Нова Зора

В Гърция, след предсрочните парламентарни избори отново във властта, са старите политически династии.

Предсрочните парламентарни избори в Гърция, които се проведоха в неделя - 7 юли - потвърдиха очертаната картина от предшестващите избори за Европейски парламент. В Гърция се отваря нова страница в политическия живот. Резултатите от изборите, при едва около 56%  -най-ниската избирателна активност от 1974 г. насам, е фактът, повърхностно и смешно дори бе коментиран от нашите „правилни” медии. Някак не солидно е да се приеме за сериозен аргумента посочен от агенция Greek Reporter, че заради високите температури, достигащи в някои части на страната до 390 C, много гръцки граждани са предпочели да прекарат деня си на плажа вместо да гласуват!

За тези, които познават гръцката действителност обаче е ясно, че не времето е причината за отказа на 44% от гърците да застанат пред урните. Причината се нарича загуба на доверие в политическа класа, която не може да реши проблемите, натрупвани повече от 20 години.

Диспозиция на „новата страница“

Така или иначе, победител е главната опозиционна десноцентристка партия „Нова демокрация” (НД), която получи 39,83 % от гласовете и ще има 158 места в 300-членния еднокамарен парламент. Абсолютното мнозинство й гарантира конституционното право на самостоятелно правителство.

С 31,55 процента от гласовете управляващата Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) на премиера Алексис Ципрас, се превръща в главна опозиционна сила и ще има 86 депутати.

Следват: Лявоцентристкото „Движение за промяна” - с 8,05 % и 22 депутати; Гръцката комунистическа партия - с 5,32 % и 15 депутати; крайно дясната партия "Гръцко решение" - с 3,71 % и 10 депутати и лявото движение на бившия финансов министър от правителството на СИРИЗА Янис Варуфакис МеРА-25 - с 3,45 % и 9 депутати.

Внимателният и обективен анализ на тези резултати, който подозрително липсва в близките до българското правителството медии, спрягащи фалшивата теза за „абсолютен триумф на НД и пълен разгром на СИРИЗА и левицата”, показва твърде различна реалност. Очакванията на десницата, че СИРИЗА ще се провали на изборите и ще рухне като бившата ПАСОК, не се оправдаха. С близо 31,5% и близо 1.8 милиона гласа тя не само не претърпя поражение, но и успя да се съхрани с тенденция за стабилизиране като безспорен полюс на лявото  пространство.

Защото за четири години от своето управление СИРИЗА направи не малко за облекчаване и подобряване положението на обикновените гръцки граждани, които бяха най-засегнати от кризата. Въпреки компромисите и болезненото споразумение с кредиторите от 2015 г., когато дойде на власт с 1,9 хил. галаса, СИРИЗА балансираше между наложените от кредиторите финансови ограничения и основната идея в нейната програма - подкрепата на социално слабите слоеве от обществото и възстановяване на техните права по пътя на  социалното им благосъстояние.

Свършеното от СИРИЗА

На първо место правителството на Ципрас успя да осигури устойчив   растеж на гръцката икономика, успя да въведе ред в публичните финанси и главно създаде резервен фонд  34 милиарда евро!

До края на 2018 година безработицата бе намалена с 13%; с 8% бе намалена младежката безработица и бяха  разкрити 380 000 нови работни места .

Правителството на СИРИЗА, създаде  устойчива система за социална сигурност на гръцките граждани; възобнови колективното трудово договаряне; върна  13-ата пенсия; намали данъците и свали на 13% ДДС за храните и редица важни стоки от първа необходимост. Увеличена беше  минималната работна заплата с 11% и 27% за младите работещи хора.

Освен това реализира работни програми за 240 000 безработни на стойност 2,4 милиарда евро.

Вижда се, че всичко казано дотук не е никак малко. И възниква въпросът: защо все пак СИРИЗА загуби парламентарните, а преди това и общинските, както и изборите за Европарламент?

Причината за загубата на СИРИЗА, според познавачите на обстановката в съседна Гърция, не трябва да се търсят в социалната област. Колкото и странно да е, загубата има емоционална окраска и нейното име е Преспанското споразумение, което премиерът Ципрас подписа със Скопие на 12 юни м.г.

Тук е важно да припомним, че веднага след 12 юни 2018 г., най-близкият съюзник в правителството на СИРИЗА - военният министър Панос Каменос, обяви, че излиза от правителството и неговата партия „Независими гърци” (АН ЕЛ) оттегля парламентарната си подкрепа за СИРИЗА.  НД веднага приласка отцепника и по пътя на едно патриотарско търгашество, политическо лицемерие и митингоджийство с лозунги от типа на „Македония е гръцка” и "Македония е само една", съюзът НД и АНЕЛ, обвини СИРИЗА, че „предава националната кауза”. Този тип политическо говорене сработи успешно и  успя да заблуди и настрои гърците срещу СИРИЗА, особено сред жителите на Северна Гърция, наследници в мнозинството си на заселниците по тези земи след 1913 г. и особено след войната с Турция, след края на Първата световна война. Съобщенията от католическа Ватикана два месеца преди изборите, че Ципрас ще бъде номиниран за Нобелова награда, заради Споразумението от Преспа, само наляха масло в огъня в православна Гърция, нещо което е идея на Ватикана и не се приема еднозначно. Това  също повлия на вота на избирателите.

