Откакто е построен, градът на Босфора няколко пъти е преминавал в чужди ръце. Първо през април 1204 г. го превземат латинците. На 29 май 1453 г. го завладяват ордите на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя). В края на Първата световна война градът е окупиран от войските на Антантата. А на 23 юни 2019 г. управляващият в Турция „Републикански алианс“ (РА), съставен от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган и Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели, преживя своето изборно поражение от опозиционния „Народен алианс“ (НА) така, сякаш градът отново е паднал в чужди ръце. Защото кметския пост в мегаполиса спечели отново кандидатът на опозицията Екрем Имамоглу. Всъщност той спечели кметските избори още на 31 март, но тогава управляващите оспориха резултата с абсурдни аргументи и заставиха Висшата избирателна комисия (YSK) да касира изборите и да насрочи нови на 23 юни. Тогава Имамоглу преседя на кметския стол в Истанбул едва 18 дни, а загубилите най-безсрамно твърдяха, че техните гласове са били откраднати. Както отбеляза един журналист , „Гласовете не бяха откраднати, а поне този път управляващите не можаха да грабнат всичките!“ Мотивите, с които Висшата избирателна комисия пренасрочи само изборите за кмет на Голямата Истанбулска община, а не и изборите за районни кметове и общински съвети, могат да влязат в учебник по „политическа целесъобразност“: председателите и членовете на някои изборни комисии не били държавни служители; в изборите участвали хора, снети от длъжност заради членуване в Терористичната Фетфуллахчийска организация или за участие в опита за преврат на 15 юли 2016 г. и др. Все едно, че изборите ги беше организирала опозицията, а не управляващата коалиция. Но, сплашена от Ердоган, Висшата избирателна комисия обяви изборите за кмет за незаконни, а изобщо не постави под въпрос резултата от изборите за общински съвети. В резултат на това, в Истанбулската голяма община беше заложена бомба, която ще цъка през идните няколко години: в 310 членния Общински съвет, управляващите имат 180 места, а опозицията – 123. Тоест, всяко решение на кмета, ако той е от опозицията, може да бъде блокирано от Меджлиса на града. Седмици преди повторните кметски избори на 23 юни, президентът Ердоган заплаши: <<Дори този (Екрем Имамоглу, б.р.) да бъде избран, ще бъде само като украшение на витрина. Толкова! При най-дребната грешка, срещу него ще се изправя Меджлисът!>>. („Миллиет“, 21.06.2019). След такова обещание, заявлението на Имамоглу, че ще сътрудничи с президента Ердоган, както и „поздравленията“, които получи от него и Бинали Йълдъръм след спечелването на повторните избори, са просто вежлив опит да се свали напрежението между централната власт и опозицията. Да не забравяме към какви лъжи, заплахи, шантаж и левантински политики прибягнаха управляващите, за да предотвратят предсказания от социолозите разгром. Нарекоха Имамоглу „грък“, понеже дал интервю за един гръцки вестник, а пък той написал, че Константинопол е гръцки. Лично Ердоган заяви, че има такива, които искат да видят Истанбул като гръцки Константинопол, но той всъщност бил Ислямбол. После оприличи Имамоглу на египетския президент Абдулфатах ас Сиси, свалил с преврат законно избрания президент Мохамед Морси и правителството на скъпите на сърцето на Ердоган „Мюсюлмански братя“. <<Този манталитет на Народно Републиканската партия спрямо мене, който включва и Морси, говори: „И съдбата на Ердоган ще бъде като неговата! Дали в неделя ще кажете Сиси или Бинали Йълдъръм? Въпросът е толкова важен!