Нова Зора

Самарското знаме – символ на геройския подвиг на българския опълченец, на руския гренадир и офицер, в Освободителната Руско-турска война от 1877г е от трицветен тежък копринен плат с размери 185см на 190см. Цветовете са разположение хоризонтално: малиновочервен, бял и син. Изработено е от монахините на Иверския женски манастир, който се намира в чертите на град Самара, Русия, от където е и името му.

От двете страни на копринения плат са извезани със златни нишки два срещуположни кръста. В средата на всеки от тях Петербурският художник Николай Е. Симаков е изографисал: от едната страна – прочутата икона на Иверската Света Богородица; от другата страна – иконата на Св. Св. Кирил и Методий. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти – на синята са изписани първите два стиха от Молитвата към Честния Кръст (псалом 67 от Псалтира): „Да Всокреснет Бог и пусть разточаться врази Его“; на малиновочервената лента е изписано: „Самара – българският народ, 1876г.“. Знамето е било предназначено за подготвяното през 1876г. Априлско въстание, но е останало непредадено поради преждевременното му избухване и разгром. При обявяването на Руско-турската война, на следващата година и при сформиране на Българското опълчение, делегация на градската „Дума“, водена от Ефим Кожевников и Пьотр Алабин, отнася знамето в гр. Плоещ, където квартирува Българското опълчение. На 6/18 май 1877г., на специална церемония, лично главнокомандващият Руската дунавска армия – Великият Княз Николай Николаевич, приковава с първия златен пирон знамето към дръжката му.

С честа да прикове последния златен пирон е удостоен старият поборник, Воеводата Цеко Петков. За историята и поколенията е останал вълнуващият разказ как той сваля калпака си, целува знамето и сякаш от името на всички българи произнася вълнуваща молитва:

„Да даде Господ това свято знаме

да премине от край до край

през многострадалната българска земя.

Нека нашите майки, жени и сестри

да изтрият с него скръбните си очи.

Да бяга от него всяко зло,

поганско и нечистиво,

а след това да настане мир и благоденствие!“

Великият княз Никлай Николаевич лично връчва Самарското знаме на командира на 3-та опълченска дружина под полк. Павел Калитин. Трета рота от Трета опълченска дружина с командир щабс капитан Попов е определена за Знамена рота, а за знаменосец – унтер офицер Антон Марчин.

В жестоката битка край Стара Загора на 31 юли 1877г., Знамената рота попада под пряк, фронтален огън на настъпващия аскер на Сюлейман паша. Загиват знаменосците – унтер офицерите Антон Марчин и Авкцентий Цимбалюк. Загива и опълченецът С. Минков. Още миг и знамето ще попадне в турски ръце. Тогава под полк. Павел Калитин се втурва към знамето, поема го и отдава команда: „След мен, братя!“ - но е пронизан от два куршума и пада мъртав от коня. Настъпва свиреп ръкопашен бой, в който унтер офицер Тома Тимофеев, опълченците Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев и осетинеца Николай Караев – Дудар, успяват да спасят Самарското знаме от турски плен.

Днес, свещеният български боен флаг – Самарското знаме е най-важен символ на Българската армия. Той е и единственото знаме в историята на България, удостоено с Ордена „За храброст“ - Първа степен. Орденът е учреден с Указ №1 от 1/13 януари 1880г на Княз Александър I Батемберг и първото присъдено отличие е за Самарското знаме. Това става същата година на 31 юли по случай 3-та годишнина от боевете край Стара Загора. Орденът за храброст е вграден в сребърната пика, увенчаваща дръжката на знамето.

Днес, оригинала на Самарското знаме, символ на Българското освобождение от турско робство и на бойното българо-руско братство се съхранява при специални климатични условия и охрана във Военноисторическия музей в София.