Нова Зора

След недоучката Евелина Келбечева, която се титулува, божем, професор от Американския университет в България и козобрадата меродия Христо Ст. Христов – капак на всяко счупено гърне с инициалите ДС, към писанията на нахлебници, грантаджии и българомразци като Харалан Александров, „челечето“ Лъчезар Стоянов, шайкаджията Антон Тодоров, към попритихналите и отдъхващи на „втора фронтова линия“, ветерани в майкопродавството – Михаил Иванов и Антонина Желязкова, изминалата седмица прибави и крясъка на „врана – глупава и стара/ пазеща със боен вик,/ падналия на пазара от конете ечемик“. Реч е за писмото на Евгения Иванова и тя, божем, професор, че и доктор на и.н., до министъра на образованието г-н Красимир Вълчев.

Писмото е формен донос на конюнктурната, мъждукаща с отразена светлина, активистка на сивия поток в лъженауката и в лъжелитературата - Евгения Иванова, за което свидетелстват и безпомощните ѝ творения: „Отхвърлените „приобщени или процеса, наречен „възродителен“ и „Фото Стоянович“ – да не изреждаме останалите ѝ опуси. Първото заглавие е претендиращо за научност, а второто - за роман,  но и двете са истинско издевателство над словото с претенции за наука и художественост.

Обект на доноса е учебникът за Х клас по „История и цивилизации“ на издателство „Домино“, в който „за „възродителния процес“ са отделени цели три страници (267-269). Урокът представлява упражнение и на учениците е препоръчано сами, въз основа на документи – да дадат „своята оценка на събитията“, които се оказват най-дискутираните в съвременната история на България“. Кавичките в посочения цитат от писмото на Евгения Иванова не сме ги поставили ние. Авторката на доноса ги е пренесла като цитат от учебника. Подтекстът, който те би трябвало да изразяват, следва да ни подсеща и за градуса на собственото – на Е. Иванова – негодувание. Ти да видиш! Да приканват младите и чисти души да четат неправилни документи и свидетелства, и сами да дават своята оценка на събитията! И продължава доносът - като в поемката на Вапцаров - за „онази врана, глупава и стара“, в който Евгения Иванова се бори за „ечемика“: „След като старателно описват 4 атентата, извършени от турци в периода 1984-1987 г., авторите съобщават за още множество, неизвестни за широката общественост – и по време на посочения период, и сега – „атентати, убийства и диверсии“ – резултат от дейността на „42 нелегални протурски групи. Източниците, от които черпят тази информация са донесенията на ДС и спомените на извършителите на асимилация. Целта, предполагам, е учениците да си представят страшния терор, на който са били подложени предците им, повечето от тях – носталгично споменаващи периода като оазис на спокойствие и сигурност...“

За нас е ясно, че г-жа Иванова няма да остане без своя „ечемик“. Зоб за „бойни коне“  и закуска за „дребни кресливи пернати“ обаче, с него се е заплаща всяка лъжа, всяка неистина и полуистина. И макар такива като Евгения Иванова днес да преяждат, утре ги чака съдбата на всеки наемник: „Рим не плаща на предатели!“

Живеем във време, когато разгулът на новите покорители на България е пълен, и както им се струва, безвъзвратен. Съответните щабове и централи вероятно са отчели, че сега е времето да бъде написана правилната история, по която да учат децата на победените.

Затова и са мобилизирали своите „учени“-наемници и еничари-отцеругатели. За колониалната администрация остава само да трака с токове и да изпълнява изобличителния патос на всеки донос. Горкият министър Красимир Вълчев! Как ли ще се аргументира пак с т.нар. нов цивилизационен избор! Разбираме го – той е чиновник на държава, суверенитетът, на която е трансфериран към метрополия – всесилна и непрощаваща. И всеки донос, на който той не откликне, би бил повод за „разглеждане на министерското му положение“, както и за съответните „изводи“ относно изпълнението на задачата.

Вероятно и този учебник на издателство „Домино“ ще бъде „преосмислен“. И грешките ще бъдат поправени. А е възможно и без министерски указания конформизъмът на колонизираните да извърши необходимото. Важното е децата на България, докогато се раждат, и додето израстват, да изучават само разрешената истина за живота на своите предци.

Ние обаче, които сме чели и сме се възхищавали от високото и мъдро слово в  непостижимите литературни и философски висини на неправилни писатели като Михаил Булгаков и неговият неподражаем роман „Майсторът и Маргарита“, сме запомнили и знаем: „Писаното слово не гори!“ И искаме да напомним тази проверена истина на всички, застанали трепетно край яслите за „ечемик“: всуе, напразно се морите!

Поради това, в тези августовски жеги, начеваме „Истината за Възродителния процес“ - една блестяща студия от Константин Чакъров, тексът на която редакцията на „Нова зора“ притежава по волята на г-жа Здравка Чакърова, съпруга на покойния автор, за което сърдечно ѝ благодарим. За тази студия, по свои си мотиви, наскоро ни напомни и нашият читател, автор и приятел Христо Стоянов Великов, от град Твърдица. Надяваме се че с отпечатването на това свидетелство от високия „Втори етаж“ на България, ще съхраним  въгленчето на истината, от която все някой ден ще лумне неминуемият пожар на правдата. И в този пожар ще бъде погълната всяка лъжа и ще бъде изпепелен всеки донос на българомразци, наемници и отродители, предрешени като учени, разследващи журналисти или защитници на правилната истина. И ще се въздига, и ще пребъдва ново слънце над България, над нейната чест, и на паметта на правдата, която не може да бъде изличена.

Зора е! И начева денят на всеобщото презрение и забравата за еничари и отцеругатели! За крадливите дребни пернати – също!