Това според мен е вестник „Нова Зора“, който вече 30-та година е авторитетна трибуна на българщината. На неговите страници именити автори бранят от хули сътворените от народа през втората половина на отминалия век непреходни материални и духовни ценности, подложени на отрицание, разруха, грабеж. В „Нова Зора“ се насърчават смели предложения за солидарност, за социална справедливост и национален прогрес. За изминалите години вестникът се превърна в авторитетно интелектуално средище. Тук се обсъждат и публикуват идеи за добруването на хората, за достойното място на Отечеството в Европа и света. Всеки брой се търси и се чете от все повече родолюбци. Видимо е, че в многообразното общество на българския печат „Нова Зора“ заема непоклатимо място. Ето защо, ние, читателите и приятелите на вестника, изказваме похвални думи на неговия основател, издател и неизменен главен редактор - Минчо Минчев. През 80-те години талантливият поет слезе от локомотива и с творческо умение и воля се отдаде на журналистиката отначало във в. „Транспортен глас“, а по-късно и като главен редактор на сп. „Железопътен транспорт“. В началото на 1990 г. той създаде в. „Зора“, който след 1996 г. вече излиза с името „Нова Зора“ В условията на нашето разделно време, в което „царица е парица“, без да има сигурни финансови източници, Минчо Минчев надделяваше над трудностите, над предизвикателствата и успя да превърне вестника в уникално издание, задълбочено изследващо не само историческите факти от трудната българска съдба, но отправящо все по-тревожен и бих казал дори, провидчески взор към изпитанията на българското бъдеще. Поетът мъжествено устоя на политическите бури, на злобата на чужди, на завистта на свои и продължава неотклонно да следва ясните цели за отстояване на българщината, на националната традиция, на извечните опори на българската култура, бит и история, без които народът ни няма бъдеще. В тази сложна задача, която вестникът възпие - да бъде влиятелен глас в голямото обществено дело, неговият главен редактор навреме осъзна, че сама ръка и в Дунава не може да се умие. Той привлече достойни следовници, с които съгради и продължава да отстоява отговорното дело. Показателно е, че още в началото, в дните на най-големи изпитания до него застана забележителният патриот академик Николай Хайтов застана и цяла плеяда от най-светли имена на българската интелигенция. Неслучайно класикът на българската литература, продължава да бъде пример, морална и духовно опора на главния редактор, за което свидетелствува присъствието му в редакционния съвет на вестника. Нека да пожелаем на „Нова Зора“, на авторския кръг и на членовете на Редакционния съвет сполука в необходимото и благородно дело, което вършат.