От 2007 г. сме евроатлантизирани, минимум по нормативни документи и щатни чиновници. Но за 9 години управление ГЕРБ не успя да реализира поне един от своите 3 външнополитически приоритети от 2009 г.: пълноправно членство в Шенгенското споразумение, членство в ЕИВС (еврозоната), премахване на мониторинга на ЕК.
В казионната, във финансираната от чужбина „неправителствена” и останалите разновидности на мейнстриймова пропаганда зачестяват апелите за борба против фалшивите новини. С прозрачния намек, че такива са единствено инсинуираните от Русия и Изток, без да бъде визиран Китай. Нито САЩ, нито Турция, нито инфоизточници от североатлантическия Остров или пък „Deutsche Welle”. Въпреки революционния скок на дигитално-информационните технологии качеството, прозрачността и главна тематиката на инфопотока са преобладаващо политико-идеологически обвързани. А обективната медийна информираност на редовия читател е по-ниска дори с тази до 1989 г., въпреки рязко променените характеристики. Ако се абстрахираме от примитивната ретранслация на вътрешнополитическите теми, във външнополитическия информационен сектор преобладават официозно протоколните, «разнообразявани» от цензурирани вести на равнище - от държавна радиоточка а-ла XX век, до полумахаленски обективистични клюки. Те са главно за САЩ и Западна Европа. Най-често са скучни и не интересуващи почти никого. Преведени са от АП, от 2-3 европейски и една турска агенции, но задължително са идейно издържани и обезпечаващи прехраната на многочислените медийни смехурковци и наемци.
@Европейската тематика
(ЕС, Брекзит, 26 май - избори за ЕП) се застъпва у нас напоследък пропагандно-професионално. Дава се екран на двама-трима представители на правителството и на кандидати за ЧЕП-ове, разбирай членове на Европейския парламент, т.е. евродепутати. Липсват сериозни политико-икономически анализи и коментари за ползите и щетите от членството ни в ЕС. Освен това, както и преди, няма пледиране за национално-европейски позиции. Във връзка с пакета по мобилността Макрон българският ТВ-зрител и читатели бяха системно дезинформирани от кога и защо се стигна до «про-отчетническата активност» на настоящите български ЧЕП-а (минус 3-ма). Бе премълчано, че от 2 години насам представителите на правителството в комисията по транспорта на ЕК и висшестоящите органи, вкл. в Европейския съвет, не се блокирали щенията Макронови. А той на наш гръб си гради имидж в ЕС, след като дори не успя да се помири убедително с жълтите жилетки, например. По сходен начин стоят и нещата с по-нискокачествените храни за България и «Нова Европа».
Цензурирана и «деислямизирана» бе и информацията за пожара в Нотр Дам, освен в статиите на С.Николов «Как да дешифрираме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам?” (№1) в Експерт-БДД/20.04.2019 г. В многобройните ни и еднообразни медии почти няма публикации за другите нови ДЧ (държави-членки) на ЕС. Или ако има, те са епизодични или тенденциозно «правилни» по €-$ - Матрицата на Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж. Както например има дефицит от информационни материали за нашите сравнително по-равностойни и по съдба съюзници и партньори Полша, Румъния, Литва, Латвия, Естония. Освен, че те се чувствали най-осезаемо застрашени от Русия. И протоколни сведения след избори, главно в първите две ДЧ от тях + визитите на високо казионно равнище. Почти нищо не се среща за други ДЧ от последната широка вълна в ЕС: Малта, Кипър, Словения,освен маркиране на двустранни политконтакти «на ниво».
Какъв ти морал, каква ти отговорност?
За Вишеградската четворка се пише по-често, но също в рамките на представите на «Коминтерна на Вашингтонско-Брюкселските централи» за статуквото на В 4. И за очакваното послушание от страна на новаците пред волята на утвърдените водещи демокрации – мощните предимно екс-колонизаторски метрополии. Емблематична е откровената оценка за тях на Георги Константинов (Анархията), дългогодишен политзатворник и емигрант: «Смешно е да търсим от Запада морал и отговорност. В по-далечното минало те бяха колонизирали света. Броят на техните жертви по времето на колониализма с нищо не отстъпва на жертвите на болшевизма. Какъв морал – нали бяха съюзници със Сталин и с него разделиха Европа, а нас ни поднесоха на Кремъл...”(вж. интервюто му от 20.03.2017 г. във faktor.bg и др. СМИ).
И преди повече от ¾-ти век нашите деди бяха чували лозунги като сегашния за изключителността на една държава «над всичко», но с всевъзможни средства. Глобалните финансисти пък смятат, че с парите имат правото да контролират света.
Родните медии и про-казионната част от социалните мрежи не потвърждават опасенията на любителите на конспиративни тези в 4-те централноевропейски (ЦЕ) държави, че в последно време «демо-империите» се опитват «да дисциплинират» вишеградци, особено по темите: приемане на афроазиатски нашественици от техните бивши колонии, на пактовете на ООН по бежанците и мигрантите; на Истанбулската конвенция, уеднаквяване на данъците и реализация на всички нужни стъпки за превръщане на ЕС в политико-икономическа федерация под ръководството на тандема Берлин-Париж+Стара Европа и «Атлантико-Пацифика». Ако се наложи тази цел да се постигне дори и с майдани?
В прегръдката на big brother
Към «своеволията» на Варшава и до известна, по-малка степен към Букурещ, Брюксел е по-толерантен предвид безкритичното им послушание отвъд Атлантика и мястото им в бъдещи планове на САЩ за европейското устройство + традиционната им подозрителност към Русия.
д-р Огнян Гърков,
с л.д.р. посланик, член на БДД