Важно е да уточним, че

Преспанското споразумение не е идея на Ципрас,

както и интеграцията на Западните балкани не е идея на Борисов. Ципрас подготви и подписа  споразуменията от Преспа под натиск на САЩ и Западна Европа. Стръвта наречена ЕС и този път сработи, както и капана - НАТО. Ципрас обаче проявяви завиден държавнически усет. Успя да извлече максимални изгоди за гръцките национални интереси в региона. С Преспанския договор той защити древногръцката история и култура от посегателствата на скопските македонисти. Осъществи мощна икономическа инвазия на гръцкия бизнес на територията на съседната страна и утвърди стратегическото военно присъствие на Гърция в региона. Не турските военни самолети и не нашите Ф-16 „като не могат лесно да завиват, ще охраняват въздушното пространство на Северна Македония”, а гръцките ВВС днес наблюдават и охраняват  въздушното пространство на нашите съседи. Не наши инструктури и съветници от БА, а гръцките сухопътни войски обучават македонската армия. Всеки здравомислещ българин с елементарни военни и географски познания може да си отговори на въпроса какво означава това и кой има полза от името „Северна Македония”.

Грешките на „Сириза“

И на Ципрас бяха в това, че реализирайки тези планове и идеи, той разчиташе да си осигури моралната и медийна подкрепа на Запада за предстоящите парламентарни избори. Западът, както винаги обаче, се оказа злопаметен и му отмъсти със задна дата на Ципрас за неговото крайно отрицателно отношение към кредиторите и упоритата съпротива за отстояване на гръцкия национален интерес. Върхът на тази съпротива бе излизането на Гърция от Меморандума с кредиторите. И те предпочетоха много по-изгодната дясна, неолиберална, Нова демокрация, която на всичко отгоре винаги е била прозападна. Какво тук значат някакви гръцки национални интереси? Пък било и икономически. Затова огънят на медийната атака от Запад и лоялните прозападни медии в Гърция, бе насочен и все по-ожесточаван,  срещу СИРИЗА.

На следващо място, както призна и самият Ципрас, причина за загубата на изборите бе и недостатъчната грижи и внимание към средната класа в Гърция. Имено тя, заедно с хората от бедните слоеве,  беше неговата база материализирала устрема на СИРИЗА към властта. Средната класа се отдръпна от правителството и нейните представители останаха пасивни на изборите, защото данъчните облекчения, от които се ползваха обикновените гърци се осъществяваха, не само за сметка на повишаване данъците на едрия бизнес, но и в неин ущърб. Правителството на СИРИЗА отчете тази своя грешка още преди изборите и в предизборната си програма обяви редица икономически мерки в подкрепа на средната класа, но беше вече късно.

Сериозна причина за загубата на СИРИЗА бе и недостатъчната работа за изглаждане противоречията и обединение на всички леви и прогресивни сили - главно ГКП и МеРА-24 в единен прогресивен алианс, за да не се допусне връщането на десницата от НД на власт, която заедно с бившата партия ПАСОК доведоха страната до банкрута от 2010 г. Въпреки че в  много населени места, по инициатива на СИРИЗА, това предизборно обединение беше вече започнало, то съществено закъсня и не успя да се осъществи във всички региони. Според Ципрас: „Проектът за Прогресивния алианс бе стартиран твърде късно и ако той бе реализиран шест месеца преди изборите, развитието щеше да бъде различно. Просто нямаше необходимото време, структурите на Прогресивния алианс  да придобият статут на юридическо лице във всички региони на страната.”

Катузовската тактика на Ципрас

Тук би следвало да изясним още един въпрос, който виси и се обсъжда както в СИРИЗА така и сред политическите анализатори, а именно: Емоционално и грешка ли беше решението на Ципрас да отиде на предсрочни парламентарни избори пред реалната опасност да ги загуби?

