна, незарасла рана? Балкана, като лъв, нехае за хиените, които долу в долини безплодни бродят, но се тревожи той за още неродените, докато блее във кошарите народът. Не стряска се Балкана от гърма на мълнии и не помръдва, не слухти, не остарява. Със сенки на войводи паметта му пълна е, тъй както бръчките му с хубост, вместо слава. Бди цяла нощ Балкана над вълшебни извори и легендарен шепот на гори елхови и чак щом се изплези слънцето, чак призори задрямва...да не гледа съсипните нови.