Нова Зора

„След едно изгубено сражение, няма нищо по-печално от едно спечелено сражение“

(Херцог Уелингтън след победата над Наполеон при Ватерлоо)

Уж ГЕРБ разгроми БСП на изборите за ЕП, уж отново спечели народното доверие, уж Борисов лично пое ръководството на кампанията на широките си плещи, пък в редиците на „победителите“ не се вижда особена радост. Защото Бойко Борисов се закани да „чисти из корен“ партийните структури в Добрич и Плевен, допуснали БСП да ги победи.

ГЕРБ загуби изборите и в Ямбол, но там се разпореждат опозиционерите на Корнелия Нинова, на които Борисов гледа като на скрити съюзници. Предстоящата чистка в ГЕРБ кара местните герберски партийни и административни началници да тръпнат в очакване да ги споходи случилото се с Цветан Цветанов. От втория силен човек в управляващата партия, Цветанов изведнъж се оказа лишен от всички ръководни постове. Нещо повече, лидерът на управляващата партия каза, че ролята на Цветанов за досегашните изборни победи била силно преувеличена. Той опроверга твърдението на Цветанов, че му бил предложил някакъв трети вариант, с който той не се съгласил и се върнал към варианта да подаде оставка от всички ръководни партийни постове. Ако вярваме на Борисов, излиза, че не е имало никакъв трети вариант, а единствено предложение Цветанов да работи в централата на ГЕРБ като редови член, без да се показва повече по медиите. Да лишиш Цветанов от медийна трибуна наистина не е вариант, а ултиматум за безусловна капитулация! „И аз имам права!“, изхлипа той пред Нова ТВ. Вярно е тълкуването на това право в ГЕРБ е монопол на доскорошния му бащица. Цветанов сгреши на два пъти. Първия път когато на връщане от Америка риторично запита: „Че кой може да ме накаже мене?“. Тогава Борисов отговори: „Първо Господ, после аз“. И тъй като Господнята мелница мели бавно падишахът пое в свои ръце наказателната операция. Но кога го направи? Когато развеселен след изборите, Цветанов изтърва репликата, че за циганските гласове ДПС е платил на ГЕРБ 80 млн лв. Ето това клипче, което бързо бе покрито, изглежда му изяде главата. Такива неща не се прощават, защото не бива и да се говорят. И Борисов побесня. Останалото е известно: Цветанов си подаде оставката от всички ръководни постове в ГЕРБ, без никой да го защити или убеди да остане. „Падналият няма приятели“, гласи една турска поговорка. В ГЕРБ не се намери нито един, който да оспори решението на Бойко Борисов. За сметка на това неназована поименно от Цветанов партия му била предложила да работи за нея. Коя ли ще да е тази партия? Може би „Воля“ на Веселин Марешки? Или ДПС на Карадайъ и Доган? Защо не и „Демократична България“? Извън подозрение е само БСП. Драгомир Стойнев обясни връщането на ПГ на БСП в НС с „променената обстановка в парламента“. Тоест, с липсата на Цветанов и Данаил Кирилов, както и с връщането на Делян Пеевски на работа. Погледнато по - нашироко нима, свалянето на Димитър Главчев от поста председател на НС и прогонването на Антон Тодоров, Цветан Цветанов, Данаил Кирилов и Делян Добрев от парламента не е успех на БСП и Корнелия Нинова?

Засега Цветанов декларира лоялност към ГЕРБ и лидера Борисов, но в политиката лоялността понякога е нетрайно и твърде разтегливо понятие. Може би от страх да не се възобнови някое от делата, по които беше съден, или да не се заравят в нови такива при това настървение на Специализираната прокуратура и на КП КОНПИ, Цветанов няма да каже лоша дума за Борисов. Но без битка няма да мине. Всеобщо е впечатлението, че огромна част от корпоративния вот за ГЕРБ се осигуряваше от структури, фирми и лица, които са му лично задължени и предани. И отношенията са такива, че дори и да има известно отпадане както сподели пред седмица читател на сайта „Афера бг.“ сподели преди седмица: „Рано или късно Цветанов ще потопи Борисов... Ако преди това не го споходи, писа той, някоя рукола“. Пази, боже, този черен хумор ако се окаже истина, но пък нима има нещо ново под слънцето!

