Нова Зора

През 1963 г. проф. Мъри Гел-Ман (15 септември 1929 – 24 май 2019) открива „странни и чаровни“ частици на материята. Нарича ги „кварки“ от фразата „Три кварка за мистър Марк“ на Джеймс Джойс в романа му „Бдението над Финеган“ .

През 1969 г. кварките донесоха Нобелова награда за физика на Мъри Гел-Ман – „човекът с пет мозъка“, за който едно американско списание писа: „Не е лесно да бъдеш човек с пет мозъка в свят, пълен с човеци с половин мозък“. През 1999 г. на симпозиума „Границите на науката“, проведен в град Коимбра, Португалия, Мъри Гел-Манизнася лекция, озаглавена „Плектика: наука за простотата и сложността“. Преди това той публикува книгата си „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“.

Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex – „много сплетено“ (много сложно). И така „плектика“ (plectics) е наука за простотата и сложността – основната тема на Института в Санта Фе, Калифорния, САЩ.

Ирония

Българка – директор на Световната банка, номинирана за директор на МВФ.

Българите – едни от най-бедните в ЕС.

Българка – еврокомисар по дигитализация в ЕС.

България – държава, НАПадната от хакери.

Генетично модифициран комунизъм

Човек с ампутиран крак, продължава да усеща болка на мястото на ампутацията – нарича се „фантомен крак“. Въпреки че през 1989 г. бе направена ампутация на комунизма, сега много българи милеят за него – „фантомен комунизъм“. По-точно, ГМК.

Сиви гъски и геополитически кръст

Край поляните на Виена проф. Конрад Лоренц установява, че след като се излюпят, новородените сиви гъски тръгват след този, когото са видели първо след раждането си – и нарече това поведение „отпечатване“. Ако „първият“ се покаже след повече от 36 часа на новоизлюпеното, то остава без „отпечатък“ и върви след всеки, който е пред него. Така и цели народи вървят след имперски държави и политики. Сега България е разпъната на геополитическия кръст на САЩ, ЕС, НАТО, Русия (и Китай).

Внимание, господа политици

Вие сте отговорни, ако мигрантите основат Съеди­нени ислямски щати (СИЩ) в Европа и ние, европейци­те, станем като инките и кечуа в Перу, Боливия и Колум­бия, и като индианците в САЩ, и като аборигените в Австралия.

Еврика и етика

Тревожно е, че скоростта на евристиката е опасно по-голяма от тази на етиката – наричам това състезание „голямото разминаване“ - разрушително е.

Големият въпрос на прехода

Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика?

Произход на човека

Преди милиони години, човекът се изправя (Homo erectus). За да оцелее, прави сечива за убиване на животни и се превръща в убиващия човек (Homo necans). Пораснал, станал съвременният разумен човек (Homo sapiens recens), но започнал да убива и хора – превърнал се в съвременния убиващ човек (Homo necans recens).

Хомицид

Убиването на човеци е най-тъжната проява на съвре­менния човек – палеолитна памет на ловеца, библейска памет на Каин, синдром на Макиавели-Ницше-Фуко или предистория на създаването на демократични държави?

Поркосид – „геноцид на прасета“ (гръцки, porkos - прасе; латински, cide, caedo – убивам). В „Кваркът и ягуарът“, когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение, Мъри Гел-Ман споменава за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин написал, перифразирам: „Вчера видях, че убиват прасетата на съседите. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: помощ, помощ, помощ…“ Така съчинението станало точно 300 думи.

Като чуха това, прасетата започнаха да викат: „Мамка им и политици, никакви се не обаждат! Мамка им и политици, никакви се не обаждат!“* - повтаряха всички прасета. И някои хора.

Другите все още не бяха декодирали "четирите въпросителни" на Левски. За което едно българско списание писа: „Не е лесно да бъдеш човек с мозък и душа в страна с много хора с половин мозък и половин душа“.

Затова прасетата (все още) питат: „Като са чумави политиците, да ги убиваме ли?“