Нова Зора

Думите в заглавието не са казани по повод. Не са казани и само защото съм редовен читател на изданието. „Нова зора“ е и моя трибуна. От десетилетия публикувам на страниците му статии, спомени, творчески потрети на писатели и поети, свои стихове. Много често моята лична позиция се припокрива с позицията на „Нова зора“.

Има нещо може би по-важно от всичко друго написано по-горе. Вестникът ме е сприятелил с десетки хора. Спирали са ме на улицата граждани, разбрали, че сътруднича на това издание и са изразявали радостта си, че сред стотиците заглавия в българската преса има един вестник, който се стреми да казва истината без съображения, страх или „тънки“ сметки. И сме ставали приятели. За мен това е най-ценното: един вестник, едно издание да те сприятелява с хората, да ви прави съмишленици.

„Нова зора“ успява да намери баланса между политиката, хуманизма, духовността. Във всеки брой на вестника читателят може да намери поне едно стихотворение от най-талантливите представители на родната поезия. Мен като поет това ме изпълва с куража, че поетичното слово не е загубило смисъл, че е нужно на хората.

От десетилетия публикувам в различни издания. Следя различни вестници и списания – някои заглъхват, осъдени от липсата на читателски интерес, други си отиват заедно с „танцуващите само едно лято“ политически „доктрини“ на издателите и списователите си, трети не издържат на жестоката пазарна конкуренция.

„Нова зора“ остава.

Това е моят вестник.