На Веселин Ханчев Щом те видя с паласки на кръста и с пагони на рамена, и с лице, покрито с гъста мургавина, струва ми се, че ти си оня прашен кавалерист, слязъл за малко от коня след щурма на Ниш. Струва ми се, че си разузнавача с прост реднишки чин, стихнал вечно в скута на здрача, слят с пръстта на Страцин. Струва ми се, че ти побеждава през снарядния смъртен танц и прегази водите на Драва, и взе Долни Михоляц. Струва ми се, че в Алпите беше и когато се върна през май, кепето ти напълни с череши родният край… Нищо, че си двайсетгодишен. С устрема си поривист тогаз двайсетгодишните пишеха новата ни летопис. И светът безстрашен те знаеше, и „ура“-то ти помни века. И победата ни сияеше от очите ти и от щика.