Убедено твърдя,  че не е нито едното, нито другото. Като мислещ политик Ципрас прие най-правилното решение - да не чака редовните парламентарни избори през октомври. Предстоеше да инкасира още по-ожесточена медийна и ситуационна атака, и от опонентите му вътре в партията. Тогава на хоризонта се очертаваше варианта ПАСОК, а сега Сириза все пак се запази като главна опозиционна сила. Тази Котузовска тактика да съхрани партията за следващи битки за властта и да я укрепи, е сериозна възможност за близък възможен реванш. Сегашното мнозинство на НД и разнопосоченоста на интересите на другите парламентарно представени партии,  се очертават като подходящ фон за бъдещ триумф. Потвърждение за това е решението на политическото бюро на СИРИЗА два дни след изборите, по предложения от Ципрас дебат за „нов модел на партията и решителното й отваряне към другите прогресивни сили”, нещо като Единния народен фронт, който „Нова зора“ предлага вече от години.

Това са в общи линии главните причини и обстоятелства, които доведоха до загубата на СИРИЗА и връщането на дясно консервативната партия  НД на власт. Като всички балканци

и гърцитге  са максималисти.

Те все още хранят илюзорната надежда, че някой може в един управленски мандат да им върне загубения стандарт на живот. Но това е много по-обширна тема и за нея друг път.

Младите динозаври

Новият министър-председател и председател на НД - възпитаникът на Харвардския университет и син на политическия динозавър Константинос Мицотакис-Кириакос Мицотакис обяви, че ще управлява  страната с „малоброен кабинет”, а правителствената схема за управление ще бъде „нова и много по-гъвкава”. На практика се оказва обаче, че „новата” правителствена схема на Нова демокрация не е нито нова, нито е малка и гъвкава. Десницата се завърна во главе със следващото поколение на старите династии в гръцката политика, тези на Мицотакис, Караманлис и Папандреу и цялата кохорта бивши министри от периода 2012-2014 г., както и неолиберални технократи - все любимци на кредиторите от Еврогрупата и МВФ. Бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу влиза в сегашния парламент от листата на Движението за промяна (КИН-АЛ), а наследникът на другата династия, тази на Константинос Караманлис-Костас - Ахилеас Караманлис, бе уреден с поста Министър на Инфраструктурата и транспорта. С кабинет от общо 51 министри и заместник-министри, Кириакос Мицотакис  ще се опита да удовлетвори властовите амбиции на възможно повече ръководни кадри на НД, на прибежчици и приспособенци от другите десни партии и от бившата ПАСОК. Показателен е също фактът, че 21 (от 51-те) ръководни кадри на новото правителство, т.е. 40% от министрите, зам-министрите и помощник-министрите, са хора, които са напуснали позициите си в други партии, за да влязат във властта, а има и такива, които никога преди не са участвали в активна политика. Каква ще е

съдбата на Преспанското споразумение

за името на Северна Македония, чиято анатема доведе НД отново на власт?  След като умело разигра националистическата карта преди изборите като престорено анатемосваше споразумението от Преспа, сега, с идването си на власт, Нова демокрация със сигурност няма да предприеме реални стъпки за денонсиране на  този договор или пък поне да иска неговото преразглеждане. Това не може да се случи по никакъв начин, не само защото такава е волята на хегемона, на ЕС и на НАТО, а и защото лично Мицотакис преди подписването на споразумението, вече бе дал дума пред тях, че ако дойде на власт ще го признае. Най-вероятно след престорено силна, по-скоро креслива реторика, позицията на новите управляващи постепенно ще еволюира от анатема към „строг контрол за неговото спазване”.

Противоречия в програмата на НД

Веднага след изборите Мицотакис обяви пред гръцките медии своето  „Силно послание и план за промяна в Гърция". Той обеща да рестартира икономиката с амбициозен икономически растеж в резултат на частни инвестиции, износ и иновации. Преди и след спечелване на изборите Мицотакис   охотно и с мъгляви обещания говореше за по-малко данъци, нови работни места и други евентуални благини, които очакват гърците, ако той дойде на власт, но бягаше като дявол от тамян от прекия отговор как ще стане това. Той неслучайно отказа да участва в пряк публичен дебат с Ципрас, за това кой как възнамерява да изпълни предизборната си програма и обещания. В предизборните си срещи с представители на едрия бизнес обаче пое обещание за  намаляване на техните данъци, като ги уверяваше, че ще намали и обществените разходи. Там също е казал, че може да се премине към удължено работно време и седмица и, че държавата е в състояние да гарантира само 50% от стойността на пенсиите. Това обещание черно на бяло означава само едно: Намаляването данъците на едрия бизнес ще става за сметка на съкращаване на обществените разходи. Казано още по-разбираемо - това означава намаляване издръжката на болниците и училищата, замразяване, ако не и орязване на  пенсиите, премахване на бонусите, засилване експлоатацията на работещите. Отговорът е прост и ясен и обикновените гърци, за които единственият начин да се информират са големите, подчинени на НД медии, а интернета е все още скъпо удоволствие, ще трябва да го научат след като го изстрадат отново.

Гърците, за разлика от нас, много скоро  ще разберат, че се налага да понесат проблемите на онова, което сами са си избрали, а след това - отново на площадите и пред  урните.