“>>. („Джумхуриет“, 20.06.2019). Според АФП, външният министър на Египет квалифицирал това изявление на Ердоган като безотговорно. По-важното е, че и то, както опитите на властта да използва затворения на о-в Имралъ бивш лидер на Кюрдската работническа партия (PKK) Абдуллах Йоджалан, за да отблъсне от урните многобройната кюрдска общност в Истанбул и тя да не подкрепи Имамоглу, се оказаха ходове на отчаянието. В писмото си от 6 май Йоджалан действително препоръча на прокюрдската Демократична партия на народите да запази неутралитет и да не става част от поляризацията на Турция, но кюрдите бяха наясно, че ако писмото имаше друго послание, то никога нямаше да стигне до адресата. Поради това, те подкрепиха ентусиазирано кандидата на опозицията Имамоглу. Вбесен от това „вероломство“, коалиционният ортак на Ердоган Девлет Бахчели изкрещя: „Защо не се съобразявате с указанията на Йоджалан?!“. По повод на „новата“ кюрдска политика на Ердоган, Мехмет Али Гюллер написа: <<Накратко. За да не загубят Истанбул, Ердоган и Бахчели предвиждат възможността Турция да загуби, приемайки и в Сирия една кюрдска автономия, както в Северен Ирак. Ето, това разбиране е истинският проблем за оцеляването на Турция>>.(„Джумхуриет“, 24.06.2019). Резултатите от повторните избори за кмет на Истанбул на 23 юни „приземиха“ и харизмата, и фантазиите на падишаха, който си беше въобразил, че ръководи ако не глобална, то поне регионална суперсила и тя не може да съществува без него. Кандидатът на опозицията Екрем Имамоглу буквално „отвя“ с 10 пункта бившия министър на транспорта, бивш министър председател и председател на Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) Бинали Йълдъръм: 54,03% срещу 45,09%. А на изборите от 31 март разликата между тях беше само 13000 гласа, или в проценти 48,77% срещу 48,01%. Тоест, на 23 юни Имамоглу увеличи подкрепата си с над 600000 гласа, голяма част от които дойдоха от кюрдските избиратели. Имамоглу победи Йълдъръм дори в квартал „Фатих“, смятан за крепост на Ердоган. Интервюирани от журналистите на „Джумхуриет“ Едже Гьокседен и Еге Татлъджъ, гласоподавателите обяснили това с две причини: не връщането на сирийските бежанци и прекалено големите пълномощия, които Ердоган е дал на своя зет, министър на хазната и финансите Берат Албайрак. („Джумхуриет“, 24.06.2019). Тоест, „зетьо шуро баджанакизмът“ не харесва и на гласоподавателите на Ердоган. При други обстоятелства Ердоган без колебание би отишъл на предсрочни парламентарни и президентски избори, но сега няма да рискува, преди да е оправил ситуацията. А икономиката, която генерира 4544000 безработни (Според Фатих Челик, в. „Йеничаг“, 24.06.2019), двуцифрена инфлация и обезценяване на турската лира, тепърва ще страда от санкциите на САЩ и ЕС. Според Девлет Бахчели „Говоренето за предсрочни избори е голямо зло. Турция трябва вече да се върне към основния си дневен ред и да затвори изборния процес. Парадоксът е в това, че тъй като в близките няколко години не се предвиждат избори, Ердоган ще трябва да управлява една страна, раздирана от противоречия. В най-големите градове, като Истанбул, Измир и Анкара управляват кметове от опозицията, а дълбокият Анадол живее като в Средновековието и вярва на падишаха. Според Джахит Армаган Дилек от вестник „Йеничаг“, властта въвлича Турция в турбуленция, а Кенан Акън разсъждава за Турция и Третата световна война. ( „Йеничаг“, 24.06.209). Миясе Илкнур отбелязва: <<Този резултат е дело на Ердоган и на избирателя>>. („Джумхуриет“, 24.06.2019). Но жестоко се заблуждават тези, които очакват Ердоган да поеме вината за изборния погром на своята партия. По-скоро той ще отреже някоя и друга глава – министерска, кметска или партийна, отколкото да признае грешки на собственото управление. И в Турция, както и у нас, управляващата партия е права, когато съгреши дори.. Надеждата е в поколението на Беркай Гезгин, авторът на предизборния лозунг на Екрем Имамоглу: „Всичко ще бъде много хубаво!“. В навечерието на повторните избори в Истанбул Беркай сподели: <<Може би утре няма да можем да те подкрепим с гласовете си, но до последния ден от живота си ще се гордея с това, че съм бил вдъхновението за лозунга на тази кампания. Може би утре няма да можем да те подкрепим с гласовете си, но ти стана надежда за бъдещето на милиони деца като мен. Добре че те има, батко Екрем. Всичко ще бъде много хубаво!>>.