Само дето към „моралните стандарти“ на ГЕРБ ще се добавят стандартите на Борджийте и похватите на Ливия от времената на император Клавдии. Извън страховитата страгика на това последно изречение се питаме дали не беше по-добре Цветанов да беше влязъл в затвора по някое от делата срещу него, за да не гледа как Илиана Беновска, която Борисов вози с правителствения самолет от Рим до Абу Даби, го причислява към „магаретата с шпайкове“! В предаването й по Канал 3, на 2 юни , т.г имаше такова подзаглавие: „Ще спре ли Борисов магаретата с шпайкове?“. Водещата беше компилирала твърдението на Борисов, че когато основавал партията имал 90% рейтинг и „магаре да вържел, пак щяло да стане депутат“. Към това твърдение бе каширана декларацията на Цветанов, че за сега ще окачи шпайковете на гвоздея. От казаното и зрителят и слушателят трябваше да заключат, че Цветанов надскочил сянката си и от „партиен строител“ и се е превърнал в „безполезен идиот“, както би казал Орбан за всеки от бюрократите в Брюксел. Според Илиана Беновска, той вече се е превърнал във воденичен камък на шията на Борисов и партия ГЕРБ, така че беше и вече го няма! Местните избори наесен ще покажат доколко е било правилно решението на Бойко Борисов да отстрани този камък, но от сега е ясно, че ако ГЕРБ загуби, това ще бъде приписано на лакомията на Цветанов. А ако спечели, ще е победила, разбира се, харизмата на Борисов, този „проповедник на любовта“, както се изрази евродепутатът Иво Христов. За победата на ГЕРБ открито работят минимум две телевизии – „Канал 3“ и Телевизия „Европа“, плюс някои „присъдружни“ журналисти в „обществената“ БНТ и частните Би Ти Ви и Нова ТВ. Да не забравим и агенция ПИК на Недялко Недялков. Всички те се занимават денонощно с раздорите в БСП, сякаш тя управлява, а не ГЕРБ на Бойко Борисов.

За вътрешно партийната опозиция в БСП да не говорим. Някои от нейните представители са готови да загубят още едни избори, само и само да могат да стоварят вината върху Корнелия Нинова. Сякаш без нея БСП е печелила всички избори срещу ГЕРБ. Възможно е Конгресът на БСП да гласува отново доверие на Нинова, както и да избере човек, който да председателства партията до избора на новия партиен лидер. Решаването на проблема за лидерския пост в навечерието на местните избори едва ли ще помогне за по-доброто представяне на БСП, но жребият вече е хвърлен. Все пак Нинова ще отиде на Конгреса с някакъв актив, непостигнат при председателите Станишев и Миков: спечелването на президентските избори, двукратното увеличаване на броя на депутатите в 44-то НС, увеличаването броя на евродепутатите с един и на гласовете за БСП с над 50 000, плюс свалянето на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Докато опозицията ще отиде, както габровецът на кулинарна изложба: вместо да занесе свое кулинарно произведение, той завел брат си. На жадуващите за реванш трябва да се задава непрекъснато един въпрос: какво постигнахте, когато Нинова още не беше в ръководството на БСП? Кой тогава ви пречеше да победите ГЕРБ? Но това си е лично мое мнение.

В политиката победите и пораженията са относителни и променливи понятия. Не се знае какво губиш, когато печелиш и обратното. Но, ако европейските избори изглеждат нещо отвлечено за 70 на сто от българите, свеждащи ЕП до синекура на 751 хрантутници, вътрешните избори – местни и парламентарни, са нещо друго. На тях се определя настоящето и бъдещето на България, нейните региони, области, градове и села, а не бъдещето на бюрократичното образувание, наречено ЕС. Управляван от една бюрокрация, отчуждена от националните държави, неизбрана от и не отговорна пред европейските граждани, ЕС е обречен на вегетиране или разпад, ако не се реформира в духа на уважение към християнските и националните ценности и традиции. След английския Брекзит, може да има Фрекзит, както и Италекзит. Въпреки пословичната си бедност, управлявана „успешно“ от партии като ГЕРБ, България обаче ще напусне последна потъващия кораб. Не, защото управниците ни спазват капитанския кодекс, а защото България отдавна спи на най-близкия до дъното етаж и няма да чуе оркестъра, който свири на палубата на европейския „Титаник“.